САЩ, а не Китай, трябва да диктува световната търговия

Америка трябва да пише правила. Америка трябва да диктува условия. Другите страни трябва да играят по правилата, които установяват Америка и нашите партньори, а не обратното.

През последните 6 години американските компании са създали над 14 млн. работни места. За да продължи този процес и занапред, ние трябва да използваме всички възможности за осигуряване на икономически растеж. Днес някои от най-големите икономически възможности за нас са свързани с Азиатско-Тихоокеанския регион, който се превръща в най-гъсто населения и най-печелившия пазар на планетата. Разширяването на търговията в този регион на света би станало огромно благо и стимул за американските компании и американските работници, и би ни помогнало да надминем нашите конкуренти в икономическата област, включително и този от тях, за когото ние все по-често чуваме в предизборните изказвания – Китай.

Както е известно, най-големите икономически възможности на Китай също са свързани с региона, който се намира по съседство с него. По тази причина Китай не губи време. Докато ние водим разговори, Китай води преговори за търговско споразумение, което ще доведе до преразпределение на един от най-бързорастящите пазари в света в наш ущърб. Това ще заплаши работните места на американците, американските компании и стоки.

Миналата седмица Китай и още 15 държави се срещнаха в Австралия, за да сключат споразумение за създаването на Многостранно регионално икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership) до края на тази година. Това търговско споразумение няма да се превърне в преграда за недобросъвестната конкуренция от страна на държавните компании. То няма да защити свободния и открит интернет. Няма да осигури и спазването на правата на интелектуалната собственост в тази степен, че американските изобретатели, творци, кинопродуценти и бизнесмени да получават това, което им се полага. И от само себе си се разбира, че то няма да съдейства за задължителното спазване на високите стандарти в областта на нашето производство и опазване на нашата околна среда.

За щастие, Америка има собствена план, позволяващ й да постигне всички тези цели. Като тихоокеанска държава, САЩ се стремят да създадат основано на високи стандарти Транстихоокеанско партньорство – търговско-икономическа организация, която ще постави американските работници на първо място и ще ни осигури възможност да налагаме правилата на световната търговия през XXI век.

Това споразумение укрепва американската икономика. ТТП обединява 12 страни, представляващи около 40% от световната икономика, и гарантира на частните компании възможността при равни условия да се конкурират с държавните фирми. То ще запази интернет открит и свободен. То укрепва защитата на интелектуалната собственост, която е необходима на американските изобретатели, за да могат да поемат рискове и да творят. 

То също така ще създаде равни условия за компаниите, установявайки задължителни високи стандарти и отстранявайки бариерите при продажбите на стоки в други страни – по-конкретно, отменяйки над 18 хил. данъка, с които стоките, произведени в Америка, се облагат в други страни. Или казано по-просто, когато бъде създаден ТТП, американските компании ще изнасят голяма част от произвежданата продукция. А това означава, че ще се появят възможности да се подкрепят по-голям брой високоплатени работни места.

Това споразумение също така укрепва националната сигурност на САЩ. Когато от бедност страдат по-малко хора, когато нашите търговски партньори процъфтяват, и когато ние още повече свързваме нашата икономика с икономиката на останалите страни в стратегически важен регион, Америка става по-силна и нейната сигурност нараства.

Но това няма да се случи, ако не бъде създадено ТТП. Защото Азиатско-Тихоокеанският регион ще продължи своята икономическа интеграция със или без САЩ. Ние можем да оглавим този процес или да останем настрана и да наблюдаваме, как успехът и процъфтяването ни заобикалят. Ако ние не ратифицираме споразумението за ТТП, американските стоки и в бъдеще ще се облагат с високи мита и ще се сблъскват с други бариери в този регион. 

Американските компании ще се лишат от възможността за конкурентен достъп до азиатските пазари, а това означава, че по-малко автомобили американско производство ще отиват на тези растящи пазари, повече продукти на нашите фермери ще се сблъскат с пречки в чужбина, а малките предприемачи, разчитащи да продадат своите стоки в чужбина, както и преди ще се сблъскат с бюрократични пречки и ще затънат в бумащина. Ако не подпишем споразумението за ТТП, работодателите в цяла Америка ще се лишат от възможността на равна нога да се конкурират с компаниите и предприятията от останалите страни. А когато американските работници и компании се конкурират при равни условия, никой не може да се мери с нас.

Разбирам скептицизма на хората по отношение на търговското споразумение, особено в тези общности, където последиците от автоматизацията и глобализацията най-болезнено удариха по работниците и техните семейства. Но ако ние строим стени, за да се изолираме от глобалната икономика, то самите ние ще се изолираме от невероятните възможности, които тя ни дава. Вместо това Америка трябва да пише правила. