Електроиндустрията: само нагоре
Браншът е с голям потенциал, но някои от политиките на държавата за образованието и човешките ресурси се явяват спирачка за растежа
Снимка: Liebherr
~ 6 мин.
Тони Григорова Българската електроиндустрия, в която влизат електротехниката и електрониката, отново е във възход. България е на трето място в света по производство на електроника за автомобили – едни се изненадват от това, а други го приемат като закономерен резултат на целенасочените усилия в тази посока в последните 15-ина години. Добрите новини продължават с факта, че за шеста поредна година електроиндустрията е с най-голям принос в износа на нашата страна, като водеща роля има експортът на електрически машини.
Ръст
От 2007 г. насам се наблюдава над три пъти увеличение на обема на производството. Към края на 2021 г. генерираният от електроиндустрията експорт е в размер на 3,8 млрд. евро и е на първо място с дял от 10,5% от общия износ на България и 11% от оборота на цялата преработваща индустрия. В България и в ЕС тази преработваща индустрия държи трето място като процент от общия оборот, а от гледна точка на персонала заема четвърто място, както у нас – с 10,2%, така и в ЕС – с 9,1%, съобщават от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), като се позовават на данни на Евростат. За 2022 г. все още няма обобщени данни, но резултатите следват този позитивен тренд.
Ключов бранш
„Електротехническата и електронната индустрия са ключов бранш за българската икономика - уверява Орлин Димитров, изпълнителен директор на БАСЕЛ. - Това е сектор, основан на дългогодишен опит и традиции, който днес е с динамично портфолио и сериозен принос в технологичния напредък на България“. Сред стоките, които изнасяме, са хладилници и фризери, сметачни машини, касови апарати, автоматични машини за обработка на информация, но също така електрически машини и апарати, кабелни форми за автомобили, електронни интегрални схеми, елтабла, трансформатори, акумулатори и бойлери“. Тази индустрия не израства на зелена поляна, а стъпва на опита и традициите, градени в годините на социализма, когато този сектор постига разцвет. Нашите представители тогава са били на толкова високо ниво, че по изложенията в чужбина са били посрещани с особен респект и с думите „Българите идат!“. Помнят се случаи как наши инженери с подръчни средства в чужбина са ремонтирали машини, за които с години не се е намирал квалифициран специалист, който да отстрани повредата и отново да ги пусне в действие. Но първите десетина години след промените през 1989 г. водят до тотален срив и загуба на пазари. Днес обаче браншът отново е в апогей.
Здравата основа
Секторът се развива така добре, че има проспериращи фирми из цялата страна, за които малцина у нас знаят. В областта на производството и ремонта на електронни уреди и електрически съоръжения работят около 1300 компании с около 55 хил. служители, за динамичното развитие на бранша допринасят чуждестранни инвеститори като Шнайдер Електрик, Фесто, Сименс, АББ, Либхер, Мелексис, Сенсата. Някои от тях имат по няколко завода в България, например AББ има 5 предприятия, други имат по 2 или 3, някои направиха разширения на производството си.
„Значителна част от производството на електроиндустрията са продукти с по-ниска добавена стойност – например кабели за автомобили, но друг голям дял се заема от високотехнологичните стоки“, посочва Мариела Маджарова, изпълнителен директор на "Телетек Електроникс". Компанията е най-големият български производител на пълна гама сигнално-охранителна и пожаро-известителна техника с износ в над 85 държави по света. През тази година дружеството открива нов завод в столичния квартал "Надежда", в него ще работят около 200 души.
Препятствия
Безспорно браншът се представя добре, но има редица проблеми, които слагат „таван“ в неговото развитие. Най-сериозното предизвикателство е осигуряването на квалифицирана работна сила. Недостигът на кадри е на всички нива – липсва както средно ниво технически персонал, така и подготвени инженери. От средните и висшите училища излизат хора без мотивация да работят и да се развиват. Това като цяло препъва растежа на всички браншове.
