Глазгоу: Градът, който ще опита да спаси света

На преден план се издига кранът Finnieston – решетка от греди, покрити с ръжда, а зад него се стоят двете футуристични сгради Armadillo и Hydro Arena, които ще бъдат домакини на климатичната среща на върха COP26. Тази гледка към някогашния „Док на Кралицата“ в Глазгоу показва сблъсъка между старото и новото – бившия индустриален район, който се превръща в модерен, оживен град. Но символиката е по-дълбока от това. Делегатите на конференцията буквално ще стоят върху парче от индустриалната история – история, пряко свързана с изменението на климата.

Години наред „Докът на Кралицата“ е известен и оживен кей, изпращащ стоки до всяко кътче на планетата. Преди 44 години обаче той е трансформиран и водните канали остават под земята, заменени от бетонна конструкция. 

Ето как е изглеждал в миналото: 

Корабостроенето и тежката индустрия заемат централно място в историята на Глазгоу, белязана и от изгарянето на огромни количества въглища, нефт и газ. И все пак промяната и преоткриването също са част от този разказ. Днес градът има за цел да постигне въглеродна неутралност в рамките на девет години.

Американският пратеник по климата Джон Кери описа конференцията на ООН в Глазгоу като

последната истинска надежда за света да действа заедно“.

И така, как може град като Глазгоу да се откаже от миналото си и да тръгне към по-зеленото бъдеще?

Речният град

Има една поговорка, че „Глазгоу направи Клайд, а Клайд направи Глазгоу“. Преди триста години река Клайд, пресичаща шотландския град, е широка и плитка. Авторът на „Робинзон Крузо“ Даниел Дефо я описва така:

прекосихме я със сухи крака... водата беше оскъдна над копитата на конете“.

Товарите от тютюн, захар и памук, които помогнаха на местните търговци да забогатеят, някога са се разтоварвали по-надолу по реката. Към средата на 19-ти век обаче това се променя. Виещият се воден път е изправен и удълбочен изкуствено, така че и най-големимте кораби за времето си да могат да стигат до сърцето на града. 

Районът на Клайд в Глазгоу се затвърждава през вековете като център на корабостроенето, а когато желязото и стоманата заменят дървото, той се превръща в световен лидер. Изразът „Clydebuilt“ (бел. р. - направено в Клайд) става нарицателно за иновации и качество. До началото на 20-и век повече от 200 корабостроителници на Клайд произвеждат една пета от корабите в света.

На други места из Глазгоу различни работилници произвеждат фитингите и двигателите за тези кораби. Най-голямата локомотивна компания в Европа сглобява парни двигатели на хиляди плавателни съдове. Много от тях са спуснати в товарните трюмове именно от гигантския кран, който все още стои между футуристичните сгради, домакини на COP26.

Индустриалната трансформация

До 40-те години на миналия век глобалните емисии на CO2 възлизат на пет милиарда тона годишно – 10-кратно увеличение спрямо 80 години по-рано. След Втората световна война стари търговски съперници възстановяват своите корабостроителни индустрии, докато в Източна Азия се появяват нови конкуренти. Неуспехът при инвестиране или адаптиране принуждава традиционните работодатели в Глазгоу да се борят за оцеляване. Днес са останали само три корабостроителница в района на Клайд.

През 1987 г. локомотив с дължина 24 метра, направен от слама, виси в продължение на шест седмици на крана Finnieston, преди да бъде изгорен – символичен край на тежката индустрия в града. Още през същото десетилетие обаче се връща и самочувствието.

През 1988 г. изоставеният бивш док срещу днешната локация на COP26 е домакин на градинския фестивал на Глазгоу. Успехът е огромен и събитието привлича 4.3 милиона посетители. Две години по-късно Глазгоу е обявен за Европейски град на културата. Всичко това помага за преоткриването му и отправянето на нов поглед към бъдещето и към съвременната икономика.

Днес повече от 40 хиляди жители на града работят във финансовите услуги. Индустриалните кейове са заменени от апартаменти край реката, блестящи офиси и атракции за посетители. Този град продължи напред, но следващият етап от пътуването му може би ще бъде най-предизвикателният досега.

