Предвидливата индийска фирма, която днес ваксинира света
Тя поема огромен производствен риск в началото на пандемията, когато все още няма одобрени препарати
Снимка: БТА
~ 2 мин.
Докато фармацевтичните гиганти днес опитват да ускорят дейността си на фона на глобалната имунизационна кампания, една индийска фирма изпъква отдавна в този бранш. Става дума за The Serum Institute of India (SII), най-големият производител на ваксини в света. Тя прави по около 1.5 млрд. дози всяка година в огромния си завод в Пуна, Западна Индия, а сега се е фокусирала в производството на COVID ваксини по лиценз на международни фирми като AstraZeneca.
„Поехме огромен премерен риск“, като заложихме на няколко ваксини през 2020 г. още преди регулаторите изобщо да са ги одобрили, разказва главният изпълнителен директор на SII Адар Поонавала пред BBC.
Това не беше сляп риск, защото познавахме оксфордските учени от предишното ни сътрудничество при ваксината срещу малария.“
SII е частна собственост, което дава възможност за бързо вземане решения. Финансирането обаче се оказва предизвикателство. Фирмата е инвестирала около 260 милиона щатски долара, а останалата част е събрала от филантропи като Бил Гейтс, както и от авансови плащания от други страни. Така до май 2020 г. компанията успява да набере общо 800 млн. долара, с които да подсигури производството на множество ваксини срещу коронавирус.
Поонавала знае, че производството ще набъбне и още през април 2020 г. предварително набавя 600 млн. флакона, които заключва в склада до септември. „Ключовото, което ни позволи да имаме толкова много дози – 70-80 милиона през януари, бе това, че започнахме производството рисковано през август“, посочва изпълнителният директор на SII.
Иска ми се и други компании да бяха поели този риск, защото светът щеше да има много повече дози“, коментира още той.
Поонавала разкритикува регулаторната бъркотия и липсата на хармонизация, които според него са допринесли за забавянето на производството. Той е на мнение, че основните органи – Агенцията за регулиране на лекарствата и здравните продукти в Обединеното кралство (MHRA), Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Американската администрация по храните и лекарствата (FDA), биха могли да се обединят и да се споразумеят за стандарт за качество.
Единен подход биха могли да предприемат и регулаторите в страните производителки, смята още директорът, според когото хармонизацията е щяла да спести време и да помогне за по-бързото пускане на новите ваксини. „Не бих искал да преживея всичко това отново“, коментира Поонавала.
По отношение на новите щамове Поонавала не звучи толкова притеснен и дава пример с оксфордската ваксина – „всеки, който я е приемал досега, не е трябвало да ходи в болница или да бъде поставян на апаратно дишане, нито е бил с риск за живота“.
„Голяма колебливост около ваксините традиционно се появява, когато или известни личности, или неспециалисти казват, че те не са безопасни“, посочва Поонавала. Затова той призова лидерите на мнение да бъдат по-отговорни в социалните мрежи и да се запознават с фактите преди да коментират.
