Не прибързвайте с превалутиране на кредити във франкове

За изненадващото решение на Швейцарската национална банка да освободи курса на франка: предизвикателствата пред банките, последствията за кредитополучателите, рисковете от поскъпването на долара и очакванията за кредитния пазар, economic.bg разговаря с Тихомир Тошев, изпълнителен директор на КредитЦентър.

Каква бе политиката на Швейцарската национална банка през последните три години и какво наложи промяната ѝ?

Политиката на швейцарската централна банка бе да задържа курса на франка в определени граници, за да стимулира местната икономика. Максималният обменен курс спрямо еврото се въведе, защото с началото на световната финансова криза, през 2008 г., франкът, като надеждна валута, започна силно да поскъпва. От това започна да страда както икономиката на Швейцария, така и страните, в които той е основна валута за получаване на финансиране. В Европа това са основно Полша и Унгария, макар че и в редица други бе често избиран при кредитиране. Достъпът до този ресурс бе на добра цена и това позволяваше на банките да предлагат продукти в него на по-добра цена, отколкото в местната валута или еврото.

Колко изненадващо бе решението, че да бъде пропуснато в прогнозите на толкова много водещи институции?

Беше доста изненадващо. Може би така е редно да се направи, тъй като в противен случай се предоставяха възможности да се спекулира, ако има предварителна информация, че предстои отпадането на контролирания курс. Ако някой беше закупил големи количества швейцарски франкове, щеше да реализира сериозна печалба от курсовите разлики. Той поскъпна не само към еврото, но и спрямо всички останали валути. Става ясно, че много големи световни банки ще отчетат загуби от рязкото поскъпване на франка.

Какви са основните рискове за самите банки и какви инструменти имат те, за да ги управляват?

Поскъпналият франк ще донесе загуби от всички техни операции в тази валута и свързаните с нея инвестиции. Инвестиционните им брокери имат инструменти, с които да избегнат по-големи загуби в бъдеще, но едва ли са могли да предотвратят вече настъпилите, при липсата на предварителна информация за промяната. Съществуването на контролирания курс правеше всички, които оперират на валутните пазари, сравнително спокойни и оттам дойде изненадата.

Какви, от друга гледна точка, са рисковете и последствията за потребителите на банкови продукти, обвързани с швейцарския франк?

Основният проблем за физическите лица идва от това, че сериозна част от ипотечните кредити в Европа са в тази валута, а доходите им са основно в местна или евро. Това води до значително покачване на разходите по задълженията и в някои случаи може да се стигне до невъзможност те да бъдат обслужвани, което от своя страна означава загуба или продажба на жилището. Около 80% от отпуснатите кредити в Унгария, например, са във франкове и това прави положението на кредитополучателите там най-тежко.

От друга страна, тези, които са имали влогове в швейцарска валута са доволни, защото са реализирали добра доходност от спестяванията си.

Каква е ситуацията в България?

Българският пазар е доста слабо засегнат, тъй като франкът се появи за първи път като опция за ипотечно финансиране едва през 2007 г. и се предлагаше основно от една банка (Пощенска банка). Българинът се оказа по-скептичен към тази валута, тя му беше непозната и той предпочете, въпреки че това бяха най-евтините кредити на пазара тогава, да се финансира в лева или евро. Мнозина също разчетоха правилно, че това е стабилна валута, която устоява на кризи и предвидиха първоначалното ѝ поскъпване преди няколко години.

Само около 1300 домакинства избраха да закупят жилище, използвайки този тип продукти. Първият скок през 2009 г. създаде проблеми на тези кредитополучатели и тогава те търсеха вариант да се справят с тях, най-често с превалутиране на задължението в лева или евро. Малко хора, обаче, се решиха на този ход - около 300, а останалите се надяваха курсът да слезе надолу. Виждаме, че сега от около 1,6 лева за франк той отиде над 1,9 лева. Към момента всички ипотечни кредити са около 164 хил., което отрежда на въпросните продукти дял от под 1% от кредитополучателите. Тези около 1000 останали домакинства имат сериозно нарастване на месечните вноски от средно 100-200 лв. Доходите им са в лева, те са разчели семейните си бюджети при едни разходи за кредита иь когато например трябва да отделят вместо 800, 1000 лв., това може да е проблем за тях.