„Едно от решенията е държавата да облекчи процедурите за наемане на хора от други националности, например от Украйна, а образователната система най-сетне да се пренастрои към нуждите на бизнеса и да започне да подготвя кадри, от които предприятията имат остра потребност“, смята д-р инж. Димитър Белелиев, председател на БАСЕЛ и изпълнителен директор на Централна енергоремонтна база ЕАД. Според него големите държавни предприятия в сектора допринасят да изкривяването на пазара на труда, те дават твърде високи заплати и имат доста раздут щат, което влияе негативно върху цялата тази индустрия.
Другият проблем идва от неясната цена на електроенергията и от липсата на концепция за по-големите енергийни консуматори, което не позволява на фирмите да планират разходите си. Затова все повече компании се насочват към собствени соларни централи, но държавата трябва да създава лесни за прилагане правила. Инж. Белелиев препоръчва да се стимулира изграждането на фотоволтаични системи на мястото на потребление на енергия, а не както в момента се правят големи слънчеви централи на отдалечени места. Да се насърчи поставянето им върху покривите на производствени, търговски и жилищни сгради. Процедурата трябва да се опрости и присъединяването към електрическата мрежата да става лесно и бързо.
Ръководството на БАСЕЛ е готово да съдейства на отговорните държавни институции за намиране на правилните решения, които ще се отразят позитивно не само на електроиндустрията, но и на икономиката като цяло. Образованието и човешките ресурси влияят върху развитието на всеки сектор и държавата трябва да съдейства те да са в синхрон с потребностите на пазара.
Профил на организацията
Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) е основана през 1994 г. и е национално представителна организация на бранша „Електротехника и електроника“. В асоциацията членуват 67 български и чуждестранни компании с производствена, инженерингова, търговска, консултантска и развойна дейност. Членове на организацията са както производители на електрически и електронни изделия, така и обслужващи фирми за ремонт и изграждане на ел. инсталации, доставка на компоненти. Общият годишен оборот на тези компании е в размер на около 1 млрд. лв., а в тях работят около 10 хил. служители. Целта на организацията е да дава представителство на поне 30% от знаковите компании в бранша.
Натискът върху заплатите
Възнагражденията на хората, работещи в производството, са едни, а на тези, които се занимават с разработката на софтуер, са умножени по 3 до 5 пъти. Има разлики в заплатите на хората в столицата и в страната. Току-що завършил инженер не започва разговор за работа, ако заплата е под 2500 лв. Софтуерни специалисти не могат да се намерят за възнаграждение под 10 000 – 12 000 лв. на месец, споделят от БАСЕЛ. Според представители на ръководството на тази браншова организация е мит, че заплатите у нас са по-ниски от тези в Европа. За някои позиции вече става по-изгодно да се назначават хора от чужбина.
Инж. Иво Русев, управител на фирмата за търговия с електротехнически стоки "Сибел", разказа за 35-годишна швейцарка, инженер в бранша, която работи в завода на "Хитачи" в Севлиево срещу по-висока заплата в сравнение с онова, което е получавала в родината си: "Говорих с нея, тя беше много доволна от професионалната реализация и от живота си в България и увери, че в Предбалкана се чувства като в Швейцария". Има българи, които независимо от заплащането тук, отиват на Запад, защото искат да живеят в добре уредена държава, а и защото се стремят към кариерно израстване, каквото тук не биха могли да постигнат. Но вече са налице немалко примери за българи, работили зад граница, а и чужденци, които идват в България заради други предимства, които тях лично ги привличат. Има и случаи, при които чуждестранни граждани с временен статут, наети в предприятия от електроиндустрията, още на третия месец заминават за Германия. На много от кадрите, дошли от чужбина, им харесва в България заради лесната за тях адаптация. В един момент обаче изскача и сериозният проблем: Разрешителните за работа са максимум за 1 година. Работодателите не знаят как да подходят – тези служители трябва да минат на постоянен договор, а нямат постоянен статут. Има много недомислия, които системата на държавно ниво отказва да разреши. Но е време законодателството и нормативната уредба да се пренастроят към новите реалности, призовават от БАСЕЛ.
В числа
- 1273 са компаниите от електроиндустрията в България
- 300 са знаковите компании. Те правят 92% от оборота на бранша. В тях работят 90% от кадрите в сектора.
- 55 хил. души са заетите в този бранш
