Фед повиши основната лихва с невиждан от 2000 г. темп

Федералният резерв засили борбата си срещу най-тежката инфлация от 40 години насам, като повиши основния краткосрочен лихвен процент с половин процентен пункт. Това е най-агресивната стъпка от 2000 г. насам и сигнализира за по-нататъшни големи увеличения на лихвите, пише APnews.

Увеличението на основната лихва от сряда я повишава от 0.75% до 1% – най-високата точка от началото на пандемията преди две години.

Фед също обяви, че ще започне да намалява огромния си баланс от 9 трлн. долара, който се състои главно от съкровищни ​​и ипотечни облигации. Тези притежания се удвоиха след рецесията, причинена от пандемията, тъй като Фед изкупи облигации за трилиони долари, опитвайки се да задържи лихвите по дългосрочните заеми. Намаляването на активите на Фед ще доведе до по-нататъшно повишаване на разходите за заеми в цялата икономика.

Като цяло, затягането на кредитирането вероятно ще означава по-високи лихвени проценти за много потребители и бизнеси с течение на времето, включително за ипотеки, кредитни карти и автомобилни заеми. Тъй като цените на храните, енергията и потребителските стоки се ускоряват, целта на Фед е да охлади разходите, но и икономическия растеж, като направи по-скъпо заемането на пари на  частни лица и фирми. Централната банка се надява, че по-високите разходи по заеми ще забавят потреблението достатъчно, за да укротят инфлацията, но не толкова, че да предизвикат рецесия.

Това трябва да бъде деликатен балансиращ акт. Фед понесе много критики, че е бил твърде бавен при затягането на кредитирането, а много икономисти са скептични, че може да избегне рецесията.

В изявлението си в сряда членовете на Централната банка заявиха, че са „много внимателни към инфлационните рискове“. В изявлението се отбелязва също, че инвазията на Русия в Украйна влошава инфлационния натиск чрез повишаване на цените на петрола и храните. Той добави, че „свързаните с COVID-19 блокирания в Китай вероятно ще влошат прекъсванията на веригата на доставки“, което може допълнително да засили инфлацията.

А тя достигна 6.6% миналия месец – най-високото ниво от четири десетилетия. Инфлацията се ускорява заради комбинация от стабилни потребителски разходи, хронични затруднения в доставките и рязко повишаване на цените на газа и храните, изострени от войната на Русия срещу Украйна.

От 1 юни Фед ще изтегля до 48 млрд. долара от пазара – темп, който ще достигне 95 млрд. долара до септември. Така балансът на централната банка ще се свие с около 1 трлн. долара годишно.

Председателят Джером Пауъл заяви, че иска бързо да повиши основната лихва до ниво, което нито стимулира, нито ограничава икономическия растеж. Служители на Фед предполагат, че ще достигнат тази точка, която е около 2.4% до края на годината.

Затягането на кредитирането на Фед вече има известен ефект върху икономиката. Продажбите на съществуващи жилища спаднаха с 2.7% от февруари до март, което отразява скока на лихвите по ипотеките, свързан отчасти с планираното повишаване на лихвите от Фед. Средната лихва по 30-годишна ипотека е скочила с 2 процентни пункта само от началото на годината до 5.1%.

И все пак, според повечето показатели цялостната икономика остава здрава. Това е особено вярно за пазара на труда в САЩ – наемането на работници е стабилно, съкращенията са малко, безработицата е близо до най-ниското си ниво от пет десетилетия и броят на свободните работни места е достигнал рекордно високо.

Пауъл изтъкна многото свободни работни места като доказателство, че пазарът на труда е стегнат „до нездравословно ниво“, което би подхранило инфлацията. Федералният резерв залага, че по-високите лихви могат да намалят тези дисбаланси, което вероятно ще забави увеличението на заплатите и ще облекчи инфлационния натиск, без да предизвика масови съкращения.

Засега, при стабилно наемане, икономиката е добавила най-малко 400 000 работни места за 11 поредни месеца, а заплатите се повишават с приблизително 5% годишен темп. Тези увеличения на възнагражденията водят до стабилни потребителски разходи въпреки скока на цените. През март потребителите увеличиха разходите си с 0.2% дори след коригиране на инфлацията.

Дори ако референтният лихвен процент на Фед е 2.5% до края на годината, Пауъл каза миналия месец, че са готови да затегнат допълнително кредита – до ниво, което би ограничило растежа – „ако това се окаже подходящо“.

Финансовите пазари ценообразуват с лихвен процент от 3.6% до средата на 2023 г., което би било най-високото за последните 15 години. Свиването на баланса на Фед ще добави още един слой несигурност около това колко действията на Фед могат да отслабят икономиката.

Усложняването на задачата на Фед е забавянето на глобалния растеж. Затварянията заради COVID-19 в Китай заплашва да предизвика рецесия във втората по големина икономика в света. А Европейският съюз е изправен пред по-високи цени на енергията и смущения във веригата на доставки след нахлуването на Русия в Украйна.

Нещо повече, други централни банки по света също повишават лихвите – тенденция, която може допълнително да застраши глобалния растеж. Очаква се в четвъртък Английската централна банка да повиши основната си лихва за четвърти пореден път. Резервната банка на Австралия повиши лихвата си във вторник – за първи път от 11 години.