Хората харесват рекламите на лотарийни игри, сочи проучване
Малко повече от половината пълнолетни граждани на страната са участници в този тип хазарт
~ 2 мин.
Хората, които са против идеята да се забрани непряката реклама на тото и лото игрите в медиите, са почти два пъти повече от тези, които са съгласни това да стане. Това показва проучване на агенция „Сова Харис“, проведено в периода 18 - 22 май 2018 г. по метода на стандартизираното телефонно интервю сред 760 души на възраст над 18 години. Пропорцията нараства до почти 3 към 1 при гражданите, които са против забраната за свободно разпространение на лотариите в търговската мрежа спрямо тези, които подкрепят подобни мерки.
Като цяло изводът на агенцията е, че атаката на вицепремиера Валери Симеонов срещу рекламата и начина на разпространение е елитарна тема, а не масова. Въпросът за разпространението и регулацията на лотарийни игри у нас не се оказва централен за общественото внимание в страната. „Все пак темата е достатъчно значима, за да заслужава обществен дебат“, коментира Васил Тончев от „Сова Харис“. Около една трета от гражданите у нас не изразяват позиция.
Интерес представляват мотивите, които карат толкова големи групи да играят на числови и моментни лотарийни игри. Резултатите показват, че малко повече от половината пълнолетни граждани на страната са участници в това забавление. От тези данни можем да преценим, че оборотите на операторите са се увеличили не толкова с привличането на нови участници, а по-скоро с увеличаване на интензивността сред традиционните играчи. Просто игрите са станали по-достъпни.Основният мотив изглежда естествен - това е възможността за разрешаване на финансовите проблеми. На второ място хората изтъкват забавлението от играта. В съчетание тези два мотива изграждат феномена на надеждата (колкото и химерна да е тя), който прави играта привлекателна за толкова значима аудитория. Хазартната тръпка е водещ мотив за 3% от хората, което корелира с данни от изследвания в други страни, показва изследването на "Сова Харис".
Основната част от участниците в лотарийните игри у нас са хора със средни лични доходи - между 400 и 1000 месечно. Участието на най-бедните и най-богати слоеве е редуцирано. Това показва, че играта се е превърнала в нещо като ритуал, като социален отдушник за средната класа в България. На този фон забраните и репресивните мерки в стил грижа за светлото бъдеще, пренебрегвайки настоящето, изглеждат неадекватни, се казва в анализа на социологическата агенция.
„Тази постановка сме я гледали в продължение на много години. Имаме добър повод да повдигнем обществен дебат за регулациите и контрола от страна на държавата, което би могло да ни е от полза. Да разрушим с лека ръка нещо, което е социално ефективно и носи същевременно значителни приходи в бюджета, е, меко казано, недалновидно“, коментира Васил Тончев от "Сова Харис".
