Рибната индустрия в кръгова икономика
Международният проект EcoeFISHent търси начини да намали замърсяването и да намери решения за превръщането на отпадъка в нов продукт
Снимка: "Насекомо"
~ 4 мин.
Тони Григорова Как рибната индустрия да стане устойчива и да е част от кръговата икономика? Отговор на този въпрос търси международният европроект EcoeFISHent, който обединява 34 партньори от 7 държави, включително България. Огромно е замърсяването на моретата и океаните, причина за което е човешката дейност. Риболовът също допринася за повече пластмаса във водните басейни.
Призрачният риболов е явлението, при което стари, изгубени или изоставени риболовни мрежи продължават да се носят свободно във водата и улавят в смъртоносна хватка риби и морски бозайници. Друг проблем е, че при риболова се подбира годното за продажба и преработка, а остатъкът се изхвърля отново в морето, разказва Мария Александрова, ръководител на отдел „Иновационни проекти и устойчивост“ в компанията „Насекомо“.
Мария Александрова - Снимка Личен архив
В рибарството са навлезли глобалните системи за доставки, масово фуражите за риба се внасят от Южна Америка и Азия, някои видове риба се транспортират на огромни разстояния. Това дава негативен отпечатък върху околната среда, но създава и неустойчивост на местния бизнес, който е зависим от глобалния пазар и доставки.
Европа търси решения
които да гарантират по-чиста природа, по-добра храна и полезни продукти. Италия е сред основните производители на риба, главен играч е в Средиземноморския пазар и регион, свързан с Черноморския. Затова проектът EcoeFISHent е избрал за основна база Италия и се ползва с подкрепата на регионалната администрация на Лигурия. Тази област е домакин на иновациите, които се създават в рамките на проекта. Добрият опит след това ще се внедри и в други рибарски региони. Общинското предприятие за управление на отпадъци, Сметната палата на Генуа, Университетът на Генуа, консултантски и екозащитни организации, лаборатории за анализ и за иновации на тема храни и фуражи, козметика, пластмаси и полимери са сред партньорите. „Насекомо“ участва като ключов доставчик на биотехнология и решения, свързани с кръговата икономика.
Българското риболовство не е на челни позиции в Европа, но тази индустрия е много важна за нашата страна. Тя дава прехрана на много семейства и е добра основа за развитието на редица съпътстващи дейности.
Ресурсите за ново производство
може да са от вторичните суровини на друго производство. Отпадъците от риболова и биомасата, вторичните суровини от преработката на риба сега са неизползваеми, но те може да служат за производството на биогаз и на биополимери, може да се преработват за козметични цели и за лечебни хранителни добавки. „По проекта сме изследвали много от материалите, по които искаме да намерим екологични алтернативи. Търсим как от тях да се произвеждат рибарски пособия, като касетки и опаковки за козметични продукти Искаме да създадем нов дизайн на мрежите, за да не се улавя много риба, която след това да се сортира като негодна и да се изхвърля. Нашата цел е да предложим решения за оползотворяване и повишаване на стойността (т. нар. валоризация) на всичко, свързано с риболова и преработката на риба. Работим с няколко университета и се установи, че може да се добива колаген и желатин. В дейността на „Насекомо“ чрез нашата технология не може да ползваме рибни отпадъци с приложение за фуражи поради стриктни европейски и национални регулации. Но
техническите приложения
може да са вълнуващи – например олиото от насекоми, произведени с такъв ресурс, може да служи като биодизел. Ще разработим технология за добив на масло за извличане на такова гориво. Може да се прави и биотор за почвата. Ще произвеждаме също суровина за биопластмаси за опаковки на козметичните продукти. Така откриваме нови екосъобразни пазарни приложения за рибарството и рибопреработващата промишленост, като търсим нови възможности и нови технологии“, обяснява Александрова.
Човекът създава отпадък и иска да го унищожи, а в природата всичко се включва в друга верига, това се опитват да направят и ентусиастите от EcoeFISHent. Проектът е изследователски, създаваните технологии ще са в прединдустриален мащаб и ще демонстрират как може да се правят полезни продукти. Следващото предизвикателство ще е как те да се построят в индустриални размери, тъй като тогава те ще реализират истинския си ефект. Това ще е изпитание за модернизацията на рибарската индустрия, която разчита на малки стопанства. Големите индустриални технологии изискват големи инвестиции, които не са по силите на малките играчи. В Италия и Испания има рибарски кооперативи. Това им дава
сила и възможност
да внедряват нови решения. Добре би било и в България да се постига такава консолидация, надява се Мария Александрова.
Технологиите се създават, правят се прототипи, пускат се да работят, по EcoeFISHent те ще се тестват и демонстрират в реална работна среда около 18 месеца. От техническа гледна точка ще са добре проверени, но въпросът е дали после пазарът ще се отвори за тях и дали ще е склонен да инвестира в тези новости. Индустрията досега не е била толкова осъзната, както днес, трябва да се намери отговор как да се внедри новият подход така, че да се гарантира качество, стабилност, сигурност. Нововъведенията не са лесен процес, но е време хората да започнат да се отнасят с голяма грижа за опазването на планетата.
Напредък
- Извлечен е колаген, има напредък в рециклирането на рибарските мрежи, като се ползват налични машини.
- „Насекомо“ готви инсталирането на производствена линия в Университета в Генуа и тя ще е готова през следващата година. Ще се разчита на местни остатъчни суровини, които се добиват в близост, а не се оползотворяват пълноценно.
- EcoeFISHent търси начини как иновациите да са ръка за ръка със законодателството. Пред администрацията стои голямото предизвикателство да върви със скоростта на новите решения.
