ЕК намали драстично очакванията за българската икономика

Европейската комисия намали драстично очакванията си за икономиката на България през тази година. Ревизията надолу е от 3.8%, прогнозирани през есента, до 2.1% сега. Това е основно заради ценовия натиск и свързаните с инфлацията процеси, които ще натежат върху потреблението на домакинствата. Към това трябва да се добави и несигурната обстановка, която ще се отрази негативно на частните инвестиции. С постепенното забавяне на инфлацията през 2023 г. се очаква растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България да се ускори до 3.1%.

Предвижда се бюджетният дефицит да достигне 3.7% през 2022 г. и 2.4% през следващата. По отношение на дефицита, ефектът от постепенното премахване на повечето мерки, свързани с пандемията, ще бъде частично компенсиран от мерките, въведени в отговор на високите цени на енергията, помощта за хората, бягащи от войната в Украйна и вдигането на пенсиите.

Предвид високата енергийна интензивност на икономика, с цени на енергията и стоките, които се очакват да останат високи, прогнозите са, че фирмите в България ще започнат да свиват разходите чрез ограничаване номинален ръст на заплатите и отлагане на нови решения за наемане и инвестиране. Като цяло реакциите на фирмите се очаква да доведат до по-ниска инвестиционна дейност. Но по-ниските частни инвестиции вероятно ще бъдат компенсирани от публичните инвестиции, подкрепени от фондовете на RRF, се казва в доклада на ЕК.

Очаква се ръстът на частното потребление да се забави значително – до 2.8% през 2022 г. и да нарасне леко до 3% през 2023 г. През тази година забавянето на потребителските разходи ще е свързано с очаквани силни увеличения на цените, които да подкопаят реалния разполагаем доход.

Войната на Русия срещу Украйна и санкциите срещу руската икономика са допълнителни предизвикателства за производствения сектор през търговския канал. Директният износ на български стоки за Русия и Украйна е относително ограничен – 1.3% през 2021 г. Независимо от това, като цяло отрицателният ефект на войната ще повлияе негативно върху външното търсене.

Спирането на доставките на природен газ от „Газпром“ в края на април се очаква да бъде компенсирано чрез алтернативни източници, което ще доведе до еднократно увеличение на цените на газа.

През 2023 г. се очаква растежът на БВП да се ускори, подкрепен от засилените публични инвестиции, финансирани от RRF и подобрената перспектива за външно търсене.

Търсенето на работна ръка ще стагнира

Очаква се намаленият интензитет на наемане да доведе до стабилизиране на безработицата при малко под 5%. Заради по-силните позиции на работодателите при договарянето на заплатите възнагражденията ще растат с темп, който ще изостава от инфлацията.

Не се очаква хората, бягащи от войната в Украйна, да започнат веднага да се интегрират на пазара на труда, особено в контекста на намаления интензитет на наемане. Те се очаква обаче да увеличат търсенето на стоки, услуги и настаняване.

Висока инфлация, движена от енергия и натиск върху цените на стоките

Очаква се инфлацията да достигне 11.9% през 2022 г. и след това да намалее до 5% през 2023 г. Прогнозата е, че всички компоненти на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) ще растат с бързи темпове. Вероятно инфлацията ще набира скорост до средата на 2022 г. и след това постепенно трябва да отслабне и да започне да намалява през 2023 г., следвайки със закъснение очаквания постепенен спад на международния петрол и цените на газа.

Високата годишна инфлация при храните през 2022 г. се движи от силното увеличение през първите три месеца на годината и очакваната динамика при международните хранителни стоки и цени на енергията. Инфлацията при услугите се движи от разходите в транспорта и кетъринг услугите.

Цените на стоките в неенергийната промишленост ще се увеличават чрез натиск върху разходите и по-високите цени на вносни стоки.