В България липсва журналистическа общност

- Госпожо Пръмова, каква според вас ще е българската телевизия в близко бъдеще и какви са очакванията ви за телевизията на бъдещето?

- Очакванията ми за телевизията на бъдещето са по-оптимистични от очакванията ми за българската телевизия в бъдеще. В общи линии това, което наричахме преди години телевизия на бъдещето, вече се случва във високотехнологичните, т.е. високообразованите и високоорганизираните държави. Не можем, за съжаление, да кажем същото за България. Вие виждате с какво закъснение приемаме цифровизацията, която е факт в голяма част от споменатите страни. Не само закъснението е проблем. По-големият проблем е почти отсъстващата информационна кампания за новата телевизионна епоха, която настъпва. Редно беше тя да започне години преди спирането на аналоговия сигнал и да не се изчерпва с един клип. Тази широка образователна кампания трябваше да разясни що е то цифровизация не само в технологичен, но и в съдържателен план. Затова споменах високоотговорните държави, където на първо място са поставени задълженията и уважението към хората. Но това у нас не е за първи път. Оскъдна беше и кампанията за усвояване на еврофондовете, камо ли пък за единствения референдум, който сме провели в цялото си демократично съществуване. Към тази практика да се държат хората неинформирани мога да добавя и ниския стандарт на живот и грамотност и така да обясня ниското си ниво на оптимизъм.

- Кога ще стане реалност у нас персоналната телевизия - когато зрителят ще избира сам съдържанието, което гледа?

- Трудно ми е да дам точна дата. Мисля, че всички телевизии работят в тази посока, коя по-бързо и видимо, коя по-мудно. По-важното е колко души ще могат да ползват тази персонална телевизия. У нас спазваме принципа "предай нататък". Децата учат родителите си, бабите и дядовците си да ползват компютри и мобилни телефони и то ако те не са много угрижени от битието си. Години наред не можем или не искаме да въведем електронно управление, за да не съкратим случайно някоя излишна администрация. Същото важи и за персоналната телевизия. Всичко това го казвам, защото телевизията е за масова консумация, а не за грамотен елит. Ако беше само за избрани, тя щеше да има и много по-различно съдържание.

- Каква е ролята на българските телевизии в образоването на обществото?

- Стигаме до най-важния въпрос. И до най-трудния отговор. У нас битува мнението, че поради нейната масовост телевизията трябва да бъде достъпна. В много случаи това означава проста. А с простащината и лошия вкус, който ни атакува от много телевизионни предавания, не мога да се съглася. Това говори за подценяване на хората и на тяхната интелигентност. Достъпна значи разбираема, не наукообразна и най-вече не фалшива. Най-трудно е нещо умно и забавно да го направиш интересно и достъпно. Определено има дефицит на идеи, хрумвания, интересни подходи, творчески похвати и истински телевизионен талант. Най-кратко казано, ролята на родните телевизии в образоването на обществото е близка до нулата.

- Къде е вашата телевизия сред многото канали в приемниците ни? Три причини зрителят да избере точно вашата телевизия?

- Нямам собствена телевизия и не управлявам такава. Работя като продуцент на предаването "Лице в лице". Мога да кажа защо според мен хората предпочитат да гледат точно това предаване, а не неговите клонинги по другите канали. На първо място заради завоюваната рейтингова платформа bTV, на второ - заради водещите, на трето - заради най-точните за деня събеседници и свободата на разговора с тях. Не подреждам трите неща по важност, а ги изброявам като съвкупност.

- Вие лично какво гледате по българските тв канали?

- Предимно новини. Понякога документални филми. Все по-рядко игрални, те просто се повтарят по всички канали и са предимно стари. Все по-трудно намирам хубави концерти. Сериали не мога физически да гледам. Това, което ме радва по българските телевизии, е все по-честото използване на живи предавания. Събитията, които наистина се случват в момента, имат много силно въздействие върху зрителите. Това е една все още недобре запълнена ниша, в която има много бъдеще. Другата ниша е използването на архива - умело, смислено и съвременно.

- Кои са позитивите и кои негативите от нарастващата конкуренция в ефира?

- Позитивите са в самата конкуренция. Без нея няма развитие. Тя винаги е стимул да бъдеш по- добър. Негативите са икономически. За да бъдеш по-добър, трябва повече ресурс - не само финансов и технически, а и творчески.

- Скъсват ли телевизиите с практиката сору-paste на предавания и програмни схеми? Кога ще стане модерно всяка да има свой собствен облик и разпознаваем почерк и стил на работа?

- Не мисля, че скъсват, а и не знам дали ще стане модерно, но мисля, че е неизбежно. Иначе зрителите ще избягат. Тези телевизии, които искат да оцелеят, трябва да са гъвкави, но трябва да са и новатори. Ако откриеш пръв топлата вода, ще си номер едно. Ако не си я открил, не претопляй чуждата, а намери своя кладенец с чиста и ненапита. Това е формулата за успеха. Мисля, че профилираните телевизии се подценяват, като изключим традиционните филмови канали. В тази сфера има място за развитие.

- Всяка година в края на лятото ставаме свидетели на трескаво пренареждане на познатите лица от екрана. Какво е вашето мнение за кадровата политика на телевизиите?

- Ще кажа по принцип, изхождайки от опита, който имам. Невинаги тези, които напускат, са най-добрите. По-скоро се продават по-лесно или имат по-ниски изисквания. Но за да задържиш добрия журналист, трябва да му дадеш свобода, да му плащаш добре и да му създадеш усещането, че има възможност за развитие в медията, за която работи. Иначе той рано или късно ще си отиде. Това, което всяка медия трябва да прави, е да наблюдава внимателно хората си, да преценява качествата им и достигнатото от тях професионално ниво и да им дава в най-точния момент шанса, който чакат. И задължително да открива и подготвя нови лица.

- Има ли нелоялни практики във вашия бизнес?

- Има, разбира се. Краденето на идеи е нелоялна практика. А да направиш сходно предаване в същия пояс какво е?

- Какво ще ни донесе и какво ще ни отнеме цифровизацията, която вече влиза във всеки дом? Възможно ли е тя да пренареди тв пазара и от него да отпаднат по-малките играчи?

- Сигурно е, че ще пренареди пазара и ще отпаднат по-малките, дано да не отпаднат по-добрите и да останат само тези с парите и лобитата. Ако сме нормален пазар, би трябвало да може да се радваме на по-добро съдържание на телевизионния продукт и на повече вкус при неговото опаковане.

- Оптимист ли сте за развитието на българските медии в следващите години?

- На медийния пазар се случва това, което се случва и в други сектори на бизнеса. Мисля, че в България липсва обаче журналистическа общност. А тя е неразделна част от този бизнес. Тя трябва да защитава своите правила и да дава тон на медиите, а не да се води само от финансови и конюнктурни съображения. Мисля, че отсъствието на гилдия не прави от медиите четвърта власт, а участник в съглашателството на другите власти. В това отношение и вроденият ми оптимизъм не намира светлина в тунела.