Институциите по света обмислят нови данъчни правила за гъвкавия офис

Кога работата по време на почивка се превръща в престой, който да предизвика интерес от страна на местните данъчни власти? Може ли някоя компания да се сблъска с допълнителни данъчни такси в чужбина заради свои служители, които работят от различни точки на света?

Националните данъчни власти и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се борят с тези въпроси, тъй като революцията на дистанционната работа размива границите между работа, пребиваване и свободно време.

Резултатът може да бъде по-строги и по-ясни правила за това колко дълго хората могат да работят в чужбина, преди да попаднат в данъчната мрежа на друга държава. Това също така отваря въпроси относно социалните осигуровки и пенсионните плащания за персонала, който поддържа дом в юрисдикция, различна от тази, в която са наети.

Пандемията и нарастването на конферентните разговори в Zoom замъглиха разликата между работа и ваканция и създадоха ново поколение „дигитални номади“, които печелят доходи на едно място, докато физически се намират на друго. Това обърка традиционните дефиниции за това къде хората и компаниите трябва да се облагат с данък върху спечелените доходи. Разликите са важни, защото неспазването на правилата означава, че можете да платите данък на две места едновременно или да подлежите на глоба.

Държавите признават, че има проблем и че трябва да сме сигурни, че правилата са в крак с реалността на съвременната икономика“, каза в интервю за Bloomberg Дейвид Бредбъри, заместник-директор на Центъра за данъчна политика и администрация на ОИСР. „Виждаме го като нововъзникващ набор от предизвикателства, но смятаме, че е справедливо да кажем, че тези предизвикателства тепърва ще се засилват.“

Zoom култура

Дискусиите, които са все още на много ранен етап, между ОИСР, фирми и държави изведоха на преден план множество потенциални трудности от нарастващите изисквания на персонала за гъвкавост до нервността на някои страни относно повторното отваряне на трудни трансгранични данъчни въпроси.

Тъй като културата на Zoom продължава да доминира в офисите по целия свят, фирмите се борят с рисковете, свързани с двойното данъчно облагане и главоболията, свързани със съответствието. Настоящите договори за избягване на проблеми като двойното данъчно облагане, както се смята от бизнеса за недостатъчни за справяне с новите офис норми след пандемията, докато експерти казват , че служителите също могат да изпаднат в ситуация, в която да са задължени да плащат социалноосигурителни вноски в множество държави.

Работа и ваканция

Понастоящем фирмите и работниците са изправени пред набор от сложни правила относно това кога работникът трябва да плаща данък, ако пребивава в различни страни за продължителен период от време . Много места - като Китай, Индия и Великобритания - считат хората за лица, които дължат данъци след около шест месеца. В САЩ насоките, известни като правилото за 183 дни, са по-сложни и разглеждат времето, прекарано на човек в страната за три години.

Все още остава въпроса кога временния престой в чужбина може да се квалифицира като постоянен. Компаниите се притесняват, че рискуват неприятни изненади от чуждестранните данъчни власти, особено ако ръководителите вземат ключови решения и сделки от място, различно от тяхната родна юрисдикция.

Икономическата обстановка в света е нестабилна и това кара много компании да предлагат по-гъвкави условия на работа с цел запазване на служителите си. Но след като няма ясни данъчни правила, това води след себе си десетки въпроси и притеснения.