Клетъчното земеделие – спасение от глада или заплаха?
На българския пазар се предлагат лабораторно произведени животински продукти, които са без обозначение, алармира председателят на НБСХС Мариана Кукушева
Полето на клетъчното земеделие се разраства все повече в световен мащаб и като че ли бъдещето, което очаква фермерите, е производството на храни в епруветка. Клетъчно създадени продукти, като хляб, месо, мляко, сирена и протеини, се разработват, за да решат проблема със световния глад. Това коментира за Economic.bg председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева.
За всички е ясно, че лабораторно произведените храни са заместители на основните храни и суровини. В момента недостигът на храна е огромен. Факт е, че човечеството не може да бъде изхранено чрез добити по естествен път суровини“, каза Кукушева.
Темата "глад" е основна в третото десетилетие на 21 век. „С оглед на факта, че сме на прага на хиперинфлация не само в България, но и в световен мащаб, се произвеждат лабораторни заместители с идеята да няма глад. Що се отнася до качествата на тези храни, за това трябва да се изкажат експерти“, обясни Кукушева.
Цената на лабораторните заместители е много по-ниска.
Това е икономическо правило. Всичко, създадено лабораторно, е много по-евтино от добитото по традиционен начин. Изкуствено създадените храни са въпрос на химически субстанции. Те се произвеждат веднага, в неограничени количества. За съжаление в 21 век ще се предлагат точно такъв тип храни, които ще бъдат достъпни като цени и ще присъстват широко в търговската мрежа“, обясни председателят на НБСХС.
За да има разпознаваемост между двата вида храни, е необходимо да има сериозни кампании и най-вече национална такава, за да може потребителят да прави своя информиран избор.
Според Кукушева на българския пазар вече има предлагане на клетъчно произведени храни. „Животински и протеинови, в кавички, продукти се предлагат, без да са обозначени. Затова считам, че е нужно да има сериозна кампания в услуга на потребителя, който да знае какво купува, защо е такава цената и какви са рисковете за неговото здраве“, категорична е Кукушева.
Необходимо е лабораторните продукти да имат същите функционални свойства като техните конвенционални аналози, което ще попречи на производителите да променят своите формули и производствени процеси. Нужно е да имат по-добра проследимост и стандартизация, постоянно качество, по-добра сигурност на доставките, както и по-малко нестабилност на цените и обема поради рискове за здравето.
Защитниците на клетъчното земеделие твърдят, че лабораторните продукти са по-устойчиви, етични и по-добри за здравето: борба с антибиотичната резистентност, намаляване на рисковете от зоонозни заболявания, бактериални замърсявания, както и продукти без холестерол.