2024-а – сигурна е само несигурността

През последните две години все повече се натрапва убеждението, че анализаторите на финансовите пазари и макроикономистите са в бясно съревнование кой ще направи най-погрешната прогноза. Истината е, че има изключително свирепа конкуренция за призовите места.

И за да бъда още по-убедителен ще спомена още един факт в тази посока – нито една сериозна компания, банка или известен анализатор не уцели както развитието на финансовите пазари, така и икономическите трендове през 2023 г. Наистина, това е тотален парадокс!

Да припомня няколко събития от 2023 г. Спомняте ли си за банковата криза в САЩ от началото на годината, която започна с фалита на Silicon Valley Bank, една от 20-те най-големи банки в САЩ? Сигурно спомените ви са силно избледнели вече. Точно в този момент бяхме в началото на цикъла по затягане на паричната политика от страна на големите централни банки, а също така и кривата на доходността по американските  държавни облигации се „обърна“ (Кривата на доходността се приема от финансовите пазари като един от най-точните индикатори за предстоящи икономически процеси. Когато тя се „обърне“, т.е. краткосрочните лихви по държавните облигации  са по-високи от дългосрочните, това се счита като надежден индикатор за предстояща рецесия).  Тоест, ако обобщим горецитираните факти, имахме всички условия за развитието на перфектна финансово-икономическа буря. Да, ама не. Нищо такова не стана.

 

Федералния резерв на САЩ се включи точно в този момент с ликвидна подкрепа спрямо всички нуждаещи се банки и драматичния сценарий се размина. Това, което беше любопитното в този случай бе, че от една страна, Централната банка на САЩ затягаше ликвидността през по-високите лихвени проценти , а от друга - наливаше ликвидност към закъсалите банки. Да го кажа по-ясно – това прилича като да натискаш педала за газ на автомобил при дръпната ръчна спирачка. Звучи нелогично, нали?

Сигналът към финансовите пазари, че каквото и да стане, централните банки и правителствата ще се намесят в случай на кризисна ситуация, бе зеленият светофар за началото на еуфорията, обхванала търговците на финансови активи. Фондовите борси хвърчаха към нови и нови рекордни стойности. „Индексът на страха“ – VIX, се топеше като сняг върху горещ котлон, за да удари едно от най-ниските си исторически нива от 12.5% в края на годината. Да поясня, че този индекс отчита настроението на инвеститорите по отношение поемането на повече пазарен риск. В исторически план неговата средно-годишна стойност се движи около 19%. Казано по-ясно, стойностите му в момента показват, че финансовите играчи де факто не отчитат какъвто и да е пазарен риск. Разбира се, че това е, меко казано, абсурдно.

Какво е обяснението за тази толкова „грешна“ 2023-а година откъм прогнозите и какво предстои през 2024 година?

Отговорът вече е ясен за всички – изключително стабилният пазар на труд и, за пореден път, огромните държавни разходи при най-големите икономики.

Примерно в САЩ, за 2024 г. очакваният бюджетен дефицит ще бъде в размер на 1,8 трилиона долара, което представлява 6,8% от БВП на страната. Само два пъти във финансовата история на САЩ е имало по-големи бюджетни дефицити.

Трябва да отбележим, че е малко вероятно да бъде повторена 2023 г. от гледна точка на „изчезналият пазарен риск“. Със сигурност огромните бюджетни дефицити ще трябва да бъдат финансирани през нови емисии на държавни облигации, а ще падежират и стари такива, което само по себе си означава нарастване на риска.

Преди обаче да се разработва каквато и да е било инвестиционна стратегия, едно трябва да е ясно, тъй като практиките го доказа: Болшинството от прогнозите не се сбъдват!

Личното ми усещане е, че най-големи изненади през тази година могат да дойдат от страна на политиците, поради предстоящите избори в САЩ, Европа, Русия и Индия.

Евентуалното завръщане на Тръмп на политическата сцена ще обърне с главата надолу всякакви прогнози. Както знаем за него „всичко е бизнес“ и в този смисъл ще започнат „големите сделки“, а това са тези за Украйна, Тайван и НАТО. Това безспорно ще налее огромна  несигурност в пазарите. „Индексът на страха“ ще компенсира загубената територия от 2023 г. само в рамките на седмици и инвеститорите трябва да се подготвят за повече болка.

Икономическа стабилност без политическа предсказуемост и геополитическо спокойствие е тавтология. В този ред на мисли категорично трябва да отбележим, че Европа има витална необходимост от консолидиране във всеки един смисъл – политическо, икономически и финансово, тъй като през последните три години точно нейното разединение е в основата на слабостта й.

Ако трябва да отбележим и нещо позитивно за Европа, безспорно това е решението на държавите членки на еврозоната да започнат програма по  намаляване на бюджетните си дефицити до нивото, заложено в Маастрихския договор. Без съмнение, устойчивостта на публичните финанси ще се прехвърли и върху цялата финансова система, макар че към момента това са само добри намерения.

Трудно бих си представил край на военните конфликти през 2024 г. Няма съмнение, че те ще бъдат една от причините за невъзможен осезаем спад на глобалната инфлация и в този ред на мисли не очаквам драматично намаляване на базовите лихвени проценти от страна на централните банки. Даже в Европа не виждам спад на лихвите преди второто полугодие на 2024 г.

Ако трябва да се направи една по-категорична прогноза за 2024 г. това е, че волатилността на финансовите пазари ще се завърне. Толкова много предстоящи „несигурни“ събития го предвещават по един безспорен начин.

Текстът е част от бр. 118 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.