Бизнес бягство от големия град

Covid кризата ускори отлива от града към предградията, по-малките населени места и селата, в които „гражданите“ променят местните общности и бизнес перспективи.

По данни на НСИ за 2020 г. 198 000 души са мигрирали вътрешно. 48.4% от тях  са предпочели по-малки населени места за живот и работа, бизнес. Селата и населените места около Пловдив, София, Пазарджик и Смолян са сред най-желаните.

Защо регионите с развита пътна инфраструктура привличат гражданите за живот извън големите градове? Как развиват иновативни проекти и агробизнес на село?

Борислав Борисов, председател на Асоциацията на българските села, Полина Николова и Цветомир Цонев от Ферма Монсър и Величко Великов, управител на Bgrobots.com, споделят своята визия за живота и бизнеса извън големия град:

Борислав Борисов: Селата са притегателен център за работа от дистанция

Борислав Борисов е председател на Асоциацията на българските села. Тя развива менторска програма за подкрепа на хората, които напускат града - Снимка Личен архив

С какво българските села и малки населени места привличат бизнеса и професионалистите?

Основните фактори за развитие на бизнес, различен от аграрните дейности в селските региони, е наличието на инфраструктура и интернет. Най-развити са селата в близост до пътните магистрали, както и тези до големите градове. Covid кризата стимулира предприемачите да използват каналите за е-търговия, която може да се извършва отвсякъде. Големи онлайн магазини построиха складови площи и офиси в села близо до Пловдив, София, Велико Търново, Варна, Бургас.

Може ли вече да говорим за трайни промени?

Промените са трайни. Наличието на високоскоростен интернет в над 85% от селата в България ги прави предпочитана дестинация от хора, които упражняват свободни ИТ професии. По официални данни на годишна база миграцията от градовете към селата обхваща близо 90 000 души, но реалната бройка е по-голяма. По-големият поток от хора към селските региони води до активизиране на икономически и социални дейности в тях, но качеството на продукти и услуги остава по-ниско в сравнение с градовете. Забелязваме все по-чест самостоятелен “VIP” живот на село с дистанционно управляване на бизнес, но регионалното развитие върви бавно. Българските села, най-вече тези близо до големите градове, се превръщат в притегателен център за най-платежоспособните.

Извън земеделието, появяват ли се нови икономически ниши?

Главно по протежението на магистрала Тракия са изградени едни от най-големите неземеделски предприятия у нас, експортно ориентирани. Те дават заетост на хора от селата около Пловдив, Ямбол и Сливен. Основните инвестиции са от компании в сферата на хранително-вкусовата промишленост, производството на битова електроника и уреди за домакинствата, на текстил, на компоненти за IT и автомобилната индустрия. Увеличават се инвестициите в складове за съхранение и спедиция. В Северна България инвестициите в неземеделски предприятия изостават заради липсата на магистрала София-Варна.

Какви са Вашите съвети към бизнесите, които планират да напуснат града?

Освен свободни и привлекателни за инвестиция имоти, следва да се вземе под внимание инфраструктурата, потенциалното наличие на работна ръка и начините за транспорт. Самата интеграция в селските региони е сравнително лесна. Нека предприемачите с по-големи възможности да отделят средства за развитието на самите села.

Величко Великов: Локацията не определя възможностите на един бизнес

Величко Великов управлява Bgrobots.com, официален представител за България на фирма за специализирани продукти за роботизация - КУКА. Той живее и работи в Нови Пазар - Снимка Личен архив

Как решихте да напуснете големия град? Доколко това решение беше свързано с бизнеса Ви?

След 15 години живот и работа в Лондон, решението да се преместим обратно в България, на село, дойде естествено. Искахме децата ни да имат истинско детство. Бизнесът, който създадохме през 2013 г., беше основата на това преместване - искахме да сме финансово независими и устойчиви на условията в България.

Какви са предизвикателствата пред високотехнологичен бизнес извън големия град?

Не мисля, че локацията определя възможностите на един бизнес. Малкият град позволява внимание към социалните отношения, малко повече свободно време, по-спокойна среда. От друга страна, понякога липсват добрата инфраструктура и свързаност на големите градове, бързото намиране на някои продукти, по-големият избор на квалифицирани специалисти. За щастие сме близо до магистрала Хемус, имаме добър достъп за товари.

Ние обслужваме големи фирми на абонамент, инсталираме системи както до нас, така и на 1000 км, обучаваме оператори за всички наши клиенти. Отдалечената работа вече е ежедневие, не е проблем да получим помощ от специалисти от други краища на България или чужбина.

Мисля, че все повече хора осъзнават предимствата на малките населени места и търсят начини да ги използват. В тях има добре развити бизнеси, които си кооперират, където е възможно. При добра свързаност, това би могло да помогне за съживяването на краищата на България, които са изоставени заради замирането на класическото българско село.

Как Вашият бизнес се вписва в местната общност, икономика?

Работим по Център за роботика и иновации при нас, ще обучаваме специалисти във всички сфери на работа на продуктите на „КУКА“. Желанието ни е хората, които обучим, да могат да започнат работа веднага. Миналата година предоставихме робот за ползване на Русенския университет, планираме кабинет по роботика и СТЕМ в Нови пазар.

Вашият съвет към бизнеси, които се местят от големия град?

Най-напред да помислят за логистиката, дали има необходимата инфраструктура. Какви са условията за развитие на компанията е не по-маловажно, предвид липсата на обособени индустриални зони в малките населени места. Ако имат нужда от подизпълнители - хубаво е да се огледат предварително подходящите фирми. Ако са профилирани, да помислят как биха намерили нови специалисти, дали имат нужда от университет или професионално училище наблизо.

Цветомир Цонев и Полина Николова: Малките стопанства съживяват селата

 

Цветомир и Поли имат сладкарски бизнес и мебелен цех в разградското село Гецово. Имат интерес и към земеделието, а след Covid кризата решават окончателно да останат във Ферма Монсър - Снимка Личен архив

Защо изоставихте града?

Фермерството започна като странична дейност, но изцяло завладя нашето ежедневие. Доста хора и досега се чудят как може от градския бизнес да скочим към селския живот. Но само този, който е усетил сладостта на живота сред природата, може да оцени това, което правим. В другия ми бизнес работата рязко намаля и останахме във фермата целогодишно.

Имаме овощна градина от 7 г., а преди около 4 г. решихме да отглеждаме и животни. Отглеждаме и овце, откакто започна Covid-19 кризата. До скоро Поли беше управител на сладкарски цех, а аз и досега имам фирма и произвеждам врати и мебели.

Какво е най-предизвикателно?

Има видима тенденция хора от града да се отдават на селски живот. Тук държавата може да помогне, особено на тези, които ще се занимават със семейно земеделие. Крупните земеделци минаха на доста високо финансово и имотно ниво и за дребните фермери стана трудно да се доберат до земеделска земя. Може би регулации или помощ с общински и държавни земи биха били полезни. Малките земеделски стопанства имат своето значение за възраждане живота на село.

На мен лично, въпреки опита ми с институции, излишно време ми отнема бумащината и разкарването от гише на гише. Оказва се, че за един фермер това разкарване е по-голямо и от управител на мебелна фирма.

Текстът е част от бр. 109 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.