(Не)подготвени за цел 55: ЕК критикува българския енергиен план

България забави представянето на актуализирания си План за енергетика и климат (NECP) пред Европейската комисия, заради което в края на 2023 г. тя започна наказателна процедура срещу страната. Първоначалният вариант на стратегическия документ беше набързо подготвен, за няколко месеца, и предаден в края на февруари, а окончателната му версия трябва да е готова юни тази година.

Сега страната ни получава критики и насоки как да подобри Плана си, за да отговори на новите климатични цени, договорени в рамките на „Подготвени за 55“ и REPowerEU.

Неподготвени за 55

Актуализираният проект на NECP на България се позовава на ревизираните енергийни и климатични цели. В него обаче не се разяснява достатъчно как тези цели ще бъдат ефективно постигнати, пише в доклада си ЕК.

Проектът на България, представен на 20 февруари 2024 г., частично взема предвид тази нова геополитическа и законодателна рамка. В допълнение, той невинаги подкрепя целите, задачите или приноса със стабилни политики и мерки. По-специално, аналитичната основа и оценката на въздействието на политиките и мерките все още са непълни.

Актуализираният проект на България за NECP описва само накратко и частично националния контекст, в който е изготвен актуализираният план. Той предоставя добър преглед на политическите приоритети и на най-подходящите въведени мерки, но липсва описание на екологични, социални и икономически условия, при които се извършва климатичният и енергийният преход.

По отношение на намаляването на емисиите на парникови газове планът не предоставя доказателства и прогнози за емисиите на парникови газове, които да демонстрират, че България е на път да постигне националната си цел за парникови газове от -10% през 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г. Според прогнозите на България с допълнителни мерки (WAM), представени през март 2023 г., има разлика от над 12.1 процентни пункта, подчертавайки необходимостта от по-амбициозни действия в областта на климата.

Въз основа на прогнозите от март 2023 г., представени за доклада за напредъка (NECPR), емисиите на ESR на България ще бъдат над тази цел през 2030 г. както в сценариите WEM, така и в WAM, което подчертава необходимостта от по-амбициозни действия в областта на климата в засегнатите сектори.

Следователно не е възможно да се оцени дали политиките и мерките на плана колективно са достатъчни за постигане на задължението на страната за секторите със споделяне на усилията.

Отказ от въглищата

Актуализираният проект на NECP не предоставя информация, отразяваща напредъка към международните ангажименти по Парижкото споразумение. В Него България не се ангажира с постепенното премахване на използването на въглища за производство на електроенергия. Все пак в актуализирания проект на NECP се посочва, че България не предоставя никакви субсидии за изкопаеми горива.

Освен това има несъответствия между процеса на преход, очертан в трите приети Териториални плана за справедлив преход за Стара Загора, Кюстендил и Перник и проекта на NECP. Това е валидно по-специално за междинните стъпки на преход до 2026, 2030, 2035 г. и ангажимента, че оценките на въглищния капацитет на национално и регионално ниво, включително постепенното спиране на въглищата най-късно до 2038 г., ще подкрепят актуализирания NECP. И накрая, списъкът с ресурси, предоставен в проектоплана, не обхваща изчерпателно ресурсите, предназначени за подкрепа на справедлив преход.

Планът включва постепенно спиране на лигнитните въглища до 2038 г., но прогнозите за крайното потребление на енергия очакват намаление от само 88% през 2040 г. на енергия, произведена от изкопаеми горива. Планът не описва междинната траектория и графика за извеждане от експлоатация на електроцентрали на въглища. Освен това планът не включва информация за постепенното въвеждане на енергия от възобновяеми източници енергия за заместване на въглищата.

Още ВЕИ

Що се отнася до политиките и мерките, България възнамерява да продължи да насърчава внедряването на възобновяема енергия чрез съществуващите схеми за подпомагане (напр. продължаване на вече сключени договори за тарифи с малки инсталации под 500 kW и за премии с инсталации над 500 kW). България няма намерение да създава нова подкрепа схеми за слънчеви, вятърни или биомасови инсталации, тъй като те ще бъдат разработени изцяло на пазарна основа. Вместо това планира да приеме нефинансови мерки като оценка на бариерите пред общностите за собствено потребление и енергия, приемане на законодателство относно офшорната вятърна енергия и публикуване на насоки относно процедурите за изграждане и реконструкция на инсталации за възобновяема енергия.

В мерките е включено и реализирането на инвестиции, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост. България също ще насърчава гаранции за произход, чрез създаване и поддържане на системата за гаранции за произход ("GOOs") в страната. Новият регламент ще включва и необходимите условия за издаване на GOO за биогаз и зелен водород.

Какво липсва

• По отношение на вътрешния енергиен пазар в плана липсват ясни обяснения на стъпките, предназначени за завършване на вътрешния енергиен пазар и постигане на пълната му либерализация, особено в газовия сектор.
• По отношение на научните изследвания, иновациите, конкурентоспособността и уменията, планът съдържа предимно качествени цели и липсва прогнозна разбивка на инвестициите в научноизследователска и иновационна дейност, специфични за енергийния сектор за 2030 г. и 2050 г.
• Що се отнася до емисиите на парникови газове, проектопланът не предоставя прогнози, които да показват дали България е на път да постигне своите национални цели.
• Що се отнася до адаптирането към изменението на климата, проектът на актуализирания NECP не съдържа адекватен анализ на съответните климатични уязвимости и рискове за постигане на националните цели и политиките и мерките в отделните измерения на Енергийния съюз.
• Що се отнася до справедливия преход, в плана липсва ясен анализ на въздействието на климатичния и енергийния преход върху заетостта и уменията, както и политики и мерки за постигане на справедлив преход.
• Що се отнася до участието на обществеността, проектът на NECP предоставя малко подробности за процеса, следван за осигуряване на ранно участие на обществеността в процеса на вземане на решения.

ЕК очаква окончателни актуализирани планове на държави до 30 юни 2024 г., като вземат предвид препоръките и индивидуалните оценки на Комисията. Комисията отново призовава всички държави членки да увеличат усилията си за намаляване на емисиите на парникови газове и да се подготвят по-добре за по-широко използване на възобновяемите енергийни източници и за подобряване на мерките за енергийна ефективност. Насърчават се и допълнителни мерки за овластяване на потребителите, подобряване на енергийната сигурност и стимулиране на конкурентоспособността на европейската промишленост.