Бизнесът предлага вдигане на осигурителния таван по швейцарското правило
АИКБ смята, че увеличаването на обезщетението за майчинство през втората година до 710 лв. „демотивира майките да се върнат на работа“.
Бизнесът не е съгласен с предложеното в проекта за Бюджет 2022 административно вдигане на максималния осигурителен доход от 3000 на 3400 лв. Вместо това предлага той да се коригира по швейцарското правило, както ще се случи с пенсиите през юли. Това означава осигурителният таван да бъде повишен не от 1 април, както предлага финансовият министър Асен Василев, а от 1 юли и то с 6.1% или до 3183 лв. Това става ясно от позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България по отношение на проектобюджета за тази година.
Според АИКБ административното увеличение на минималната работна заплата е
необосновано в период на икономическа криза“, а увеличаването на обезщетението за майчинство през втората година до 710 лв. „демотивира майките да се върнат на работа“.
Същия ефект според АИКБ оказва и увеличаването на минималния дневен размер на обезщетението за безработица от 12 на 15 лв.
Бизнес асоциацията не одобрява голяма част от основните заложени промени в проекта и посочва, че в него липсват реформи. Според АИКБ прогнозата за ръст на икономиката тази година с 4.8% е твърде оптимистична на фона на забавянето на Плана за възстановяване и устойчивост. За сметка на това очакванията за инфлация от 5.6% са занижени. Бизнесът е на мнение, че през 2022 г. българската икономика ще се разшири само с около 4% (бел. р. – каквато е и прогнозата на Европейската комисия), а инфлацията ще достигне цели 6.4%. Според асоциацията увеличените пенсионни и социални разходи тласкат поскъпването на стоките и услугите допълнително нагоре.
АИКБ не подкрепя планирания бюджетен дефицит в размер на 5.9 млрд. лв. за 2022 г. и посочва, че е налице значително влошаване на фискалната позиция на България. Според асоциацията дълговата стратегия на правителството „води до прекомерно и ускорено увеличаване на държавния дълг до 47.1 млрд. лв.“.
АИКБ не подкрепя „прекомерния“ годишен ръст на разходите до 44.2% от БВП за 2022 г. и точно до границата на закона 40% от БВП без COVID мерките.
Асоциацията обвинява управляващите, че продължават порочната тенденция за занижено планиране на приходите с цел лесното им изпълнение и преизпълнение. Според бизнеса предвидените с 4.91 млрд. лв. повече приходи са твърде малко, предвид че при инфлация от 3.3% тази година бяха събрани 8 млрд. лв. допълнителни постъпления.
Бизнесът апелира за преосмисляне на предложеното от БСП и заложено в бюджета предложение за безплатни детски градини и ясли, което струва около 85 млн. лв. Вместо това асоциацията предлага те да се инвестират в повишаване капацитета на съществуващите учреждения и създаването на нови.
За сметка на това бизнесът одобрява увеличения размер на публичните инвестиции и съществения ръст на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и различните програми за компенсиране и подкрепа на фирмите. Организацията приветства увеличението на заплатите на учителите, както и отпадането на данъка върху доходите от лихви по банкови сметки. Похвала получава и идеята за увеличаването на размера на ваучерите за храна от 80 на 200 лв. и общата сума на същите до 1 млрд. лв., както и разширяването на обхвата им – освен за храна, и за погасяване на сметки за енергия и вода.
Бизнесът одобрява и проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, чието увеличение е предвидено за инвестиции в доболничната помощ и профилактика и изграждането на Националната здравно-информационна система.