Партиите на промяната се обединиха около икономическите приоритети

„Ако успеем да работим заедно в следващите четири години, така както работихме днес, няма да познаем България“. С тази фраза от лидера на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков приключи една от първите т.нар. експертни срещи между победителите на изборите „Продължаваме промяната“ и останалите потенциални партньори – БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.

В общи линии предложенията на партиите в икономическия сектор се преплитаха и застъпваха на моменти, а за няколко имаше определи спорове. Едни от най-горещите теми обаче бяха оставени за финансовата среща в неделя.

Оптимист съм за това, което чух. Не е въпрос на идеи, а на воля и изпълнение“, коментира Петков по време на срещата.

Резултатът от тази публична дискусия може да се нарече оптимистичен, като почти никакви крайни предложения не бяха извадени на масата и почти никакви крайни разделителни линии не бяха начертани. А ето и кои бяха най-любопитните теми:

По-лек режим за малките и средни предприятия

Основно по инициатива на „Демократична България“ партиите обсъдиха редица нововъведения, които да облекчат живота на малките и средни предприятия. Един от сигурните реверанси за бизнеса вероятно ще бъде „драстично“, по думите на Кирил Петков, вдигане на прага за регистрация по ДДС. Към момента той е 50 хил. лв., а сред предложенията бе двойно или още по-голямо увеличение.

Т.нар. „градска десница“ предложи да бъде създаден списък със стоте най-големи пречки, които стоят пред възможността на бизнеса да работи нормално. Идеята на десницата е те да се изготвят с помощта на бизнеса и да отпаднат до 18 месеца след изготвянето им. Петков, а и останалите партии, харесаха идеята, но параметрите трябва да се уточняват.

„Демократична България“ предложи и въвеждане на стартъп визи и т. нар. сини карти, които дават възможност на чужденци извън ЕС да работят безпрепятствено в държавите членки. Идеята е работодателите да гарантират за получателите им. Припомняме, че това е тема, която бизнес организациите отдавна коментират заради недостига на IT кадри.

Сред предложенията на „Има такъв народ“ пък бе и редуциране на данък печалба за стартъпите до 5% през първите три години от съществуването им, както и други данъчни стимули за стартиращите компании при определени условия. Идеята обаче не бе дискутирана, като се очаква да бъде коментирана от финансовите експерти в събота.

Консенсус бе постигнат и по изказването на представителя на БСП Румен Гечев, че индустриалните зони, и в частност „Божурище“, са се превърнали в зона за складове на чужди компании, а не за производство.

Не може да работят компании с нанотехника, а покрай тях да минават тирове“, коментира Гечев.

Очаквано, предвид левия си уклон, от БСП предложиха да отпаднат два вида данък – „уикенд“, от който в последните години се събират не повече от 20 млн. лв., и "лихва", който блага с 6% лихвите по депозитите. И двата допълнителни налога бяха въведени от правителствата на ГЕРБ, въпреки съпротивата на бизнеса и експертите.

По време на преговорите бе заформена и идеята след определен период от въвеждане или промяна на закон да има последваща оценка – подобна на изготвяната сега оценка на въздействието за законите преди тяхното въвеждане.

Държавните дружества

Един от основните спорове на срещата бе фокусиран върху държавните дружества. От „Демократична България“ отвориха темата и предложиха те да бъдат разделени на акционерни дружества и на агенции. Партията предложи и непременно процент от всяко държавно дружество да се приватизира – „да влязат частници и да започнат да упражняват контрол“, посочи икономистът Георги Ганев.

БСП и „Има такъв народ“ се възпротивиха на идеята и заявиха, че това не може да се приложи за всяко дружество и има фирми, за които е „невъзможно“ и „абсурдно“ да бъдат приватизирани. Кирил Петков също не бе напълно съгласен с идеята, защото според него това е „повече въпрос на контрол, а не на собственост“.

Не трябва да влизаме в приватизация, за да си оправим проблемите, а първо да оправим проблемите и после да подходим към приватизация, така че държавата да спечели“, коментира Петков.

Депутатът от „Има такъв народ“ Любомир Каримански настоя освен това да бъдат провеждани открити публични конкурси за ръководствата на държавните дружества, както и да се знае как и защо се създават критериите за въпросните позиции.

По-високи концесионни такси

Всички партии на срещата постигнаха съгласие, че концесионните такси трябва да се увеличат. Според Петков в момента те са едва около 90 млн. лв. на година, като от „Има такъв народ“ посочиха, че те трябва да се увеличат поне до средноевропейско ниво.

Пандемията

Пандемията и възстановяването от нея нямаше как да не бъдат сред темите на срещата, като от „Демократична България“ настояват бизнесът да започне да работи нормално без ограничения при ускоряване на темпа на ваксинация – от 20 на 40 хиляди души на ден. Освен това от десницата предложиха и поемане от страна на държавата на част от осигуровките на заетите в някои ограничени заради COVID бизнеси и в бизнеси, които откриват нови работни места.

Петков обяви, че смята лично да се заеме с темата за пандемията, защото е много важна в един бъдещ кабинет. Той възнамерява да бъдат направени дискусии с лекари, които да обяснят за рисковете за хората с или без ваксина.

Минималната заплата

От БСП настояха минималната работна заплата да бъде „вързана“ към друг показател, „за да спрем всяка година безумните спорове“. Само преди две седмици работодателите и синдикатите отново се скараха заради прогнозираното увеличение на минималната работна заплата, което всяка година става административно без определен механизъм.

Левицата отново изведе на преден план идеята си за необлагаем минимум, временно намаление на ДДС за основни храни и лекарства от 20 на 9% и въвеждането на дигитални трудови книжки.

Финансов център

България да стане финансов хъб в региона чрез откриване на финансови центрове за привличане на мултинационални компании.

Оказва се, че компаниите, които са около половин милиард (оборот – бел. ред.), нямат данъчни отдели и ако искат да си оптимизират ставката за ЕС, България е страхотна дестинация“, обясни Петков.

Преговарящите записаха в общите си цели още „нулева търпимост към корупцията“ – един от най-често поставяните теми от Кирил Петков, докато бе министър. Той даде началото и на инициатива, в която общините, които не търпят корупция, да се рекламират пред потенциалните инвеститори като такива.

Преговарящите в сектор „Икономика“ се обединиха около идеята Министерството на икономиката да бъде и на иновациите, като по време на дискусията от „Продължаваме промяната" предложиха към ведомството да отиде и намиращият се сега в Министерството на финансите Фонд на фондовете, който управлява европейските средства.

Любомир Каримански от „Има такъв народ“ предложи на следващ етап да се помисли и дали труда от социалното министерство да не отиде също към Министерството на икономиката, „за да се затвори кръгът".

Кирил Петков допълни, че освен добавяне от това министерство трябва да има и "изваждане", като имаше предвид присъствието на несвойствени структури в него. Даде пример с язовирите за напояване, в ремонта на които той откри нередности докато бе министър, а също и дружества като „Екоантрацит“ и „Екоинженеринг“.

В списъка на темите, по които всички имат съгласие, бе добавено да се повиши ефективността на индустриалните зони, както и конкретно на „София тех парк“, която в момента никой не оценява като висока.