Мръсният въздух – как да се справим с проблема
Очевидно е, че сред основните мерки, които трябва да се въведат е ограничаване на трафика
~ 3 мин.
Сагата с мръсния въздух продължава… От първата публикация ни стана ясно, че лошото качество на въздух крие много биологични опасности. Не е неочаквано, че мръсният въздух, наситеността с прахови частици са идеална среда за разпространение на инфекциозни агенти. Оказва се обаче, че е възможен пренос на гени за резистентност към антибиотици. От втората публикация стана ясно, че лошото качество на въздуха е основна причина за редица хронични заболявания, дори наднормено тегло и смърт. Оказва се, че мръсният въздух не е просто пряка опасност за здравето ни, но той и редуцира валежите чрез предотвратяване на преципитацията на водните пари в атмосферата. Това е предпоставка за създаване на сухи и неблагоприятни региони. Но какво реално можем да направим, за да подобрим състоянието на атмосферния въздух?
Очевидно е, че сред основните мерки, които трябва да се въведат е ограничаване на трафика. Но това трябва да стане не чрез рестрикции и наказателни мерки, а чрез стимулиране. По-хубаво е да се насърчава използването на масовия градски транспорт или споделеното пътуване (вместо то да бъде забранявано) чрез икономически стимули. Естествено инфраструктурата трябва да се подобри, за да е комфортно, а не хората да се чувстват натъпкани в консерви.
Но това не е единственото, което трябва да се направи. В световен мащаб една от най-популярните мерки за справяне с мръсния въздух е превръщането на градовете в градски гори. Ако в момента градовете са сбор от сиви метално-бетонни структури с рехаво разпределени дървета, то градската гора от птичи поглед изглежда като зелено море, в което е потопена градската инфраструктура. Ако всяка неизползваема площ от пространството се покрие с растителност, ефектът ще е максимален, а качественият и количествен състав на атмосферата значително подобрен. Но не само това са ползите.
Мащабно проучване от 2006 година разкрива, че градските гори в САЩ премахват 711 000 тона замърсители от атмосферата, чиято стойност е равна на $3.8 млрд. Част от компонентите, които се премахват по този начин са озон, фини прахови частици, азотен и серен диоксид, въглероден окис.
Този проблем всъщност тормози хората от десетилетия, а решението е посочено също доста отдавна. През 1991 година проучване разкрива, че растителност покрива 11% от територията на Чикаго, която премахва 17 тона въглероден оксид, 93 тона серен диоксид, 98 тона азотен диоксид, 210 тона озон и 234 тона фини прахови частици с размер по-малък от 10 микрона. Но най-важното заключение е, че големите и здрави дървета премахват до 70 пъти повече замърсители, отколкото младите. Това показва колко е ценна растителността и колко важно е да я опазваме.
Дори един от най-големите замърсители (Китай) осъзнава колко са важни градските гори. През 2002 г. благодарение на тях в Пекин са били премахнати 1261.4 тона замърсители. Най-силна редукция е наблюдавана при фините прахови частици – 772 тона, а въглеродният диоксид е бил ефективно фиксиран (превърнат) в растителна биомаса. Било е отчетено обаче, че 29% от дърветата не са били поддържани в добро състояние, което редуцира техните възможности.
Дори създаването на зелени покриви по повърхността на всяка сграда би допринесло за подобряване на качеството на околната среда. В Чикаго резултатите показват, че 198 декара зелени покриви са премахнали 1675 килограма замърсители. Най-голяма редукция е отчетена при озона – 52%, азотен диоксид – 27%, фини прахови частици – 14% и серен диоксид – 7%. Най-интензивно пречистване е отчетено през месец май, а най-слабо през февруари. Средното количество замърсители, които се премахват от 10 декара площ е равно на 85 килограма.
Растенията успешно фиксират въглеродния диоксид до твърда биомаса чрез познатия на всички процеси фотосинтеза. Така въглеродът, който е в газообразно състояние в атмосферата, се превръща в компактна и твърда биомаса. Така растенията растат и образуват плодове. Атмосферният азотен диоксид също може да бъде фиксиран, а това се осъществява чрез листните отвори (устици). Съединението (NO2) се използва за синтез на аминокиселини и освен това е регулатор на растежа на растенията. NO2 стимулира растежа на растенията.
