БСК обвини НАП и правителството, че създават хаос с касовите апарати
Бизнес организацията смята, че не се прави нищо в посока да се решат същностни различния
~ 3 мин.
НАП и правителството не са създали необходимите работни групи и практически не се работи в посока на каквито и да било промени в Наредба Н-18 за касовите апарати, за които уж бизнесът и държавата се разбраха при срещата им през февруари. Тогава се стигна до идеята да има отсрочка до 30 септември 2019 г. за фирмите, които използват системи за управление на продажбите, т.е. по-големите.
„Срокът ще се измести за 30 септември. Това са 7 месеца, през които съвместно с представители на бизнеса ще търсим оптимални решения за тези гранични процеси и състояния, които срещат проблеми за бизнеса за имплементиране и прилагане на наредбата“, каза тогава министърът на финансите Владислав Горанов.
Днес обаче бизнесът заявява, че въпреки участието му с експерти на всички срещи с ръководството на НАП, въпреки внесените от работодателските организации необходими промени и въпреки конкретно направените предложения, „партньорското поведение от страна на бизнеса не беше оценено от страна на НАП и към настоящия момент“.
Не се реализира постигнатият ангажимент в срока до 30 септември да бъдат решени същностните различия. Удължаването на част от сроковете по Наредбата, без това да е придружено с промени по същество, само отлага хаоса с няколко месеца. Това по никакъв начин не кореспондира с декларираната от страна на НАП и МФ пред Вас готовност за диалог, се казва в позицията на БСК.
Там се посочва също, че са били възприети незначителни и малобройни предложения на бизнеса, без съществен принос към преодоляването на глобалните дефекти в Наредбата. А бизнесът предложи на НАП да се работи в шест основни направления:
- Картови плащания и електронни платежни системи;
- Електронни фискални бележки и електронни фискални документи;
- Електронни системи с фискална памет – ЕСФП;
- Дублираща функционалност / Ясно определяне на границата къде завършва СУПТО и започва софтуер за управление на бизнеса (дублиране на данни);
- Незаконосъобразни текстове, свръхрегулация и контрол за достъп до данни, събирани по наредба Н-18;
- Оперативни въпроси, вкл. запечатване на обекти.
Бизнесът настоява да се изготви график на преговорите по шестте тематични направления, преговорите по всяко едно от тях да приключат с двустранен протокол, който да включва конкретни договорености. Също така настоява тези протоколи да се оповестяват публично, тъй като досега протоколите от проведените срещи с отделните организации не са публични и няма достъп до тях.
Продължаваме да очакваме отговор на над 60 наши предложения, официално представени в хода на общественото обсъждане и публикувани на сайта за обществени консултации, пише още в позицията.Според бизнеса промените в Наредба Н-18 от есента на миналата година не целят изсветляване на икономиката и гарантиране на добра бизнес среда, а по-скоро генерират обществено напрежение, при това в година на европейски и местни избори. Не трябва българският бизнес да бъде поставян в ролята на заложник на политически интереси. Икономическа стабилност няма нужда от актове, които влошават бизнес средата.
Чрез подобни действия (публикуване на неясни текстове, предвиждане на необосновано кратки и неизпълними срокове, обнародване на промени на промените в последния момент) се създава огромно напрежение, несигурност и дори гняв сред бизнеса и гражданите, а това подкопава граденото с години доверие към администрацията, смята БСК.
Наредбата има пряко въздействие върху цялото общество. Бизнесът ще плати пет пъти по-висока цена за прилагане на новите изисквания на Наредбата от предварителната оценка на въздействието ѝ. Това ще се отрази и върху стойността на стоките и услугите за крайните потребители.
