Анна Уинтур и нейната звездна кариера в света на модата
33 години тя е главен редактор на американския Vogue и има признанието за най-влиятелната жена в медиите и шоу бизнеса
Анна Уинтур (вляво) с Алекса Чънг
Снимка: Wiipedia
~ 6 мин.
Тони Григорова Модата е отражение на времето. Тя не е нито красива, нито е грозна. Модата си е мода и тя винаги гледа напред… Това го твърди жена, която излъчва финес, елегантност, но и твърдост. Тя е еталон за стил и класа и е иконична личност, без която никое истински голямо модно дефиле не може да мине. Анна Уинтур - главният редактор на американското издание на Vogue.
Името и визията ѝ вдъхват респект, дори само с факта, че вече 33 години тя е начело на списание, завоювало славата на световната “модна Библия“. Анна не е журналист, който отразява промените и тенденциите в модата, а е онази фактор, който по свой начин ги диктува.
Главният редактор на американския Vogue и артистичен директор на Condé Nast, компанията майка на Vogue, Анна Уинтур вече знае всичко, което трябва да знае за модата. И умее да
намира точния момент
за всяко нещо. Затова и няма как да не се съгласим с нейното виждане: „Всичко винаги опира до времето. Ако е твърде рано, никой не разбира. Ако е твърде късно, всички са забравили“.
Родена е на 3 ноември 1949 г. в Лондон в семейството на професора по право Чарлз Уинтур, който е дългогодишен главен редактор на Evening Standard. Майка ѝ е американски произход. Баба ѝ по бащина линия е пра-правнучка на известната писателка от края на XVIII век лейди Елизабет Фостър, херцогиня на Девъншир. Анна е най-голямата дъщеря в семейство с общо пет деца. От тях журналист става по-малкият ѝ брат Патрик, той е бил политически редактор на „Гардиън“. Анна започва да се интересува от мода още като тийнейджърка. Докато е в училище, тя не иска да носи училищната униформа. Обича къси поли и сама ги скъсява. На 14-годишна възраст си прави къса прическа с характерно каре, която и до днес остава непроменена, превръща се в своеобразна
нейна запазена марка
Затова и сред съветите, които я чуваме да отправя, е: „Създайте свой собствен стил - такъв, че да е уникален за самите вас и разпознаваем от другите“. Подтик и подкрепа да се насочи към модата Анна получава от баща си: „Мисля, че той наистина реши за мен, че трябва да работя в света на модата”. Когато тя е на 15 години, той я завежда на работа в известния бутик Biba, чието основно правило е: „Никога не предлагайте помощ на клиентите си“.
На 16 момичето решава да не ходи в университет, а да се занимава с модна журналистика. По настояване на родителите си тя започва обучението си в голямата верига луксозни магазини Harrods и също така посещава курсове, но скоро прекъсва с думите: „Или знаеш за модата, или не”.
Кариерата си в модната журналистика Анна Уинтур започва първоначално в две британски списания – Oz и Harper's & Queen, а след това се премества в Ню Йорк. Там става младши моден редактор в Harper's Bazaar.
Нейните новаторски виждания
за снимки от нов формат в списанието и щурите ѝ идеи довеждат до това главният редактор да я уволни след 9 месеца. Но тя никак не съжалява: „Препоръчително е всеки да мине по този път, тъй като уволнението е страхотен начин за учене“. След това работи във Viva, а през 1980 г. и в Savvy – издание, насочено към независими, отдадени на кариерата си жени. Това е и аудиторията, която ще привлече към Vogue.
През 1985 г. се връща в Лондон и оглавява британския Vogue. По онова време конкуренцията в света на модата се ожесточава. Уинтур също не проявява мекушавост, а
въвежда големи промени
В свое интервю тя коментира този период с думите: „Има нов вид жена. Тази жена се интересува от бизнес и пари и вече няма време да пазарува. Иска да знае какво и защо, къде и как“. През 1988 г., когато американският Vogue трябва да се изкачи на върха на славата, Анна става негов главен редактор. След като списанието привлича милиони читатели по целия свят, влиянието на Анна Уинтур бива усетено от модната индустрия. Тя става особено важна за този голям бизнес, тъй като повлиява за кариерното израстване на редица талантливи модни дизайнери, супермодели и фотографи. С публикациите си Vogue помага талантът да намери своята по-добра изява, което пък спомага и за повишаване имиджа на списанието.
