При контрола на евросредства има системен проблем

Г-н Кремлис, какви ще бъдат приоритетите при екологичните проекти за новия програмен период?

Двата типа приоритети са отпадъците и водата по отношение на екологичната инфраструктура, която трябва да бъде построена. С други думи, за управлението на отпадъчните води са нужни мрежовите инфраструктури, за питейна вода - системи, които да чистят течността и системи, които да я разпространяват.

България до момента е един от "шампионите" по депониране на отпадъци. Но в новия програмен период кофинансирането на депонирането не се финансира отделно, само ако е част от интегрирана инсталация за отпадъци. Самото депониране е на дъното в йерархията по финансиране и трябва да бъде оставено в дългосрочен план. Затова приоритет трябва да са програми, разработени от общините, в които се набляга на разделното събиране и изхвърляне на боклуци. Целта е към 2020 година да бъде постигнато 50% рециклиране. Това са двата ключови приоритета във финансирането и разработването на екологична инфраструктура. 

Въздушното замърсяване е ключово за България, която е на върха в тази класацията в Европейския съюз (ЕС). Ситуацията с качеството на въздуха е особено лоша и затова този проблем трябва да бъде адресиран. Въздушното замърсяване често е свързано с трафика и с отоплението и има какво да се направи по този въпрос.

Какви са най-честите грешки на бенефициентите в България и как могат те да бъдат избегнати?

Бенефициентите нямат знанието как и какво да направят когато става дума за малки проекти под 50 млн. евро. Понякога не са и правилно информирани или консултирани какво и как трябва да се свърши. В добрия вариант това може да бъде агенция, установена от правителството. Кметовете нямат по-широк поглед върху ситуацията и затова подобна агенция трябва да контролира процесите.

Как се справя България в усвояването, приложението, изпълнението и резултатите на екологични европроекти в сравнение с други страни от нашия ранг?

За отпадъчните води ситуацията не е толкова лоша, тъй като има добри практики. За нова членка на ЕС, каквато е България, страната се справя на средно ниво - не особено лошо, но не и толкова добре.

Смятате ли, че Българските общини са достатъчно подготвени за усвояването и регламентирането на европейски средства?

Не. Има големи проекти, при които е нужна допълнителна техническа помощ за общините. При малки проекти пък често липса яснота.

Много експерти изразяват мнение, че контролът при европейските средства не е достатъчно ефективен. Как може той да бъде подобрен?

Това е голям системен проблем, който има нужда от адресиране. Става дума за контролът и одитът, така че да се избегнат ситуации, които вече са били на лице. Защото има какви уроци да бъдат извадени от предишния ни негативен опит. И този проблем трябва да бъде адресиран системно.

Смятате ли, че България ще има нулева година през 2015 г. при еко проектите?

Смятам, че ще е трудно, защото има нужда от много повече работа. Вярвам, че за 2015 година България има шанс при кофинансирането на определени дейности. Разбира се, през следващата година страната може да предостави одитни документи за 2014 година по минали проекти, така че да ги завърши изцяло.