Озеленяването на Глазгоу

На Niddrie Road 107 в южната част на града, една от сградите с червена фасада, толкова емблематични за Глазгоу, се разкъсва и събира отново.

Тези традиционни многофамилни домове, построени преди повече от век, за да се справят с нарастващата работна сила, са проблем за град, който се опитва да намали въглеродния си отпечатък. Около една четвърт от жилищния фонд на града е построен преди 1919 г. Привеждането му към съвременните стандарти за енергийна ефективност ще бъде трудно, но експериментът с Niddrie Road показва как може да се направи.

Тъй като всичките осем апартамента в блока са свободни, Southside Housing Association се опитва да достигне амбициозния стандарт EnerPHit за преустройство на по-стари имоти. Когато наемателите се местят обратно през следващата година, месечните сметки се свиват до 10-15 паунда на месец.

Предната част на сградата се запазва чрез премахване на вътрешните стени към тухлената зидария и поставяне на изолация отвътре. Отстрани и отзад външните стени са облицовани с негорима минерална вата.

Херметичността на стара сграда обаче създава проблеми с конденз и мухъл, така че механичната вентилация и намаляването на влагата също са част от работата. Поставени са уреди с размер на куфар над таваните на баните, които изсмукват топъл влажен въздух, извличат топлина и я използват за нагряване на свеж въздух, който се подава към жилищните помещения. Отоплението е комбинация от термопомпи с въздушен източник и високоефективни газови котли – но апартаментите са толкова добре изолирани, че се изисква малко енергия.

Проекти като този показват какво може да се направи – но на определена цена. Инвестициите възлизат на повече от 48 хил. британски лири на апартамент, докато единичните разходи за модернизирането на жилищните сгради ще бъдат по-високи. Съществуват и практически трудности при прилагането на такива мерки, тъй като има смесване на собственици и наематели. Но може би най-големият въпрос от всички е кой ще плати?

Топлина от реката

На няколко километра надолу по реката от Глазгоу друг кран се отразява в тонираното стъкло на високотехнологичен енергиен център. Той се намира на мястото на известната корабостроителница John Brown, където са построени едни от най-великите кораби за своето време. Сега реката, която даде живот на тези тежки индустрии, помага за декарбонизиране на новите разработки, заели тяхното място.

Две огромни термопомпи извличат достатъчно остатъчна топлина от реката, за да доставят вода при 75 градуса по Целзий през изолирани подземни тръби до близките сгради. Социален дом, собственост на West Dunbartonshire Council, вече се отопляват по този начин, а в бъдеще към мрежата ще бъдат добавени 1000 жилища. Вместо собствен бойлер, всеки имот има сходно по размер „интерфейсно устройство“, което контролира топлината и измерва използваното количество.

В дългосрочен план ще бъде по-евтино“, казва Джон Андерсън, който управлява West Dunbartonshire Council. „Ние сме защитени от увеличение на цените на газа, нямаме разходите за поддръжка на котлите – и разбира се, това е по-добре за околната среда“.

Подобни топлофикационни системи не са нова концепция. Копенхаген започна изграждането на мрежата си през 80-те години на миналия век и сега 97% от града се отоплява, като използва главно отпадна топлина от производството на електроенергия.

Това е основият фактор, тласкащ датската столица към превръщането ѝ в първия въглеродно неутрален град в света, може би още през 2025 г. Глазгоу се надява да създаде подобни мрежи. Правят се планове за използване на топлина от градския център за рециклиране в Полмадие. Проучване разглежда и място около Горбалите за извличане на топлина от реката.

Но тези проекти са все още на ранен етап и ще изискват огромни инвестиции – както публични, така и частни. Потенциалът е огромен, но също и препятствията.

Електрически колела

На по-малко от 2 км от жилищния проект Niddrie Road, най-голямото автобусно депо в Обединеното кралство се превръща в най-големия център за зареждане на електрически превозни средства в страната. Депото в Каледония в крайна сметка ще има капацитет да зарежда 300 напълно електрически автобуса едновременно. Най-големият автобусен оператор в Глазгоу, First, вече има 24 от тях, а 150 трябва да бъдат в експлоатация до март 2023 г.