„Днес е лесно да станеш известен. Но далеч не е толкова лесно да бъдеш успешен“, казва главната редакторка на Vogue. Тя е съумяла да постигне и двете. Неслучайно е избрана за попечител на музея „Метрополитън", където всяка година в първия понеделник на месец май организира ежегодния бал Met Gala, който е донесъл на музея над 50 млн. долара.
Всички я описват я като
професионалист перфекционист
- Желязна лейди с твърда ръка в кадифена ръкавица. Наричат я Ядрената Уинтур, което е игра на думи, тъй като фамилията ѝ е доста близка до думата "зима" и на английски звучи като „Nuclear winter", или „ядрената зима“. Разбира се, тя има свой подход в управлението: „Много съм умела в делегирането на отговорности – хората работят много по-добре, когато имат истинско усещане за отговорност. Но в същото време, не обичам изненади. Искам да знам какво се случва във всеки един момент". Да, тя държи под око случващото се, но вижда доста по-напред. Затова страниците на Vogue US са изпълнени с произведенията на елитна група фотографи, редактори и дизайнери, които чертаят последователната визуална естетика на списанието. Повечето от тях са били подкрепяни лично и професионално от самата нея. Анна Уинтур е пионер в използването на личности извън модната индустрия – първи дами, спортисти, музиканти, които представят духа на времето и отправят силни послания. Тя кани звезди да се появяват на корицата, тъй като осъзнава, че това ще увеличи продажбите. По-късно то се подхваща и от другите издания. Но това е само част нейната редакционна политика, в която промяната е най-постоянното нещо. Преди това на корицата са представяли модели в скъпи дрехи, позиращи в специални студия. Уинтур решава, че е по-добре да снима на открито, както и да използва по-малко известни модели. Нейна е идеята да се смесват облекла от висшата мода с по-евтини дрехи.
През годините Уинтур
задава тенденции
и открива нови имена. „Гардиън” дори я нарича „неофициалният кмет на Ню Йорк”. Тя силно насърчава модните къщи да наемат по-млади и не толкова известни дизайнери. Представя лукса и самата тя живее в лукс. Съобщава се, че през 2005 г. заплатата ѝ е била 2 млн. долара годишно. Вози се в Mercedes-Benz S-класа с шофьор, ползва парична премия за покупки в размер на 200 000 долара и апартамент в веригата хотели Ritz, когато присъства на европейски модни ревюта. През миналата година нейното лично богатство бе оценено на 50 млн. долара.
Интересът на медиите се насочи към нея особено след появата на книгата „Дяволът носи Прада“, написана от Лорън Уайзбъргър, бившата асистентка на Уинтур. В романа персонажът Миранда Пристли има много общо с главната редакторка. Филмът, в който централната роля бе поверена на Мерил Стрийп, даде още повече храна за подобни сравнения.
Анна Уинтур е наистина
медийна легенда
с блестяща кариера. В този бързо променящ се свят е огромно постижение да се задържи начело на списание Vogue от 1988 г. насам. Сега американската версия се радва на 10,8 млн. читатели на хартиеното издание, онлайн аудитория от около 12 млн. уникални потребители и 57 млн. последователи в социалните мрежи.
На въпроса как ще коментира твърдия си стил на управление, многото оплаквания от служители и сложния си характер, тя отговаря: „Има толкова много хора, които работят с мен вече 15-20 години. И ако съм такава кучка, те сигурно са мазохисти, щом все още са тук. Ако понякога изглеждам студена или сурова, това е просто защото се стремя към най-доброто”.
През 2017 г. тя оглави класацията на сп. „Форбс“ за най-влиятелните жени в медиите и шоу бизнеса и остава сред топ 100 на най-влиятелните дами в света. За Анна Уинтур казват, че е институция…
