И традициите продават

Българските брандове „Носия“, „Таратанци“ и „Тримона“ са предприемачески инициативи, които развиват кода на родната традиция и се целят не са само в сънародниците ни по света.

„Ние се опитваме да запазим символите от фолклора и да ги адаптираме за младия човек, за семействата, за родолюбеца, за любителя на модата“, казва Александър Хинков от „Носия“. Компанията произвежда дрехи и аксесоари с национални мотиви и търгува основно в интернет. Хинков разказва, че през 2016 г. за Коледа получава като подарък риза с шевица. „По това време дрехите с етномотиви почти не се продаваха онлайн. Качих в Instagram снимка с ризата и няколко човека веднага ме попитаха: „Как мога да се сдобия и аз?“. Месец по-късно бяхме сключили партньорство с производител на ризи, бяхме направили сайт и кампанията ни за предварителни поръчки бе събрала 1800 записвания, от които 20% се превърнаха в продажби“.

Екатерина Петрова, съосновател на „Таратанци“ - компания, която популяризира българските хора̀ чрез продукти, обучения и събития, допълва, че фолклорът дава идентичност - да знаеш кой си като част от динамичния свят. „Екипът ни е обединен от мисията да популяризира българския фолклор. Целим да заинтригуваме човек с по-разчупено, съвременно мислене. Ако му се наложи да купи подарък за чужденец или сувенир, с който да се представи в чужбина, той не би купил мускалче с розово масло, кукерче или порцеланова чаша с копирана от интернет шевица“, пояснява Екатерина.

Атанас Вълев, основател на „Тримона“, компанията, заради която много американци вече знаят разликата между гръцко и българско кисело мляко, е различен. Той произвежда кисело мляко основно заради сънародниците си, но скоро осъзнава, че те предпочитат домашното производство. Затова се ориентира и към потребителите в САЩ, които са отворени към нови храни. „Никога не съм мислил да смая американците с нашата кухня. Дълго мислихме дали да използваме „Bulgarian” на опаковката. Да си различен не е достатъчно. Но първо трябва да имаш солидна основа, после да е нещо практично, в крак с нови тенденции“, обяснява той.

И Александър разработва комбинации между български и африкански елементи, колекции с японски кройки и родни орнаменти, с елементи от славянската и ромската култура. Според „Носия“ етномотивите от различни култури са един от компонентите на идентичността на който и да е бранд. Акцентираме на 4 компонента в комуникацията на облеклата ни - символика, произход, кройка и материя. Често националният символ се използва като инструмент за увеличаване на продажбите. Постоянно ставаме свидетели на подходи, търсещи високия марж с ниско качество и на минимална стойност. Но това не може да се твърди за всеки конкурент, разбира се“, пояснява Александър.

И в „Таратанци“ етноелементите са предимство в маркетинга. „Чрез графичното представяне на българските хора̀ сме създали универсален танцов език, който лесно може да бъде приложен и от други народи за представянето на техните танци“, пояснява Екатерина. Тя разказва как са намерили нов търговски представител. „Преди година и половина с нас се свърза Силвио Лоренцато – преподавател по балкански танци в Италия. Впечатлил се е от статия за изложбата ни „Последвай стъпките” през 2019 г. Силно развълнуван от изображенията на хора̀та и от метода за графично представяне на танци, който сме създали, пристигна в България. След преговори му предоставихме лиценз за ползване на играта танцов пъзел „Таратанци“ с обучителна цел в Италия и в Европа. В момента продава артикулите ни в Италия“.

Атанас бързо разбира, че утвърждаването на пазара на продукт със слабо известен етнически произход отнема дълъг период време и/или сериозен маркетинг. Най-сериозният му конкурент в САЩ са гръцките млека, а предизвикателството – да се преодолее недоверието към некачествени млечни продукти. „Новото е интересно за американския пазар, стига то да е вкусно, удобно за консумиране като консистенция, форма, със здравословни качества. Аз лично съм направил над 400 промоции в най-популярните био магазини. Всяка трае 4 часа - разясняваш историята и ползите от българското кисело мляко на стотици клиенти. За около 3 години от масата с мострите ми са опитали близо 20 000 човека и на всеки съм споменал за лактозната непоносимост, както и че българското кисело мляко не е гръцко,“ разказва той.

И за тримата предприемачи 2020 г. е предизвикателна в добрия смисъл. „Носия“ става част от акселератора „Иновейшън Стартер Акселератор“, привлече инвестиции и работи по нови колекции за два външни пазара. „Спряхме да се възприемаме като стартъп и започнахме да работим по 3-годишен план за развитие. Промотирането единствено на българското и загърбването на чуждото не ни е самоцел. Нещата, които свързват етносите по света, са повече от тези, които ги делят“, казва той.

„Таратанци“ разбират, че дори и онлайн, българските приказки ангажират децата в активна игра. Екипът стартира образователна програма “Тинтири-минтири” под слогана “От народната мъдрост към уменията на бъдещето”.

„Тримона“ преодолява неочаквани препятствия по веригата от производството до предлагането и транспортирането на готовия продукт до магазините. „Имахме достатъчно продукция, но тя не можеше да достигне навреме и навсякъде, магазините се разграбваха. Сега всичко започна да се нормализира и продаваме в най-голямата верига био магазини в САЩ в два нови региона. Предстои да се разгърнем към Западното крайбрежие“, завършва Атанас. Изглежда и през 2021 г. българските мотиви ще намерят своето място в глобалния икономически пъзел.