Какво не е наред с новата държавна помощ за АЕЦ „Белене”
Липсва гаранция, че кредиторът някога ще си върне кредит, отпуснат на компания с хронични годишни загуби
~ 3 мин.
Накратко - нищо. Но нека да започнем от самото начало. След близо три месеца на блянове и сценарии за бъдещето на ядреното оборудване, което Националната електрическа компания (НЕК) беше осъдена да заплати на Атомстройекспорт, се стигна и до естествения и неизбежен въпрос – откъде компанията, която все още генерира загуби, ще осигури необходимите средства. За разлика от предишни случаи, в които Българският енергиен холдинг (БЕХ) е теглил заем, за да осигури ликвидни средства на НЕК, случаят в момента е по-различен.
Предните кредити бяха използвани за покриване на недофинансирани разходи на НЕК за регулираната му дейност, а по закон всички икономически обосновани разходи за регулираната дейност на компанията трябва да се включат в регулираната ѝ цена. С други думи отпускането на кредит на БЕХ е обезпечено с бъдещите приходи на НЕК от регулираната цена, ако регулаторът ги включи, разбира се. Инвестиционната дейност на НЕК, като строеж на нова ядрена централа, не е част от регулираната дейност на компанията и свързаните с нея разходи не влизат в регулираната цена на електроенергията. С други думи липсва горната гаранция, че кредиторът някога ще си върне кредит, отпуснат на компания с хронични годишни загуби.
След като НЕК нито може сама да осигури средствата, тъй като постоянно е на загуба, нито може да изтегли кредит, сама или чрез БЕХ, единствената друга възможност е държавата да осигури тези средства. Това е напълно логично, тъй като по закон решението за изграждане на нова ядрена централа се взима от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката. След като решението се взима от правителството, следва и контролът на изпълнението на това решение и отговорността за свързаните с него разходи да се носи отново от правителството.
Въпреки това приетият през изминалата седмица закон, с който се отпуска безлихвена възмездна държавна помощ на НЕК, страда от редица проблеми, които включват:
• Мълниеносно одобрение в парламента, почти без дебат – законът е приет за по-малко от 8 дни от внасянето му в парламента;
• Приемане „на сляпо” – народните представители получават достъп до арбитражното решение след като законопроектът е приет на второ четене в парламента;
• Липса на официално становище от White and Case за възможностите за обжалване на арбитражното решение – то е изискано и получено едва след като законопроектът е приет на второ четене, въпреки че има пряко отношение към дължимата от НЕК сума;
• Липса на каквито и да е било детайли – не е посочена нито максималната стойност на държавната помощ, нито срокът и начина на връщането ѝ;
• Предстои одобряването му като допустима държавна помощ от Европейската комисия, а това отнема време, през което сумата на натрупаните лихви за забава на плащането растат;
От гледна точка на фиска, липсата на информация за начина, по който НЕК ще върне тази държавна помощ, е фрапиращо безотговорен:
• както вече казахме, компанията продължава да е на загуба и ще са необходими външни източници на финансиране;
• има възможност за препродаване на ядреното оборудване на трета страна, но не е ясно при какви условия – срок, цена и др.;
• проектът за изграждане на АЕЦ „Белене” е спрян, т.е. НЕК не може да очаква бъдещи приходи от него, с които да върне средствата;
• изграждането на проекта от частен инвеститор е практически почти невъзможно, тъй като правителството не е склонно да даде държавна гаранция, включително под формата на дотация към продажната цена.
Накратко народните представители гласуваха за пореден път на сляпо и под политическа диктовка, без да са виждали самото арбитражно решение или становището на White and Case за възможностите за обжалване. Празният чек от държавата се отпуска без да е ясно по какъв начин и кога НЕК ще е в състояние да възстанови държавната помощ. С други думи драмата с „Белене” не е приключила с решението за прекратяване на проекта от началото на 2012 г. Решението за отпускане на държавна помощ и по-важното – начинът, по който това беше направено, предполага нови изненади в бъдеще.
Анализ на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика (ИПИ)
Предните кредити бяха използвани за покриване на недофинансирани разходи на НЕК за регулираната му дейност, а по закон всички икономически обосновани разходи за регулираната дейност на компанията трябва да се включат в регулираната ѝ цена. С други думи отпускането на кредит на БЕХ е обезпечено с бъдещите приходи на НЕК от регулираната цена, ако регулаторът ги включи, разбира се. Инвестиционната дейност на НЕК, като строеж на нова ядрена централа, не е част от регулираната дейност на компанията и свързаните с нея разходи не влизат в регулираната цена на електроенергията. С други думи липсва горната гаранция, че кредиторът някога ще си върне кредит, отпуснат на компания с хронични годишни загуби.
След като НЕК нито може сама да осигури средствата, тъй като постоянно е на загуба, нито може да изтегли кредит, сама или чрез БЕХ, единствената друга възможност е държавата да осигури тези средства. Това е напълно логично, тъй като по закон решението за изграждане на нова ядрена централа се взима от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката. След като решението се взима от правителството, следва и контролът на изпълнението на това решение и отговорността за свързаните с него разходи да се носи отново от правителството.
Въпреки това приетият през изминалата седмица закон, с който се отпуска безлихвена възмездна държавна помощ на НЕК, страда от редица проблеми, които включват:
• Мълниеносно одобрение в парламента, почти без дебат – законът е приет за по-малко от 8 дни от внасянето му в парламента;
• Приемане „на сляпо” – народните представители получават достъп до арбитражното решение след като законопроектът е приет на второ четене в парламента;
• Липса на официално становище от White and Case за възможностите за обжалване на арбитражното решение – то е изискано и получено едва след като законопроектът е приет на второ четене, въпреки че има пряко отношение към дължимата от НЕК сума;
• Липса на каквито и да е било детайли – не е посочена нито максималната стойност на държавната помощ, нито срокът и начина на връщането ѝ;
• Предстои одобряването му като допустима държавна помощ от Европейската комисия, а това отнема време, през което сумата на натрупаните лихви за забава на плащането растат;
От гледна точка на фиска, липсата на информация за начина, по който НЕК ще върне тази държавна помощ, е фрапиращо безотговорен:
• както вече казахме, компанията продължава да е на загуба и ще са необходими външни източници на финансиране;
• има възможност за препродаване на ядреното оборудване на трета страна, но не е ясно при какви условия – срок, цена и др.;
• проектът за изграждане на АЕЦ „Белене” е спрян, т.е. НЕК не може да очаква бъдещи приходи от него, с които да върне средствата;
• изграждането на проекта от частен инвеститор е практически почти невъзможно, тъй като правителството не е склонно да даде държавна гаранция, включително под формата на дотация към продажната цена.
Накратко народните представители гласуваха за пореден път на сляпо и под политическа диктовка, без да са виждали самото арбитражно решение или становището на White and Case за възможностите за обжалване. Празният чек от държавата се отпуска без да е ясно по какъв начин и кога НЕК ще е в състояние да възстанови държавната помощ. С други думи драмата с „Белене” не е приключила с решението за прекратяване на проекта от началото на 2012 г. Решението за отпускане на държавна помощ и по-важното – начинът, по който това беше направено, предполага нови изненади в бъдеще.
Анализ на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика (ИПИ)
