Хора с ниски доходи да не мислят за пасивна доходност

Г-н Белев, по време на участието Ви в конференция миналия месец коментирахте, че хората само си мислят, че имат контрол върху парите си. Какво имахте точно предвид с това изказване?

- На пръв поглед изглежда, че имаме контрол върху парите си - можем да харчим за каквото си поискаме, когато си поискаме, но при екстремни ситуации други хора взимат решенията за нашите средства. На конференцията дадох няколко примера с наскоро фалирали банки и банкови системи в България и извън нея. Сега мога да спомена и Ливан, Венецуела и още няколко страни.

Правителствата решават колко да струват парите, а банките контролират паричните потоци. Дори ако сами съхраняваме спестяванията си под формата на кеш, много бързо тяхната стойност може да изчезне, ако шепа политици  и централната банка решат това да се случи. Историята го е доказала многократно.

В какво трябва да инвестират поред Вас българите със средни доходи и в какво бизнесът?

- Този въпрос ми го задават често, но, за съжаление, няма универсален отговор. Всичко е много индивидуално и ситуацията, в която е един човек на 25 години, току-що завършил университет, със среден доход за България, няма нищо общо с тази на 60-годишен гражданин с висок доход за страната и съответно с много повече активи. Съветите за тези две групи са много различни. Ако включим и бизнеса, сложността се увеличава, най-вече защото неговата цел е да извършва дадена услуга и да изкарва пари, а не да инвестират и спестяват.

Хората не трябва да очакват голям пасивен доход чрез инвестиции. Ако изкарвате по-малко от 3 хил. лв. нетно на месец, трябва да влагате всичките си пари в образование, а не да мислите за инвестиции с цел пасивен доход. Сумата е илюстративна, може да кажем и 5 хил. лв., важното е хората да инвестират в себе си. Ако имаме 10-20 хил. лв. настрана, не трябва да си мислим, че можем да играем на пазара и да изкарваме пари с тях, защото не можем.

Нормалната възвращаемост от пасивна инвестиция е около 3.5% на година. Ако се инвестират 100 хил. лв., възвращаемостта ще е около 3500 лв. на година, което не е особено много. Затова човек трябва да инвестира първо в себе си, след това резултатът от неговия труд ще започне да се цени по-високо, тогава ще започне да спестява. Когато събере достатъчно капитал, може да започне да мисли как да го използва. Трябва да задели средства за покриване на разходите си за 6 месеца напред. Всичко, което остане извън този личен резерв, може да бъде инвестирано.

Кой е най-добрият начин да диверсифицираме спестяванията си и какво трябва да е съотношението на пари в брой, в банки, имоти и фондове?

- Тук картината е много голяма и се променя непрекъснато. Пейзажът в момента е един, а след 3 години може да бъде съвсем различен. Дори за настоящия интерпретациите са много. Мога да кажа какво правя аз, но е много трудно да дам съвет на някой друг.

Диверсифицираме, когато купуваме от много неща по малко. Може да имаме пари в банка за няколко месеца живот, да си купим акции, злато или да имот, което не е евтин вариант, но може да изберем гараж или малък апартамент. Има различни платформи за peer-to-peer кредитиране, които са сравнително доходоносни в момента. Криптовалутите предлагат много добра диверсификация, въпреки че носят рискове.

Вие сте основател на първия фонд за криптовалута в България. Увеличава ли се интересът на българите към този тип инвестиции?

- Не сме били достатъчно време на пазара, за да кажа да или не. Стартирахме през 2017 г., когато беше последната огромната вълна на интерес към криптовалутите. Тогава интересът беше по-голям, отколкото сега. Мога да кажа, че оттогава интересът е намалял, но това не означава, че след една година или дори след 6 месеца няма да се върне, а дори може да надхвърли тогавашните си нива. Причината за това е, че промените при криптовалутите идват на вълни.

Когато цената расте, интересът се увеличава много по-бързо. За последната една година тя е нагоре, но не може да достигне нивата си от 2017 г. Определям цените на криптовалутите като сравнително стабилни и това обяснява умерения интерес на инвеститорите.

В интервю за Economic.bg през 2017 г. споделихте, че предстои дълбока и болезнена корекция в стойността на Bitcoin - така и стана. Как изглеждат прогнозите Ви три години по-късно?

- Доволен съм от тогавашната си прогноза, но не обичам да правя такива, защото не е лесна работа и всичко е въпрос на вероятности. Дори нещо да е сигурно на 90% може другите 10% да изиграят ключова роля. Анализаторът може да е бил прав, когато е правел прогнозата, но поради лош късмет впоследствие да се окаже, че е сгрешил. Това интервю беше края на ноември 2017 г., което е много близко до върха на пазара (декември). След това Bitcoin преживя болезнена и дълга корекция - 84% процента надолу за 12 месеца.

