С напускането на Меркел мнозина предвиждат края на „златната ера“ за Германия

Под ръководството на канцлера Ангела Меркел силата и влиянието на Германия в европейски и в световен план са безспорни. Сега обаче тя напуска поста си, след 16 години начело на страната, а много европейци смятат, че „златният век“ за най-голямата европейска икономика е приключил. Така мислят и по-голямата част от германците, според скорошно проучване, цитирано от CNBC.

Публикуваните днес резултати от изследването, проведено от мозъчния тръст на Европейския съвет по външни отношения (ECFR) в 12 държави от ЕС в началото на лятото, че европейците все още смятат Меркел за обединяваща сила и очакват Германия да продължи да осигурява лидерство в рамките на ЕС. Независимо от това, в страната и чужбина има песимизъм относно бъдещето на страната след дългогодишния канцлер.

Проучването установява, че много европейци гледат на Германия като на отслабваща сила – горе-долу като в самата страна, където 52% от гражданите са на мнение, че родината им е отминала „златната ера“. Само 15% от анкетираните в Германия заявяват, че страната им все още е в „златния си век“ днес, като 9% от анкетираните смятат, че той тепърва предстои.

В по-широк европейски план една трета от анкетираните (34%) заявяват, че германската звезда избледнява, 21% казват, че е в „златния си век“ днес, а само 10% смятат, че този период е в бъдещето.

Данните подчертават несигурността както в Германия, така и в нейните съседи относно бъдещето на страната и нейното фактическо ръководство на ЕС, след като Меркел напусне поста след федералните избори на 26 септември.

Меркел срещу Макрон

Въпреки някои противоречиви политики 67-годишната Меркел напуска поста си при нейните условия. Тя остава популярна личност в Европа и много по-популярна от френския си колега Еманюел Макрон. Анализаторите обаче очакват Макрон да се опита да запълни нещо от лидерския вакуум, оставен от Меркел.

Когато ECFR пита респондентите за кого биха гласували в хипотетично състезание между Меркел и Макрон за ролята на президент на ЕС, мозъчният център установява, че мнозинството от европейците (41%) ще гласуват за Меркел, а само 14% – за Макрон (останалите 45% заявяват, че не знаят или няма да гласуват).

Най-голямата подкрепа за Меркел на тези хипотетични избори е от Нидерландия (58%), Испания (57%) и Португалия (52%). Дори сред французите 32% биха гласували за Меркел, а 20% за Макрон.

Може би не е изненадващо, че има такава трайна привързаност към Меркел. Тя се възприема като стабилен политически играч, прагматична и хладнокръвна в кризи – в рамките на своето управление тя се сблъска с няколко.

Меркел водеше Германия, еврозоната и Европейския съюз като цяло през няколко травми, включително финансовата криза от 2008-2009 г., последвалата дългова криза в еврозоната, която достигна своя връх около 2012 г. и миграционната криза от 2015-2016 г. Наскоро тя изигра важна роля в отговора на Европа срещу пандемията от коронавирус и заедно с Макрон наблюдаваше плана за възстановяване на ЕС.

Политиката на Меркел по време на кризи обаче не винаги печели подкрепа. Тя си навлече омразата на гърците по време на дълговата криза, тъй като Германия се застъпва за това, че на Атина трябва да бъдат наложени строги мерки за икономии като условие за международно кредитиране.

Междувременно решението й да позволи на стотици хиляди мигранти, главно от Сирия, да влязат в Германия по време на миграционната криза също предизвика смут в страната и до голяма степен се разглежда като причината да се засили обществената подкрепа за дясната партия „Алтернатива за Германия“.

Бъдещото лидерство на Европа

Как отношенията на Германия с останалата част от ЕС и фактическото ръководство на блока биха могли да се променят, след като Меркел напусне поста си, е една от големите неизвестности.

В последния доклад на ECFR, озаглавен „Отвъд меркелизма: Какво очакват европейците от следизборна Германия“, авторите отбелязват, че политическото ръководство на Германия след Меркел няма да има друг избор, освен да промени ролята си в, и отношенията с ЕС.

„Меркелизмът“ вече не е устойчив и следващият канцлер на Германия ще трябва да намери друг път напред“, коментира Петър Бурас, съавтор и ръководител на офиса на ECFR във Варшава.

„Меркел може да поддържа лошо статуквото на целия континент през последните 15 години, но предизвикателствата, пред които е изправена Европа сега – пандемията, изменението на климата и геополитическата конкуренция – изискват радикални решения, а не козметични промени. Това, от което ЕС се нуждае сега, е визионерска Германия, която ще отстоява ценностите на блока и ще защитава своето място в света.