Не големите вериги, а сивият сектор пречи на българския производител

- Г-жо Драгийска-Денчева, каква е промяната в проектозакона за търговските вериги между двете четения в Народното Събрание и съобразиха ли се вносителите на проектопромените (Румен Гечев и група депутати от БСП и ДПС) с мнението на сектора?

Липсата на оценка за въздействието и ефекта от планирания законопроект е основният недостатък на Закона. Тя трябва да бъде насочена не само по отношение на категориите производител/доставчик и търговски вериги, а преди всичко по отношение на потребителя.

На второ място поставяме обхвата на Закона. Това по същество е регулация /по-скоро свръхрегулация/ насочена към 10-на търговски дружества /търговски вериги/, с чуждестранен капитал, сред стотиците хиляди търговски дружества опериращи в България.

Трето, предоставянето на неясни, при това редица правомощия на КЗК е проблем, като се има предвид и вливане  на КЗП в КЗК. Възможно е, от една страна, да липсва ресурс в този орган за мегазадачите, с които ще бъде натоварен, а - от друга страна – да се упражнява конюнктурно политическо влияние върху работата му на правоприлагащ орган.

Тези и редица други текстове допълнително компрометират и не постигат иначе благородната мисия, с която се предприемат промените – да се защитят малките и средни производители.

В разговори с депутатите-вносители сме посочвали тези проблемни разпоредби и за да сме точни, трябва да кажем, че някои от аргументите ни са били разбрани и са намерили преформулиране в последния вариант на доклада по готвения ЗИД на ЗЗК, но толкова изолирано и същевременно в концептуална смесица с други подходи, че крайният резултат продължава да е опасен. 

Ето все пак няколко примера за последни промени, като не всички са в положителна посока: „Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне” е по-добрият вариант от „значителна пазарна сила”, но реално се говори за вертикални отношения по веригата за доставки за храни, които са доброволно регулирани чрез Supply Chain и които са предмет на проучване в Зелената книга на Европейската Комиси.

Запазена е анонимността на заинтересованата страна, подала жалбата, в случай, че е поискала такава. Опасяваме се, че това би могло да  доведе до злоупотреби, умишлени сигнали, а оттам и до необосновано като количество и обем работа.

Плащане в рамките на 30 дни от „издаване на фактура” звучи добре, но в реалността крие конкретни проблеми. ”Издадената” фактура не значи получена, нито пък коректно издадена (напр. грешни данни и/или липсващи нейни реквизити), т.е. трябваше срокът да тече от момента на „получаване на коректно издадена фактура, в съответствие с придружаващите доставката документи и действащия договор”. Ежедневие в практиката е фирми масово да получават например до 20-25-то число фактури с „дата на издаване” края на предходния месец. Какъв е тогава реалният срок на плащане?! Да оставим настрана времето за обработка и изясняване на разлики между „цена по фактура” и „цена по договор” допълнително усложнени от евентуална разлика в количество „прието в склада на веригата” и „посочено във фактурата на доставчика” и мн. други.

В последния доклад за ЗИД на ЗЗК не е изрично формулирано дали КЗК трябва да одобри типовите договори и общите условия при предоставянето им и в какъв срок. От сегашната версия на доклада би се тълкувало, че търговецът ги предоставя и - ако КЗК установи нарушение – тогава образува производство. Т.е. възможно е тълкуване, че за да има еднозначното мнение на Комисията, търговецът ще подава сигнал за себе си.

- Защо търговските вериги  с оборот над 50 млн. лв. са против предложението да трябва да изготвят проект на типов договор, който да предоставят за одобрение на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/?

Причините са много, но ето няколко примерни аргумента. Първо относно самата граница – подобна разпоредба е дискриминационна (a priori лошите са тези, независимо че може да има нарушители и сред другите, непопадащи под този критерий), тя е и антилогична както за субекти в двойно качество (и на продавач, и на купувач по веригата – или a priori  лош е купувачът?), така и по същността си (кой и как определи, че опасните са с оборот над 50 млн., а не 40 или 30 напр.?), тя е абсурдна в резултатността си – има доста компании, които ще раздробят умишлено бизнеса си, за да не попаднат в категорията над 50 млн. лв.) и т.н.

Самото изискване за одобряване е също по много причини безумно – напр. чисто практически това означава задръстване на търговския оборот (КЗК няма капацитета в ограничения период да провери и одобри толкова типови договори, а още повече всички техни последващи промени, както се предвижда), а също така това е чиста проба административна намеса в междудоговорни отношения на частно-правни субекти.

Произнасянето на КЗК по тях не подлежи на съдебен контрол, т.е. безумно предписание, което може да руинира даден бизнес модел или просто да не е практически смислено не може да се жали пред съд – не вярвам експертите от КЗК да претендират да са световни експерти в тази област или пък да искат да бъдат обект на непрестанни подозрения от бизнеса, че нечии договори са все изрядни, а други получават непрекъснати предписания за коригиране, или иначе казано някой отваря врата за корупция, а друг не.

В заключение общодостъпни, съгласувани от КЗК  /при това ex ante, а не проверявани ex post, каквато е европейската практика/ ОУ и типови договори е предпоставка за уеднаквяване на договорите между веригите, или по-директно казано компрометира конкуренцията.

- Какви са последствията от тези предложения?