Сега съм оптимистично настроен към криптовалутите, които за момента са във възходяща тенденция. В случай че няма голяма рецесия през 2020 г., очаквам годината да бъде много силна, при това не само за дигиталните валути.

Кои са лидерите на криптопазара и с какво превъзхождат останалите?

- В топ 5 са Bitcoin, Ethereum, XRP, Bitcoin Cash и Bitcoin SV. Мисля, че с тях обобщаваме цялата екосистема. Bitcoin е първата криптовалута и като такава тя даде тласък на цялата индустрия. При нея целта е да се правят транзакции без възможност за цензура.

Ethereum е подобна на първенеца в класацията, но надгражда с технология. При нея се изпълнява код без възможност за цензура. На тази база сега се развива изцяло нова индустрия за децентрализирани финанси. В нея се правят депозити и се дават заеми извън регулациите на нормалните финанси. Този бранш расте много бързо и може да съществува само в такава нецентрализирана система.

Ripple (XRP) се опитва да улеснява потока на пари в банковата система. Бих я нарекъл повече финтех иновация, отколкото криптовалута. Маркетингът ѝ е много силен и имат много добра пазарна оценка от 13 млрд. долара.

Bitcoin Cash и Bitcoin SV са разклонения на Bitcoin. Той попадна в задънена улица, защото не може да поеме още потребители, без да стане бавен и скъп. Двете, произтичащи от него валути, се опитват да бъдат точно обратното - бързи и евтини. В момента Bitcoin е прекалено голям и много хора дърпат в различни посоки и  неговият минус е, че не може да се промени.

Всяка една от тези криптовалути има различен подход. Необходимо е още време, за да разберем коя е открила правилния подход и коя не е.

Къде интересът е по-голям - в инвестиционните убежища или в рисковите инвестиции?

- И двата типа инвестиции се радват на голям интерес. Живеем в много парадоксално време. Усещането, че криза може да настъпи всеки момент, става все по-осезаемо. От предишната криза мина много време, наблюдават се всички симптоми на прегряване и обстановката напомня за 2007-2008 г., но кризата не идва. Този страх кара хората да се оглеждат за инвестиционни убежища, а те не са много: злато, пари в кеш и държавни облигации на стабилни държави като Германия, САЩ и Швейцария.

Има голям интерес и в рисковите инвестиции. Случващото се с Tesla го доказва. Акциите и фондовата борса в САЩ отчитат рекордно високи нива. Това от една страна показва оптимизъм от страна на инвеститорите, но може и да е защото има много пари в системата и трябва да се вложат някъде. Не е много ясно какво е посланието на тези високи цени.

Истината е, че интересът към рискови инвестиции е висок, защото убежищата дават много малка възвращаемост. В Европа лихвите, обявени от ЕЦБ, са отрицателни или близки до нула, а в САЩ е около 1.5%. И на двете места са много ниски, а това пречи на пенсионните фондове, хедж фондовете и нормалните инвеститори да изкарват адекватна възвращаемост с малко риск. За да постигнат 5-6% на година, те трябва да поемат значително повече риск. Засега най-добрата стратегия е да има голяма експозиция в убежища, в случай че нещо се обърка, но останалите ни средства да са вложени с по-голям риск. По този начин, ако всичко продължи както досега и пазарът продължи движението си нагоре, високорисковите инвестиции ще донесат голяма възвращаемост.

Големите централни банки работят все по-усърдно по собствени дигитални валути. Как мислите, че ще се отразят новите токени на криптопазара и на макроикономиката?

- Това е доста дълга тема, но, за съжаление, не знаем много и можем само да спекулираме как биха изглеждали тези криптовалути на централни банки. Ясно е, че количеството им няма да бъде фиксирано, а ще се контролира от банковите институции. Това ги прави подобни на нормалните валути. Като съхранителна стойност изобщо не очаквам да има някакво подобрение, но като разплащателно средство може да се появят някои плюсове. Новите дигитални валути ще ни позволят сами да съхраняваме парите си. Може да има и редица други предимства, като по-бързи и по-евтини международни преводи и финансови услуги като цяло.

Рисковете са много. Ако се позволи на хората да се откажат от услугите на потребителските банки, това ще означава отлив на капитал от финансовите институции и закриване на много от тях. Не съм сигурен, че дори централните банки си дават сметка какви ще са последствията от издаване на държавни криптовалути. Финансовата система е много сложна и не вярвам, че има човек, който да я разбира цялата, с всичките ѝ аспекти и динамика.