От гледна точка на депозитите, франкът също не е особено популярна валута за спестяване и не очаквам сериозен ефект върху балансите на банките.

Може ли да се очаква нова кампания за превалутиране на кредити и самите банки имат ли интерес от нея?

Ако кредитополучателят реши да превалутира задължението си в евро, това ще означава промяна в съотношение почти 1:1, което значително ще повиши размера на кредита, ако се гледа курсовата разлика, спрямо момента, когато е изтеглен той, а тя трайно ще нарасне. Моят съвет е да изчакат около месец-два, защото след освобождаване на курса имаше първоначална, силна и мигновена реакция , а има очаквания в рамките на този период франкът да поевтинее леко. 

Подобна заявка бе дадена и от самата Швейцарска национална банка. Колкото и неприятно да е, по-добрият вариант е да платят в началото по-високите месечни вноски, да изчакат пазарите да се успокоят и тогава да решат дали да останат в сегашното си положение, надявайки се валутата да „слезе” още малко надолу. Ако решат тогава да превалутират в лева или евро, то нека предоговорят и лихвите или рефинансират задължението си. По този начин ще се възползват от тенденцията лихвите по новите кредити да става все по-ниски от нивата, когато те са сключвали договорите.

През последните месеци доларът поскъпва постепенно. ЕЦБ обяви количествени улеснения, а нагласите са, че Федералният резерв ще започне покачване на лихвите до края на годината. Може ли щатската валута да продължи с поскъпването си, оказвайки по-голям ефект в страната от този при франка?

Има много прогнози, че в следващите 1,5-2 години доларът ще се изравни с еврото, достигайки курс от около 2 лв. За последната година щатската валута поскъпна с около 14%, което значи, че хората с доларови спестявания могат да имат доходност над този процент, ако решат да ги продадат на сегашната цена. Трябва да се има предвид, обаче, че това са само прогнози, макар и направени от някои световни анализатори. 

Моят съвет е, ако има хора, които биха искали да спечелят от евентуалното им сбъдване, купувайки долари днес, то те да не го правят с всичките си разполагаеми парични средства. Има и възможност доларът да падне до или под 1,5 лв. и те да загубят част от спестяванията си. Всеки един опит да спечелим от валутни разлики трябва да е добре обмислен и да преценяваме всички възможни изходи от инвестицията си.

Ще има ли „съживяване” на кредитния пазар през настоящата година? 

В последните три месеца на 2014 г. видяхме повишена активност в ипотечното кредитиране и аз очаквам тя да остане и през тази година, тъй като имаме няколко индикатора за това. Първо, цените на имотите в големите градове, където и пазарът е най-активен, се стабилизираха. Хората, които дълго време чакаха поевтиняването да спре, за да си закупят жилище, са вече на пазара. От друга страна, лихвите по ипотечните кредити продължиха тенденцията си на спад, започнала от 2010 г., и през изминалата година средните стойности се понижиха с между 0,25 и 0,75 процентни пункта. 

В момента имаме най-ниските лихви по ипотечни кредити – от началото на годината те са между 5,65 и 6,5%. По-ниски лихви, стабилизирани цени на недвижимите имоти и политическа стабилност, след честите избори и промени в изпълнителната власт през изминалата година – всичко това предполага един „по-жив“ пазар за ипотечното кредитиране.

При потребителското кредитиране, ръстът за миналата година е скромен – около процент, но то реално започна да се възстановява, след като през предходните четири години отчиташе спад. Очаквам по-активно потребителско кредитиране. Бизнесът, според мен, също ще е по-активен в търсенето на оборотни средства и инвестиционно финансиране и очаквам в края на годината да отчетем покачване във всички сегменти – ипотечно, потребителско и бизнес кредитиране. То ще е в рамките на 3 до 6%, в зависимост от типа, което е нормално за възстановяващ се след тежка криза пазар.