Нека си припомним, че градската растителност не премахва просто замърсяването в атмосферата. Растителността значително подобрява и климатичните условия. През лятото градските гори поддържат температурата в населените места по-ниска, а през зимата по-висока. Дърветата спират силните ветрове, които ни карат да усещаме температурата значително по-ниска от реалните стойности, но дърветата спират и разпространението на прах. Всичко това води и до индиректно по-ниска консумация на енергия, като икономията през лятото е по-значителна. Редуцираната консумация естествено означава и по-малко изхвърляне на замърсители в околната среда.
Да не забравяме, че всеки премахнат килограм замърсители е килограм по-малко вдишан от хората.
Очевидно е, че сред основните мерки, които трябва да се въведат е ограничаване на трафика. Но това трябва да стане не чрез рестрикции и наказателни мерки, а чрез стимулиране. По-хубаво е да се насърчава използването на масовия градски транспорт или споделеното пътуване (вместо то да бъде забранявано) чрез икономически стимули. Естествено инфраструктурата трябва да се подобри, за да е комфортно, а не хората да се чувстват натъпкани в консерви.
Но това не е единственото, което трябва да се направи. В световен мащаб една от най-популярните мерки за справяне с мръсния въздух е превръщането на градовете в градски гори. Ако в момента градовете са сбор от сиви метално-бетонни структури с рехаво разпределени дървета, то градската гора от птичи поглед изглежда като зелено море, в което е потопена градската инфраструктура. Ако всяка неизползваема площ от пространството се покрие с растителност, ефектът ще е максимален, а качественият и количествен състав на атмосферата значително подобрен. Но не само това са ползите.
Мащабно проучване от 2006 година разкрива, че градските гори в САЩ премахват 711 000 тона замърсители от атмосферата, чиято стойност е равна на $3.8 млрд. Част от компонентите, които се премахват по този начин са озон, фини прахови частици, азотен и серен диоксид, въглероден окис.
Този проблем всъщност тормози хората от десетилетия, а решението е посочено също доста отдавна. През 1991 година проучване разкрива, че растителност покрива 11% от територията на Чикаго, която премахва 17 тона въглероден оксид, 93 тона серен диоксид, 98 тона азотен диоксид, 210 тона озон и 234 тона фини прахови частици с размер по-малък от 10 микрона. Но най-важното заключение е, че големите и здрави дървета премахват до 70 пъти повече замърсители, отколкото младите. Това показва колко е ценна растителността и колко важно е да я опазваме.
Дори един от най-големите замърсители (Китай) осъзнава колко са важни градските гори. През 2002 г. благодарение на тях в Пекин са били премахнати 1261.4 тона замърсители. Най-силна редукция е наблюдавана при фините прахови частици – 772 тона, а въглеродният диоксид е бил ефективно фиксиран (превърнат) в растителна биомаса. Било е отчетено обаче, че 29% от дърветата не са били поддържани в добро състояние, което редуцира техните възможности.
Дори създаването на зелени покриви по повърхността на всяка сграда би допринесло за подобряване на качеството на околната среда. В Чикаго резултатите показват, че 198 декара зелени покриви са премахнали 1675 килограма замърсители. Най-голяма редукция е отчетена при озона – 52%, азотен диоксид – 27%, фини прахови частици – 14% и серен диоксид – 7%. Най-интензивно пречистване е отчетено през месец май, а най-слабо през февруари. Средното количество замърсители, които се премахват от 10 декара площ е равно на 85 килограма.
Растенията успешно фиксират въглеродния диоксид до твърда биомаса чрез познатия на всички процеси фотосинтеза. Така въглеродът, който е в газообразно състояние в атмосферата, се превръща в компактна и твърда биомаса. Така растенията растат и образуват плодове. Атмосферният азотен диоксид също може да бъде фиксиран, а това се осъществява чрез листните отвори (устици). Съединението (NO2) се използва за синтез на аминокиселини и освен това е регулатор на растежа на растенията. NO2 стимулира растежа на растенията.
Нека си припомним, че градската растителност не премахва просто замърсяването в атмосферата. Растителността значително подобрява и климатичните условия. През лятото градските гори поддържат температурата в населените места по-ниска, а през зимата по-висока. Дърветата спират силните ветрове, които ни карат да усещаме температурата значително по-ниска от реалните стойности, но дърветата спират и разпространението на прах. Всичко това води и до индиректно по-ниска консумация на енергия, като икономията през лятото е по-значителна. Редуцираната консумация естествено означава и по-малко изхвърляне на замърсители в околната среда.
Да не забравяме, че всеки премахнат килограм замърсители е килограм по-малко вдишан от хората.
