България затвърждава последното си място по дигитализация в ЕС

България остава на 28-ма от 28 от възможни позиции в Европейския съюз по своята дигитализация. През 2020 г. страната ни отново е на опашката в Индекса на Европейската комисия за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото – DESI 2020.

Миналата година страната отново беше последна, след като се срина с две позиции спрямо класацията от 2018 г. Сега, макар да бележи известно подобряване на общия си резултат до 36.4 пункта, България остава все така на последното място в ЕС.

„Това е така, тъй като държавата не е постигнала особено добри резултати по някои показатели на DESI, докато партньорите ѝ от ЕС са подобрили представянето си по отношение на определени показатели“, се казва в доклада на ЕК.

Според анализа страната ни се справя сравнително добре в областта на свързаността, особено по отношение на широколентовия интернет достъп. Тя е направила значителни подобрения и в измерението „електронно управление“, което бележи все по-голям брой потребители.

За хората и бизнеса

Макар да се изкачва с две места нагоре в класацията в сравнение с миналата година България остава на едно от последните места в ЕС по цифрови умения, каквито впрочем ще се изискват от 90% от професиите в бъдеще.

Към днешна дата българите с едва основни цифрови умения са 29% сред възрастното население в сравнение със средно 58% за ЕС. Само 11% пък притежават умения над средното равнище (малко под една трета от средната стойност за ЕС).

Любопитното е, че ниските показатели на основни цифрови умения сред обществото като цяло контрастират на реномето и качеството на българските програмисти, които се считат за едни от най-добрите в света. Така например те са на четвърто място по най-широк спектър от познания в различни програмни технологии, сочи анализ на DataArt от миналата година.

И докато IT браншът прогресира, то останалата част от бизнеса изостава технологичната си модернизация. Интегрирането на цифрови технологии от българския бизнес е доста под средната стойност в ЕС. Така например родните предприятия все още не се възползват напълно от възможностите, предлагани от онлайн търговията: 7% от МСП продават онлайн (в сравнение с 18% средно за ЕС), 3% от всички МСП реализират трансгранични продажби и само 2% от оборота им е от търговия онлайн.

COVID-19 и 5G

Кризата с коронавируса ускори дългогодишните тенденции към дигитализация. Затова и констатациите в DESI за 2020 г. трябва да се четат, без да се забравя усиленото търсене, на което бяха подложени цифровата инфраструктура и услуги по време на пандемията, и незабавните действия, предприети от държавите членки, се посочва в доклада.

Извънредното положение доведе до нови електронни услуги, даващи надежда за ускоряване на е-правителството. Агенцията по заетостта например направи възможно подаването на заявления и регистрацията за безработица да става по електронен път, след като досега хората не само нямаха такава опция, но и трябваше да посещават бюро по труда по адресна регистрация.

Националният осигурителен институт пък осигури възможност да се поиска и издаде по електронен път персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ.

COVD-19 донесе много уроци и оттук нататък въпросът е дали ще се вземат поуките от тях. Анализаторите настояват да се обърне специално внимание на показателите за по-силна и по-устойчива цифрова трансформация и икономическо възстановяване, особено мрежите с голям капацитет (ММГК) и тези от следващото пето поколение, както и на цифровите умения, модерни цифрови технологии за предприятията и цифрови обществени услуги.

По отношение на показателите на DESI от значение за икономическото възстановяване след кризата с COVID-19 България изостава по отношение на 5G, цифровите умения и цифровизацията на показателите на предприятията. По внедряване на ММГК тя заема 20-то място, а резултатите ѝ в цифровите обществени услуги са сравнително слаби, заключва докладът.