Четиричасово зареждане вече е достатъчно за един такъв автобус да работи през целия ден.

„Няма ги всички тези изпарения, няма никакъв шум, смяна на предавките и т.н. Машините са много, много добри за околната среда", обяснява един от шофьорите.

Транспортът е отговорен за една трета от въглеродните емисии на Глазгоу. Този град от 600 хил. души има 260 хил. регистрирани превозни средства. За да се намалят колите, са изготвени планове за допълнителни 170 км велосипедни алеи. Успехът в крайна сметка зависи от убеждаването на жителите да променят начина, по който се придвижват.

Светът гледа

За Шотландия изменението на климата означава по-горещо и по-сухо лято, но с по-внезапни валежи. Зимите ще бъдат по-меки и влажни с по-чести екстремни метеорологични явления.

Преди три години Научният център в Глазгоу, една от най-популярните атракции за посетители на града, се „топеше“, тъй като рекордната юнска температура от 31.9°C накара водоустойчивата му мембрана да започне да капе. Това лято се наблюдаваха най-високите средни температури в Глазгоу от началото на записите през 1884 г., а жителите на района на Дръмчапъл станаха свидетели и на наводнения заради проливните дъждове.

През следващите десетилетия градът ще трябва да инвестира милиони в „устойчивост“, просто за да защити своите сгради и инфраструктура от условия, за каквито никога не са били проектирани. Около 45 хиляди домове и предприятия в Глазгоу вече са изправени пред известен риск от наводнения. Съветът смята, че тази бройка може да нарасне до почти 60 хиляди до 2080-те.

Повишаването на морското равнище, съчетано с бурен прилив, може да доведе до голяма част от речния коридор – включително самото място на COP26 – със „среден риск“ от наводнения, според прогнозния орган Sepa. Увеличените валежи могат също да означават, че повече земя е изложена на риск от наводнение от реката.

Глазгоу не е единственият град, който обяви извънредна ситуация заради климата и гледащ с амбиция към 2030 г. като срок, в рамките на който да постигне въглероден неутралитет. Това обаче е дързък план. 

Постижимо ли е?

Въглеродна неутралност се постига чрез компенсирането на произведеното количество емисии СО2 по различни начини, например със засаждане на дървета или други инструменти за улавяне на въглерод от атмосферата. Част от този път предвижда затварянето на въглищните електроцентрали и внедряването на повече възобновяемите енергийни източници. Освен проекта за засаждане на 22 хиляди дървета, все още има малко подробности за това какви други мерки може да предприеме Глазгоу, за да компенсира въглеродните емисии. 

Това, което е сигурно, е, че следващият етап от пътя към въглеродната неутралност ще изисква много по-големи сътресения и милиарди лири инвестиции. Лидерите на града обещават „справедлив преход“ и уверяват, че тежестта няма да падне непропорционално върху най-бедните граждани.

Публичните средства може да са насочени към най-слабо заможните, но правителствата вече дадоха да се разбере, че публичната каса не може да плати за всичко. Този някога индустриален град има карта на пътя си към по-зелено бъдеще – но дали това ще се случи зависи до голяма степен от решенията, взети на национално и международно ниво.

„Едно от предизвикателствата, пред които сме изправени при достигането на нетни нулеви въглеродни емисии, е необходимата сума, на невиждано досега ниво в местната власт“, казва Анна Ричардсън, председател на съвета за устойчивост и намаляване на въглеродните емисии.

Изминаха петдесет години, откакто синдикалистът Джими Рийд се обърна към работници, които скандираха „работа“ в опит да спасят хиляди работни места в Upper Clyde Shipbuilders. Апелирайки за дисциплина и достойнство, той им каза: „Няма да има хулиганство, няма да има вандализъм, няма да има дразнене, защото светът ни гледа“.

Протестът спечели отсрочка на корабостроителниците, но днес почти всички тях ги няма.

Глазгоу, домакин на COP26, е много различен град, но светът отново гледа към него.