Двете пандемии в Европа – България е пример за по-лошата

Преди година ходът на пандемията се промени благодарение на първите безопасни и ефективни ваксини срещу COVID-19. Днес, след като вече са приложени 7.3 млрд. дози и са предотвратени безброй смъртни случаи, има повече данни от всякога, които напълно оправдават този ранен ентусиазъм и необходимостта да се продължава напред. Страните с ниски нива на ваксинация обаче са силно засегнати от новите вълни на вируса. И докато щамът Delta отново показа грозната си същност в цяла Европа, континентът преживява две много различни пандемии. И за двете ще са нужни действия, пише Bloomberg в свой анализ.

За голяма част от богатия свят проблемите с доставката на ваксини са далечен спомен. Отслабването на имунитета е по-голямата заплаха и страните като Испания или Дания, където почти 100% от хората над 60 г. са напълно ваксинирани, вече са фокусирани върху ускоряването на бустерните дози. Дори противоречиви мерки като здравни карти и задължителни ваксини за медицинския персонал се изплатиха и бяха приети, въпреки протестите. Във вторник френският президент Еманюел Макрон каза, че националния COVID пропуск ще изисква трета доза от ваксината за възрастните хора.

Тези страни имат едни от най-високите нива на ваксинация в света и – както казва Лоун Симонсен, професор в университета Роскилде – те притежават „лукса“ да правят малки корекции, като например да върнат носенето на маски и така да избегнат нови мащабни локдауни през 2020 г.

Ако обаче обърнем поглед към Източна Европа, ще видим, че там има признаци на „пандемия на неваксинираните“, ако използваме американския термин. Процентът на ваксинация в източноевропейските страни е много по-нисък, често фатално нисък. България и Румъния, заедно с около 26 млн. души население, са ваксинирали напълно съответно 22.6% и 33.7% от гражданите си, посочва Bloomberg. И добавя, че процентите на ваксинация при възрастните хора също са толкова лоши. Това е под средното за Европейския съюз ниво от 67.4% и по-лошо от най-малко ваксинираните американски щати.

Не е случайно, че тези две страни ежедневно публикуват рекордни за деня смъртни случаи от COVID от по над 20 на милион души – смъртността в Румъния е сред най-високите в света. Латвия, където делът на ваксинираните е 55.6%, не изостава кой знае колко и въведе строг локдаун в опит да укроти пандемията. В Западна Европа не е така. Дори когато случаите на заразените достигнаха рекордно високо ниво в Германия, смъртните такива останаха сравнително ниски.

Данните също така показват рязко континентално разделение при тежки заболявания и необходимостта от хоспитализация.

Сравнение между Дания и България, които имат до голяма степен сходни популации, показва ясно, че Delta вариантът е нанесъл по-тежък удар у нас. И двете страни отчитат хиляди ежедневни случаи, но хоспитализираните пациенти в България са около 4000, срещу няколкостотин в Дания. Не е изненадващо, че смъртността в скандинавската държава е в пъти по-малка от тукашната, като същото важи и за смъртността като цяло (не само в резултат на COVID).

Тук обаче въпросът не е със снабдяването на тези страни с ваксини. Фирмата за данни Airfinity изчислява, че свръхпредлагането на неизползвани дози ваксини в региона през 2021 г. възлиза на 282 млн. бройки.

Предизвикателството за тези държави е колебливостта по отношение на ваксината – водена от теории на конспирацията, страх от странични ефекти и ниско доверие във властите. Проучване сред неваксинирани хора в осем европейски страни между април и юли установи, че колебанието е от 5.5% от възрастното население в Испания до 50.9% в България.

В Румъния, където религиозни фигури и влиятелни лица в социалните медии насърчават отказа от ваксина, правителството предлага нежелани дози на други страни.

Фалшивите новини имат огромно влияние“, изтъкна румънски полковник пред New York Times.

Няма магическа пръчка, която да поправи широко разпространеното недоверие и подозрение към авторитета в посткомунистическите общества, но положителният натиск от връстници може да сработи по-добре от страха. Насърчаването на ваксинациите може да бъде по-ефективно от социалната мрежа и медицинската общност.

Западна Европа не бива да подценява собствените си предизвикателства, тъй като градовете се раздвижват, международните пътувания се покачват и се носят маски. Държавите с междинно покритие на ваксини, не могат да си позволят да оставят случаите да се разрастват.

Повишаването на нивата на инфекции може да препълни болниците, тъй като множеството COVID вълни вече доведоха до недостиг на обучен персонал“, според Даниел Лопес Акуна от Андалуското училище по обществено здраве.

Във Франция Макрон вече обеща да инвестира в болници и да наеме повече персонал срещу по-добро заплащане.

Почти два месеца след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече различните нива на ваксинация „тревожни“, политиците трябва да се фокусират отново върху огромната разлика между Западна и Източна Европа. Смразяващо е да си представим, че година след пристигането на ваксините, един от най-мощните фактори, които насърчават хората да се редят на опашка за ваксини, ще бъде нарастващият брой на смъртните случаи в техните квартали. Тази битка не е приключила.