Фед няма да успее да пребори инфлацията сам

Федералният резерв е единствената институция в САЩ с официален мандат да поддържа ценовата стабилност. Въпреки това тя не единствената, от която се нуждаем, за да помогнем в борбата с инфлацията, особено като се имат предвид прекъсванията на доставките, поради пандемията и войната в Украйна, пише FT.

Когато Фед повишава лихвените проценти, намалява търсенето, но не може да увеличи предлагането. Адам Шапиро, икономист от Федералния резерв на Сан Франциско, изчислява, че около 40% от инфлацията се дължи на предлагането, 40% на търсенето, а останалите 20% са двусмислени. Предвид тази реалност се оказва, че само Фед не може да върне инфлацията до целта от 2%.

Основният инструмент на централната банка на САЩ за овладяване на инфлацията, е процентът на федералните фондове, който влияе върху лихвените проценти, при които потребителите и фирмите вземат заеми. Повишаването на лихвения процент на Фед работи чрез финансовите пазари и паричната политика е само един фактор, определящ цената на дълга, което означава, че основният инструмент на централната банка не е точен.

В допълнение, перспективните пазари включват очакванията за бъдещи решения на Фед в днешните лихвени проценти. Тези очаквания вероятно няма да съответстват на действителните намерения на Фед. Например общите финансови условия, измерени чрез индекса на Фед в Чикаго, станаха по-рестриктивни, откакто централната банка започна да повишава лихвите миналата година. Но през октомври индексът започна да пада, което предполага, че финансовите условия започват да благоприятстват търсенето. Още по-ясен пример - ипотечните лихви се понижиха с около процентен пункт от пика си от 7% през ноември, въпреки че Фед продължи да увеличава федералните фондове с 0.75 процентни пункта.

Финансите на домакинствата също предполагат, че промените в лихвата на федералните фондове може да нямат толкова силен ефект върху търсенето. Домакинствата, включително тези с по-ниски доходи, имат значително повече спестявания, отколкото преди пандемията, което им позволява да буферират по-високите разходи за заеми. Освен това по време на пандемията мнозина успяха да изплатят дългове. В допълнение, много собственици на жилища с 30-годишни фиксирани ипотеки бяха заключили ниските лихви, които преобладаваха преди неотдавнашните повишения. Ако лихвените проценти са по-малко релевантни за разходите, това означава, че Фед също е по-малко релевантен.

Въпреки това Федералният резерв оказва влияние върху търсенето в сектори, чувствителни към лихвените проценти. Фиксираните бизнес инвестиции се свиха от второто тримесечие на миналата година, а новопостроените жилища се сринаха с 20%. Ефектите върху пазара на труда обаче са скромни дори в области като строителството. Компаниите вероятно държат работниците си, защото беше изключително трудно да се наемат отново. Ако хората запазят работата си, е трудно да се намали търсенето. И ако пазарът на труда е силен, за Фед ще бъде по-трудно да овладее инфлацията.

Важен урок е, че предлагането е от решаващо значение за икономиката. Повече работници облекчават недостига на работна ръка и натиска за повишаване на заплатите. Миналата година 1 милион повече имигранти са дошли в САЩ, продължавайки възстановяването от пандемичните ниски нива.

Джулия Коронадо, основателят на Macropolicy Perspectives, очаква имиграцията да продължи да нараства през следващите години. Това трябва да помогне за облекчаване на недостига на работна ръка и да намали инфлацията, въпреки че ще увеличи търсенето. Отново Фед няма влияние върху имиграционната политика. Най-добрият начин за решаване на проблема с недостига на работна ръка е с повече работници, а не с по-малко клиенти. Но Фед може само да ни даде по-малко търсене и по-малко клиенти.

За щастие, Конгресът и Белият дом могат да повлияят на доставките. Ключов пример са усилията на администрацията на Джо Байдън да намали петрола и бензина след нахлуването на Русия в Украйна. Те включват откриването на стратегическия петролен резерв и гарантиране на производителите на цена за закупуване на петрол и запълване на резерва. Производството на петрол нарасна миналата година и националната цена на бензина отново е под нивата отпреди инвазията.

Важно предимство на фискалната политика е нейната способност да се насочва към определени сектори, критични за ограничаване на инфлацията, за разлика от непрецизните инструменти на Фед. Законът за инфраструктурата на САЩ, Законът за чипове за стимулиране на местното производство на полупроводници и Законът за намаляване на инфлацията, имат елементи, които ще помогнат с инфлацията, особено в бъдеще, чрез създаване или укрепване на предлагането.

Федералният резерв определено има своята роля и повишаването на лихвените проценти почти сигурно допринася за забавянето на растежа. В същото време управлението на търсенето не е ефективен начин за справяне с инфлацията, предизвикана от предлагането. По-трудно е да се координира фискалната политика, но последните две години показаха, че това може да се направи и трябва да се направи. Предизвикателството е да се направи добре.