Колко струва всъщност Гренландия

Гренландия настоява, че не се продава. Така твърди и Дания, която притежава автономния остров и отговаря за външната му политика. Американският президент очевидно много е искал САЩ да стане собственик на ледената земя, щом като отмени визитата си в Копенхаген при категоричния отказ на правителството да му продаде своята отвъдморска територия.

Въпреки че очевидно сделка на този етап няма да има, остава интересен въпросът колко всъщност струва Гренландия? На него се опитва да отговори CNN Business в свой анализ по темата.

Цената на острова в голяма степен зависи от това колко отчаяно го искат Тръмп и какви са мотивите му да повдигне въпроса точно сега.

Ако обаче използваме историческия опит като ориентир за цената, автономната датска територия струва поне 1 млрд. долара. През 1946 г. САЩ предлагат на Дания 100 млн. долара в злато за Гренландия, според документи в Националния архив на САЩ. Това се равнява на 1.3 млрд. долара сега, взимайки предвид инфлацията.

Но дори да иска да продава, Дания надали ще се съгласи на тази скромна сума.

Предишните покупки на отвъдморски територии от страна на САЩ също биха могли да дадат представа колко са готови да платят. През 1917 г. Съединените щати купиха от Дания групата острови, които сега се наричат Американски вирджински острови за 25 млн. долара в злато. В момента това се равнява на 500 млн. долара.

Америка купи и Аляска от Русия през 1867 г. за 7.2 млн. долара, както и огромната територия на Луизиана, простираща се от река Мисисипи до Скалистите планини от Франция през 1803 г. за 15 млн. долара.

„Съединените щати купиха Аляска за фъстъци през 1867 г. - около 125 млн. долара в днешни пари. Гренландия щеше да бъде много по-скъпа да се купи в момент на много други изисквания към обществената портмонета", казва, каза пред CNN Business.

Айън Морган от Университетския колеж на Лондонския институт на Американската Америка коментира пред CNN, че в момента сделка за Гренландия е почти невъзможна, тъй като ще трябва да се променят закони и споразумения в САЩ, Гренландия, Дания и Европейския съюз, което трудно би станало.

„Не е като да си купиш голф игрище. Дори да има постигнато принципно споразумение, цената би била изключително висока. Ако процесът беше продължил, цената щеше да е милиарди, дори трилиони долари“, смята Морган.

В Гренландия в момента се намира най-северната база на американските Военновъздушни сили – „Туле“, разположена на около 750 мили северно от Арктическия кръг. Радарът и наблюдателният пост разполага със система за ранно предупреждение за междуконтинентални балистични ракети, която може да засича изстрелвания хиляди мили в руска територия.

От друга страна, неизползваният нефт, газ и минерали, намиращи се на територията на Гренландия, също могат да са притегателна сила за Тръмп, тъй като състезанието за тези ресурси в Арктика се засилва.

Според Морган обаче зад тази идея стоят чисто егоистични причини – Тръмп иска да остави наследство на американците и да бъде помнен като президентът, разширил териториите на САЩ.

The Wall Street Journal, който първи съобщи за интереса на Тръмп към Гренландия, също така заяви, че хората извън Белия дом описват евентуалното закупуване на Гренландия като наследство, каквото е закупуването на Аляска от президента Дуайт Айзенхауер. С негов декрет ледената земя стана един от щатите, формиращи държавата.

„Купуването на Гренландия със сигурност няма да е с „бързи пари“, смята Тим Боерсма от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет. „По отношение на енергията и минералните ресурси, Гренландия е страна, която е незначително развита и няма основната инфраструктура, за да извлече мащабни проекти“, казва той пред CNN.

Според него е трудно да се повярва, че Тръмп наистина се интересува от енергията и полезните изкопаеми. „В Гренландия има много малко проучвателна дейност. Условията са тежки, като повечето земя е покрита с лед и сняг“, добавя той.

Макар че ледът се топи бързо, САЩ ще трябва да се справят с разходите за управление на последствията. Закупуването на Гренландия също би означавало поемане на социалните ѝ разходи. Островът с население от 56 000 има безработица от 9%, като младежката безработица е особено висока и зависи много от парите на Дания, за да запази икономиката и услугите си.

Основната му промишленост е рибарството, докато в добива работят само 124 души, сочат данните от статистиката на Гренландия за 2015 г.