Събираемостта на бюджетните приходите изостава сериозно

Тези дни министерството на финансите публикува редовната си месечната статистика за изпълнението на бюджета, която потвърждава две основни наблюдения, за които намекваха и предходните данни:

• Събираемостта на приходите върви като цяло в унисон с миналогодишните темпове, макар и с малко изоставане при някои данъци (като се изключат някои еднократни ефекти от тази година като по-голямото връщане на ДДС);
• Бюджетният план за приходите през 2014 година е свръхоптимистичен и последните данни показват, че е все по-малко вероятно той да се изпълни.

За цялата 2014 година МФ е планирало с 1,022 млрд. лева повече приходи и помощи в националния бюджет в сравнение с прогнозата си за 2013 година. Предвид това, че прогнозата за 2013 г. също се оказва по-оптимистична от реалността и приходите миналата година бяха с 234 млн. лева по-малко, то излиза, че тази година трябва да се съберат с 1,256 млрд. лева повече приходи в националния бюджет в сравнение с миналата година. До момента, обаче, т.е. до края на април, в националния бюджет са събрани само със 113 млн. лева повече, които са дошли основно от данъчни приходи.

Интересното е, че повечето данъчните приходи идват основно от социално-осигурителните вноски, подкрепени от малко повече приходи на общините от местни данъци, докато по държавния бюджет се вижда по-ниска събираемост от данъци. Предвид това, че обикновено пролетта има традиционен пик в  събирането на приходи (заради данъчната кампания, заради годишната вноска от печалбата на БНБ в бюджета), то данните до момента потвърждават притесненията, че планът за годишните приходи много трудно ще се изпълни.  

Ако се погледнат отделните приходоизточници, вижда се, че най-голямо изоставане има при приходите от ДДС – с около 124 млн. лева по-малко. Според прессъобщението на МФ, за периода януари-април тази година на фирмите е върнат с 84 млн. лева повече ДДС. Макар и това да е една от основните причини за изоставането на приходите от ДДС тази година, вижда се, че има реално намаление на приходите от този данък, което не може да се обясни с по-голямото връщане на подлежащия на връщане данък. Това изоставане е още по-учудващо, предвид мерките за затягане на контрола по избягване плащането на ДДС (т.нар. фискален контрол и обратно начисляване на ДДС при търговията със зърнени култури), които влязоха в сила от началото на тази година и на които се разчиташе да увеличат събираемостта именно от този данък.

Възможно обяснение за изоставането на приходите от ДДС би могло принципно да бъде дефлацията и нейното отражение върху номиналното потребление. Да, но данните показват друго. Статистиката (от БВП) за потреблението през първото тримесечие на 2014 г. разкрива, че за първи път от няколко тримесечия насам имаме реален ръст на индивидуалното потребление (с 3,9% на годишна база), но този реален ръст е придружен и от номинален ръст на индивидуалното потребление с около 120 млн. лева. Като цяло, крайното потребление (което включва както индивидуалното, така и колективното потребление, т.е. това на правителството) расте и в реално, и в номинално изражение, като номиналното увеличение е  с близо 200 млн. лева спрямо година по-рано. Т.е. от това би следвало да са събрани повече (макар и с няколко десетки милиона) приходи от ДДС тази година. Данните за външната търговия за 2014 и 2013 г. също навеждат на мисълта за „запушване” на някои (много вероятни) пробойни при плащането на ДДС (примерно големия износ на  горива за Гибралтар миналата година, който тази година е 0).

Излиза, че и афишираните мерки на правителството за по-голяма събираемост, и данните за повишаващо се потребление създаваха очаквания за повече приходи от ДДС, а статистиката за бюджета показва точно обратното. Единственото обяснение, което остава, е по-слаба работа на приходните администрации тази година. Това също е странно, предвид ситуацията със служебното правителство, предсрочните избори и дългата липса на ръководство в Агенция „Митници” миналата година – т.е. тази година оперативната работа в приходните администрации би следвало да е по-добра и по-ефективна. Тук трябва да се отчете, че приходите от акцизи тази година са повече (с около 38 млн. лева), т.е. в това отношение Агенция „Митници” явно се е справила по-добре.

Друг данък, при който се забелязва трудно обяснимо изоставане, е корпоративният. Макар и икономиката да расте с ускорен темп през първите три месеца и въпреки касовото събиране на корпоративен данък за последното тримесечие на 2013 през първите месеци на 2014 за част от фирмите (след промени в закона от началото на миналата година), приходите от корпоративен данък са с 47 млн. лева по-малко. Т.е. тук отново опираме до принципното обяснение с (възможно) по-слаба работа на НАП, както и евентуално с по-ниските печалби на износноориентираните фирми заради спада на износа през първите 3 месеца на тази година. 

При подоходния данък, обратно, имаме увеличение на приходите с около 50 млн. лева, което може да се обясни с чувствителното подобрение на заетостта тази година. Според данните на НСИ, броят на заетите расте с 39,100 души през първите три месеца на 2014 г. спрямо година по-рано. Това, заедно с лекото покачване на максималния осигурителния доход до 2400  лева от началото на 2014 г., очевидно се е отразило и на по-високите приходи от данъчно-осигурителни вноски, за които споменахме по-горе.

С две думи, ако трябва да обобщим ситуацията с приходите в бюджета, тя е, че има сериозно изоставане спрямо планираните приходи за тази година. В същото време, разходите растат с бързи темпове, като се увеличават със 7,8% на годишна база или над 700 млн. лева в консолидирания бюджет. Наистина, по-голямата част от увеличението идва от разходите по европейски средства (които са с 514 млн. лева повече), което се обяснява от правителството с по-усилено изпълнение на европейски проекти тази година. Въпросът е какво се случва с този сериозен до момента дефицит в европейските средства (от около 660 млн. лева до момента), ако и други програми последват замразените преди дни плащания по ОП „Регионално развитие” от страна на ЕК.

Прави впечатление, обаче, че и при националните разходи имаме сериозно увеличение – най-вече при социалните разходи и стипендии, които са с близо 400 млн. лева повече спрямо 2013 г.. Тук обяснението е най-вече във вдигането на пенсиите от април миналата година. Други разходни пера с ръст тази година, макар и по-малък, са тези за заплати и съответно за социално-осигурителни вноски.

Като резултат от всичко това, дефицитът тази година е три пъти по-голям от дефицита миналата година и достига 864,5 млн. лева, което вече е повече от половината от планирания дефицит от 1,47 млрд. лева за цялата година. Големият въпрос, който неизбежно възниква, е как ще се овладеят харчовете (които задължително трябва да се овладеят, ако искаме да се изпълни бюджетът), при положение че правителството планира да подаде оставка до няколко месеца? Т.е. при един такъв кратък хоризонт на планиране, правителството би имало всичкия стимул да харчи максимално в оставащото му време, за да си купи изборна подкрепа. С две думи, данните до момента и предизборната обстановка означават почти със сигурност, че бюджетът тепърва го чакат тежки времена.

Източник: Институт за пазарна икономика