Последствията може да са всевъзможни. Ако голяма централна банка, като тези на Китай или САЩ, издаде такава криптовалута, която може да се използва лесно навсякъде, малките държави с по-нестабилна собствена валута могат да започнат да използват тази на по-голямата страна, без да питат местната власт, защото достъпът ще е улеснен. На това беше подчинена идеята на Facebook да създаде Libra. Ако проектът на централните банки стане реалност, динамиката в малките държави ще се промени и ще последват проблеми с местната валута. Може да бъдем свидетели на хиперинфлация на много места.

Това отново е в сферата на спекулациите, защото нямаме нито една действаща национална криптовалута. Предположенията ми са, че няма да бъдат добър съхранител на стойност, защото количеството ще бъде манипулируемо, но има възможност да са по-ефикасни като средство за разплащане.

Според данни на CipherTrace кражбите на криптовалута през 2019 г. възлизат на 4.5 млрд. долара. Дилърите ангажират ли се да възстановяват злонамерено взетите токени и по какъв начин гарантират на клиентите си, че парите им са на сигурно място?

- Дилърите гарантират с репутацията си. Ако капиталът изчезне, те губят бизнеса си. Една успешна борса ще изгуби много, ако се раздели с доверието на клиентите си и в следствие на това прекрати дейността си. Затова и за нея ще е по-удачно да покрие липсващата сума. Миналата година това се случи с най-голямата борса по оборот Binance, която може да се похвали, че в определени периоди е правела повече печалба от Deutsche Bank. След като претърпя голяма кражба, възстанови всички щети самa. Но тя е изключение. Историята свидетелства за много борси, които не са успели да си върнат позицията на пазара след кражба.

Можем да открием решение в криптовалутите. Те предлагат възможност сами да си бъдем банка, като съхраняваме парите си с помощта на хардуер. Има инвеститори, които не проявяват такова желание и се доверяват на борсата. Лесно може да се купи хардуерно устройство, което да гарантира сигурност на парите ви. Тези от тип Trezor или Ledger са сред най-разпространените и струват по 80 евро. Не са нито скъпи, нито сложни за употреба. Според мен дори не са по-сложни от смартфоните. Инсталирането на приложения и персонализирането на ново мобилно устройство е със същата трудност като инсталирането на хардуерно устройство за съхраняване на криптовалути. Ако инвеститорът откаже да го направи, поема риска да бъде ограбен.

Според финансови експерти инвестиционните диаманти също не са за подценяване. Какво е Вашето мнение за тях?

- Изобщо не ги харесвам, защото мисля, че зад тях има повече маркетинг, отколкото реална инвестиционна възможност. Те са много сложни за оценка и средностатистическият човек няма информация как да ги оцени. Това го прави лесна жертва. Диамантът може да има дефекти като пукнатини, неправилно шлифоване, проблеми с цвета и това усложнява определянето на цената.

Минусите са, че ДДС оскъпява продукта, няма ясни стандарти, нито ликвидна цена, не знаем дали оценката е истинска и самата надценка е много висока. Ако днес някой купи диаманти за 1000 лв. и иска да ги продаде същия ден, то той ще изгуби поне 40% от вложената сума. Аз не бих нарекъл това инвестиция.

Инвестициите в компании без вредни емисии и с устойчиви практики, растат. Мислите ли, че “зелената” икономика ще се пребори за по-голям пазарен дял от фирмите замърсители и ако да, колко време ще ѝ е необходимо?

- Това е въпрос с повишена трудност, защото още не сме определили какво означава една компания да е ”зелена“. Да, електрическите коли изглеждат като по-малък замърсител, но производството на батерии, добиването на литий за тях, колко често трябва да се сменя една батерия и отделно повишената консумация на електричество, която ако идва от атомна електроцентрала, изисква уран. Не сме сигурни нетно дали спестяваме много от това.

На второ място, икономиката е безпристрастна. Тя ще използва това, което е по-евтино и по-ефикасно. Ако продуктът е “зелен“, но по-скъп, то той ще си остане ниша за идеалисти. Когато възобновяемите източници станат по-евтини от невъзобновяемите, тогава ще започнем да ги използваме повече. Дотогава няма как да очакваме масово потребление.

Хубавата новина е, че слънчевата енергия поевтинява с всяка година. Ако това продължи, след 10 години тя ще падне до цената на атомната или ще бъде дори по-евтина. Тогава ще можем да очакваме повишена консумация, но за момента хората, които използват екологични стоки, са идеалисти. В това няма нищо лошо, защото те стартират тенденцията, но за да може тя да се разпростирани сред обществото, трябва да бъде евтина, достъпна и ефективна.