Какво цели търговската война на Тръмп

„По-високи цени. Смущения във веригите за доставки. Свиване на износа. Това са част от начините, по които някои от най-големите европейски компании са били повлияни от търговската война на президента Тръмп. Тези ефекти могат да служат за демонстрация как противоречията в световната търговия биха могли да разкъсат европейската икономика“, писа в. „Ню Йорк Таймс“ в началото на август.

В края на същия месец USA Today вече чертаеше мрачна бизнес картина, само в Щатите: „Печалбата на фермер от Илинойс бързо се превръща в загуба, след като паднаха цените на царевицата, соята и свинското. Производител на лодки от Флорида плаща на своите дилъри в Канада, Европа и Мексико милиони долари, за да преодолее частично ефекта на митата в тези страни, отнемайки от бонусите на американските си работници. Пивоварна харчи повече за алуминиеви кенчета, като по този начин се прощава с плановете си да назначи нови служители. Това са образите на стреса в ескалиращата търговска война, които започнаха да удрят по различни фирми в цялата страна. Много от тях плащат повече за внос на суровини, понасят падащи продажби в чужбина (или и двете), като са принудени да замразят за момента наемането на нови служители или инвестициите.“

Тръмп изпълнява последователно обещанията си от предизборната програма – включително за преразглеждане на търговските отношения със съюзници и „конкуренти“. На хоризонта вече се виждат и първите резултати от настъпателната му политика. На 27 август Тръмп обяви, че е постигнат предварителен договор с Мексико за ново търговско споразумение, което може да замени имащата „лошо звучене“ НАФТА (зона за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико). Държавният глава заплаши, че ще въведе автомобилни мита срещу Канада, ако от Отава „не преговарят честно“. „Ще наречем (договора с Мексико) американо-мексиканско търговско споразумение“, обяви тържествуващо Тръмп.

Американският президент реализира плана си, но към какво всъщност се стреми той? Възможна  концептуална рамка, през която да мислим за политиката на Тръмп дава икономистът Милтън Израти. Той пише в The National Interest, че след Втората световна война регулацията на международната търговия познава два етапа. През първия – до началото на 80-те години, тя се регулира на глобално ниво и под натиска на Щатите митата в световен план са намалени. През втория етап, продължил до идването на власт на Тръмп, интернационалната регулация на търговията се прави чрез двустранни или многостранни търговски споразумения. Те облагодателестват подписалите ги, но останалите страни.

Според Израти Тръмп се стреми да промени статуквото. Не е съвсем ясно обаче кой от двата реда по-рано той подкопава. Според експерта, от една страна Тръмп постоянно говори, че иска „по-добра сделка“ в търговските отношения, което показва лоялност към по-новия подход в търговската регулация. От друга страна обаче, докато бе на форума на Г-7 в Канада, Тръмп заяви, че иска да елиминира търговските бариери и стимули навсякъде. А това го доближава до привържениците на „по-стария“ подход в регулацията на търговията.

След срещата на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и Доналд Тръмп в края на юли в Белия дом бе анонсирано, че засега ЕС се разминава с мащабни мита срещу своя износ за Щатите. Санкциите и митата на Тръмп спрямо Русия, Иран и Китай, са шанс за ЕС да се утвърди в международен план. Само че Брюксел  не желае да загуби икономическите си връзки с Щатите. Затова има нужда от благоразположено американското правителство. Търговският враг на САЩ трябва да е друг.

В края на август Politico писа, че към момента се очертава американо-европейски фронт срещу „нечестните търговски практики“ на Китай, който се пренася и в Световната търговска организация (СТО), където има поддръжката и на Япония. Идеята е да се втвърдят правилата на СТО и да бъде принуден Китай да приеме нови условия, така че „играчите да бъдат равнопоставени“, т.е. да се улесни достъпът за европейски и западни компании до китайския пазар.

Според Politico проблемът за Брюксел е, че никой не може да каже точно дали американският президент ще се придържа към план за действие, описан по-рано от сенатор Линдзи Греъм: първо, преговори по отношение на НАФТА, после отказ от въвеждане на мита срещу ЕС и накрая - „фокусиране върху Китай“. Дали Тръмп няма да види смисъл все пак да въведе по-високи мита за европейските автомобили в бъдеще, ако усети възможност за изгодни сделки с Китай?

В самия Китай си дават сметка, че битката на Тръмп вероятно не е толкова да ограничи китайския внос в Щатите, колкото да накара повече чуждестранни компании да пренесат производството си от азиатския гигант в САЩ. Професорът по икономика и директор на Института за Китай и глобалното развитие към Университета в Хонконг Жигън Тао припомня, че влизането на страната му в СТО през 2001 г. премахва несигурността за митата срещу китайския износ. То води и до превръщането на Китай в един от най-големите бенефициенти на преки чуждестранни инвестиции, трансформирали икономиката му. През първите шест месеца на 2018 г. 41,58% от китайския износ към света са реализирани от чуждестранни мултинационални компании. Съветът на експерта е да се попречи на производството да се върне в Щатите, като се затрудни достъпа на американски фирми до китайския пазар, ако те не инвестират в Китай.

В така очертаната картина несигурността доминира геополитиката и е трудно да се направят окончателни изводи за бъдещата политика на глобалните играчи в търговията. Но дали паралелно с търговските войни не тече една друга борба – кой ще успее да стъпи в Китай и как – в съюз с останалите западни конкуренти, или за тяхна сметка? Ескалацията във войната на митата между Вашингтон и Пекин ще продължи. Ще успее ли ЕС да се възползва от противоречията, които текат между САЩ и Иран, Китай и Русия, без да отчужди важния си трансатлантически партньор? Най-интересното предстои...