Европа има нужда от привличане на частния капитал

За кохезионната политика на ЕС, Плана Юнкер, европейския бюджет и ТПТИ, Economic.bg разговаря с председателя на Комисията по регионална политика в Европейския парламент и депутат от АЛДЕ Искра Михайлова.

- Г-жо Михайлова, какви са приоритетите на кохезионната политика през новия програмен период?

Могат да се обобщят с 2 думи – растеж и заетост. Това са основните приоритети на кохезионната политика, тъй като новия програмен период съвпада с периода на излизане от кризата, който беше много тежък за ЕС. Основните задачи, които се преследват, са използване на всички инструменти, с които разполага ЕС за растеж и заетост – т.е. икономически растеж, конкурентоспособност на европейската икономика и откриване на нови работни места. Специален акцент е поставен върху повишаване на заетостта в Европа – независимо дали ще е насочена към младежи, или към хора в предпенсионна възраст, дали ще е свързана с малки и средни предприятия, или с индустрията. Включително и реиндустриализацията означава това – производство, заетост, производство, икономика. Не само обслужване.

Излизайки от кризата, обединена Европа си даде сметка, че е загубила част от икономическия си имунитет и има проблеми с конкурентоспособността, с инвестициите в съвременни технологии, с иновациите. В резултат на това на много пазари тя не е конкурентоспособна. Има други икономически явления, които я изпреварват. Така че целта е да се възвърнат изгубените позиции. И кохезионната политика ще способства за постигането й.

Точно заради това в новата кохезионна политика 2014-2020 г. вече ще чуете по-малко за инфраструктура, а ще видите повече неща, свързани с иновациите и съвременните технологии, с повишаване на конкурентоспобността, с подобряване на образователния статус и знанията и повече мерки, свързани със заетостта и устойчивата икономика, т.е. опазване на околната среда и циклично използване на ресурсите.

- Смятате ли, че Планът за инвестиции в Европа (т.нар. План Юнкер) ще изпълни заложените амбициозни цели?

Целите на плана наистина са много амбицозни. Аз съм сред поддръжниците му и съм убедена, че в него има потенциал – и като идея, и като разработка. Европа има нужда от привличане на частния капитал. Анализаторите твърдят, че в момента има свободен капитал, който може да бъде инвестиран, ако се намали нивото на риск за инвестициите. Това води до необходимостта от създаването на Гаранционния фонд, който дава възможност да бъде привлечен капитал в много по-голям размер, за да действа планът Юнкер.

Надявам се, че този план ще заработи в добър синхрон с инструментите на регионалната политика, със структурните фондове и кохезионния фонд, защото двата инструмента ще действат на една и съща територия. Всичко ще се случва в тази малка Европа – в същите градове, в същите региони, в същите страни членки, ще имаме инвестиции и от структурните фондове и кохезионния фонд, и по плана Юнкер. Те трябва да работят в синхрон, за да постигнат растеж и заетост, които в крайна сметка са целта и на двата инструмента.

- Какво е мнението Ви за проектобюджета на ЕС за 2016 г.?

За нас от комисията Реджи това е много интересен документ, тъй като в него са заложени 2 важни цели. Едната е да се гарантира използването на всички неусвоени през 2014 г. пари по многогодишната финансова рамка. Ние вече направихме промени в нея, това беше заложено в прогнозата за бюджет за 2015 г. През 2014 г. нямаше оперативни програми и страните членки не използваха никакви европейски средства. Към ноември 2014 г. имаше одобрени само 12 ОП в цяла Европа. Така че парите, предвидени за миналата година, трябваше да бъдат заложени за 2015 г. Въпросът е дали те ще бъдат използвани през настоящата година, или ще се наложи да ги пренасочваме за 2016 г.

Друг важен момент е, че към днешна дата ЕС има около 26 млрд. евро неразплатени сметки, част от които по кохезионната политика. Има много успешно изпълнени проекти, по които европейските средства все още не са платени. Това е т.нар. backlog (натрупване на недовършена работа или проблеми за разрешаване, бел.ред.) в ЕС. Засега Европейската комисия ни обещава, че през 2016 г. този backlog ще се намали до 2 млрд. евро. 

Слушахме много внимателно как ще се случи това и с огромен интерес наблюдаваме бюджета, тъй като е въпрос на добра воля и добра организация, на висока събираемост и активно участие на страните членки. Депутатите в ЕП можем да вземем много решения, но без подкрепата на страните членки и съответните вноски в изпълнение на задълженията им, няма да успеем.

- Какво е мнението Ви за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (ТПТИ)?

Като представител на либералите в ЕП съм убедена, че колкото е по-широк един пазар, толкова по-добре за бизнеса. Ако европейските производители имат възможност да предлагат продукцията си на трансконтинентален пазар с над 800 млн. потребители, това ще бъде страхотен шанс за развитие.

Пазарът обаче не е отворен, той е свързан с много изисквания и регулации. Партньорството е двустранно – както северноамериканският пазар се отваря за европейските стоки и компании, по същия начин и европейският пазар се отваря за американските фирми. Важно е да се знае отговарят ли те на всички изисквания на европейското законодателство. Гарантираме ли качество на продукцията, осигурени ли са добри правни норми, които успешно и справедливо да разрешават споровете и конфликтите от търговско естество. Важно е да се знае как се разрешават, кой ги разрешава и на какво ниво се случва това. Знам, че има много противници на споразумението заради ISDS арбитражите, както и заради ГМО.

ГМО е прието в САЩ, но в Европа страните членки имат право да решават дали да отглеждат продукция с ГМО, или да не отглеждат. Това е една от разделителните линии, но не е само тя. Има и много други. Ние като либерали имаме съмнения по отношение правата на фирмите, регистрацията и т.н. 

Така че аз съм „За“ подобно споразумение, но само ако то гарантира правата на европейските компании и се повишат стандартите за всички, които участват в него. В това отношение САЩ трябва да се съобрази с Европа.