Последствията са както в общ план негативни (непредвидима бизнес среда, опасност от административен рекет, повишение на цените), така и относно прокламираните от вносителите цели – заложените промени и санкциите за нарушения на тези разпоредби от гледна точка на рисков мениджмънт на практика стимулират работата на веригите или с големи български доставчици, или просто с чуждестранни такива. А целта, която се гони, е да се защитят малките и средни предприятия.

Ако продължава да присъства този отказ за дискусия и реално обсъждане на аргументи между експерти в бъдеще, ни се струва, че когато дойде ефектът /събуждането/ от действието на предлаганите промени, няма да се признае грешката и да се отменят сега предлаганите промени, а ще се търси нова и нова регулация. Така една грешка ще води до следваща.

- Иска ли секторът регулация и под каква форма?

Саморегулация е категоричното ни становище. Предвидените мерки със ЗИД на ЗЗК носят само негативи за нас, защото утежняват бизнес ежедневието ни, без да сме дали повод за подобен укор – излиза малко като в поговорката „да изгорим юргана, че да изчистим въшките’.

Приветствахме и участвахме в разработване на действащ модел на Помирителна комисия в отношенията между доставчици и вериги, но финално предлаганата концепция не е работеща, а по-скоро има изцяло декларативен /пожелателен/ характер.

Ако има изкривявания, то има съдебен ред – надграждащ саморегултаивните механизми – по който всеки икономически субект да претендира правата си по даден договор. Дори ЕК не предприе изменения, а направи само проучване чрез Зелената книга, като към момента препоръчва именно доброволната саморегулация.

- Как може да бъде увеличен делът на българските стоки във веригите, тъй като това е основният акцент в исканията на вносителите на проектопредложенията?

С постоянно качество и достатъчно обеми на произведените продукти – конкурентоспособни български производители. На добрите български производители им пречат други неща – непребореният сив сектор, разпределянето на евросубсидиите, достъпът до кредитен ресурс, състоянието на напоителни системи и т.н. Лидл и сега работи отлично и с големи, и със средни, и с малки български производители, които отдавна са разбрали що е то пазарен принцип, ефективност и продуктивност. С тях работим от откриването на първите ни 14 магазина в България – днес доставят за 72, а и за наши колеги в чужбина, чиито пазари ние отворихме за тях. Дори да пресметнете скока за доставките им за Лидл само в рамките на България, той е над 5 пъти. Това е един от приносите ни реално за българската икономика. А има и доста други – свързаните с нас бизнеси, които имат именно нас като основен възложител (строителство, монтаж на съоръжения, логистика, техническо обслужване на сгради, почистване, охранителна дейност и т.н.).

Позитивната, но честна  реклама акцентираща на качествата и емоциите свързани с българската стока, подпомагана и от Държавата, а не норми и регулация създаващи „оранжерийни” условия за определен кръг от фирми и катастрофални за други. Със закон и черен ПиАр няма да могат да накарат хората да купуват стока без качество и без съответната цена за това качество /съотношение „цена-качество”/.

- Как могат да бъдат избегнати злоупотребите и нелоялните търговски практики в бранша?

Лидл няма такси, има прозрачна система на работа – сертификати на производителя и добри одити на производствения му обект, мостра на продукта – при одобрение вкл. преценка, че клиентите биха я търсили в асортимента, търговски преговори за обеми, разфасовки, опаковки и естествено цена и старт на доставките в централния ни склад. Решенията се вземат от минимум 2 души съвместно – принцип на т.нар. 4 очи, протоколиране на всички срещи, изпитвания и лабораторни изследвания на всеки продукт, т.е. прозрачно и обективно.

Откритата конкуренция и информираност, без дискриминиция между пазарните субекти /вериги над и под 50 млн.лв./, между европейски /чуждестранен/ и български произход на капитала на участниците на пазара, а не с директиви и свръхрегулация. Откритата конкуренция и информираност ще „остави” в дългосрочен план фирми, имащи горните ценности и ще „накаже” некоректните.

- Защо търговските вериги са обвинявани, че не допускат родни стоки и ги поставят в неравнопоставено положение? Има ли основание за такова твърдение?

Така е удобно да се представят нещата – да има един виновник, за да не се назоват други причини и взаимовръзки. Сега се иска и да ни се нарежда с кои доставчици да работим, след това вероятно и на какви цени да изкупуваме и като се дефинира и нивото на разрешената печалба, ще познаете в кой обществено-икономически строй сме се върнали.

Болезнените въпроси и изисквания за качество и цена пред доставчиците идват от веригите, но в качеството си на „посредник”, от името на „крайния купувач”. Ако доставчиците не са съгласни с условията на една верига, тяхно право е да търсят партньорство с друга, или да изберат сами да организират крайната си реализация.

- Каква е причината за голямата разлика на цените между българските и чужди стоки?

Така общо не може да се говори. Факт е обаче, че има сравними продукти, които – за учудване – са по-евтини като внос отколкото произведеното в България. Тази констатация не може да не поставя въпроса защо – отговорите са възможни в няколко посоки:

-          Марж на печалба
-          Производствен обем / икономии от мащаба
-          Производителност в България /с огромен брой подтеми – технологично ниво, съвременни практики и политики за планиране, производство и реализация и т.н./

Крайно време е да се осъзнае от всички, че конкуренцията е глобална, но и шансовете и пазарите са глобални. Нека привикнем да не търсим само позитивите, но и изискванията от дадена възможност.