БНБ: Ниските лихви засега влияят положително, но трябват структурни промени
Според гуверньора Димитър Радев правителството трябва отрано да е готово за рисковете от отрицателните лихви
Снимка: Economic.bg
~ 3 мин.
Ниските лихви имат непосредствен положителен ефект в българската икономика, като един от примерите за това е увеличената кредитна активност. Понижението на лихвените проценти обаче носи и сериозни предизвикателства, като например за рентабилността на банките заради топящите се лихвени маржове. Това е мнението на гуверньора на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, изразено в интервю пред Investors Digest.
За понижаване на рисковете според него е необходимо българските политици да предприемат структурни промени в редица области, важни за българската икономика. По думите му в момента има неизползвани от политиците възможности.
„Такива възможности има, но са свързани с комплексни и понякога продължителни за изпълнение мерки. Те включват не само пазара на труда, пенсионните реформи и образованието, но и сфери като здравеопазването, отбраната, модернизирането на техническата и социалната инфраструктура. Някои стъпки в тези сфери ангажират сериозен публичен ресурс. Добър знак е, че те се реализират в една като цяло дисциплинирана фискална рамка“, коментира Радев.
Въпреки рисковете, които отрицателните лихви носят, управителят на БНБ не смята, че в Европа неминуемо ще се стигне до т.нар. „японски сценарий“ – прекалено ниските лихви да затруднят справянето с твърде ниското равнище на инфлацията.
„Глобалната икономическа среда е далече от това да бъде наречена конвенционална. В този смисъл, отговорът на ЕЦБ с неконвенционални мерки е напълно логичен. При прилагането на неконвенционални мерки е нормално да има различни виждания за техния ефект, включително възможността за „японски“ сценарий. Ще бъде погрешно обаче, ако акцентът се поставя единствено върху монетарната политика, без да се отчита това, което се прави или не се прави за разрешаване на глобалната икономическа несигурност, а също така в сферата на структурните реформи и фискалната политика“, заявява в интервюто Радев.
Въпреки различните сценарии, които може да се наблюдават в европейската икономика и по-конкретно в страните от Еврозоната, гуверньорът на централната ни банка не смята, че има неправилен момент кога страната ни да се присъедини към ERM II и впоследствие към Еврозоната. Според него тъй като паричният режим на България е базиран на фиксиран валутен курс и страната е поела твърд ангажимент да не променя този факт до влизането си в Еврозоната, то включването на българския лев към ERM ІІ би донесло по-скоро положителни преки ефекти – например повишаване на кредитния рейтинг на България и подобряване на общата инвестиционна среда. Не се очакват особени промени в макроикономическата позиция.
„Положителното в нашия случай е, че това решение е взето на основата на стратегически, а не конюнктурни съображения. На практика няма сериозен политически фактор в страната, който да не подкрепя това решение. На техническо равнище паричният режим в страната дава възможност за неговото реализиране по-бързо и по-безпроблемно“, коментира Радев по повод желанието на България да приеме еврото на фона на страни като Унгария, Полша и Чехия, които подчертано не желаят да се присъединят към Еврозоната на този етап.
По отношение на техническата подготвеност на страната ни за ERM ІІ и Еврозоната гуверньорът на БНБ подчертава, че България до голяма степен е готова да приеме еврото. По думите му при евентуално влизане в ERM ІІ, за да участва в механизма за „близко сътрудничество“, БНБ ще трябва да направи единствено промени от нормативен и административен характер.
„Голяма част от тях вече са подготвени и имаме готовност за тяхното въвеждане от датата на ефективното ни присъединяване. В условията на Единния надзорен механизъм ЕЦБ упражнява директен надзор върху най-големите банки и там БНБ ще бъде ангажирана с участието на наши експерти в надзорните екипи. По отношение на останалите банки, които ще останат под прекия надзор на БНБ, между нас и ЕЦБ ще бъде установен непрекъснат активен обмен на надзорна информация“, обяснява управителят на Българската народна банка.
За понижаване на рисковете според него е необходимо българските политици да предприемат структурни промени в редица области, важни за българската икономика. По думите му в момента има неизползвани от политиците възможности.
„Такива възможности има, но са свързани с комплексни и понякога продължителни за изпълнение мерки. Те включват не само пазара на труда, пенсионните реформи и образованието, но и сфери като здравеопазването, отбраната, модернизирането на техническата и социалната инфраструктура. Някои стъпки в тези сфери ангажират сериозен публичен ресурс. Добър знак е, че те се реализират в една като цяло дисциплинирана фискална рамка“, коментира Радев.
Въпреки рисковете, които отрицателните лихви носят, управителят на БНБ не смята, че в Европа неминуемо ще се стигне до т.нар. „японски сценарий“ – прекалено ниските лихви да затруднят справянето с твърде ниското равнище на инфлацията.
„Глобалната икономическа среда е далече от това да бъде наречена конвенционална. В този смисъл, отговорът на ЕЦБ с неконвенционални мерки е напълно логичен. При прилагането на неконвенционални мерки е нормално да има различни виждания за техния ефект, включително възможността за „японски“ сценарий. Ще бъде погрешно обаче, ако акцентът се поставя единствено върху монетарната политика, без да се отчита това, което се прави или не се прави за разрешаване на глобалната икономическа несигурност, а също така в сферата на структурните реформи и фискалната политика“, заявява в интервюто Радев.
Въпреки различните сценарии, които може да се наблюдават в европейската икономика и по-конкретно в страните от Еврозоната, гуверньорът на централната ни банка не смята, че има неправилен момент кога страната ни да се присъедини към ERM II и впоследствие към Еврозоната. Според него тъй като паричният режим на България е базиран на фиксиран валутен курс и страната е поела твърд ангажимент да не променя този факт до влизането си в Еврозоната, то включването на българския лев към ERM ІІ би донесло по-скоро положителни преки ефекти – например повишаване на кредитния рейтинг на България и подобряване на общата инвестиционна среда. Не се очакват особени промени в макроикономическата позиция.
„Положителното в нашия случай е, че това решение е взето на основата на стратегически, а не конюнктурни съображения. На практика няма сериозен политически фактор в страната, който да не подкрепя това решение. На техническо равнище паричният режим в страната дава възможност за неговото реализиране по-бързо и по-безпроблемно“, коментира Радев по повод желанието на България да приеме еврото на фона на страни като Унгария, Полша и Чехия, които подчертано не желаят да се присъединят към Еврозоната на този етап.
По отношение на техническата подготвеност на страната ни за ERM ІІ и Еврозоната гуверньорът на БНБ подчертава, че България до голяма степен е готова да приеме еврото. По думите му при евентуално влизане в ERM ІІ, за да участва в механизма за „близко сътрудничество“, БНБ ще трябва да направи единствено промени от нормативен и административен характер.
„Голяма част от тях вече са подготвени и имаме готовност за тяхното въвеждане от датата на ефективното ни присъединяване. В условията на Единния надзорен механизъм ЕЦБ упражнява директен надзор върху най-големите банки и там БНБ ще бъде ангажирана с участието на наши експерти в надзорните екипи. По отношение на останалите банки, които ще останат под прекия надзор на БНБ, между нас и ЕЦБ ще бъде установен непрекъснат активен обмен на надзорна информация“, обяснява управителят на Българската народна банка.
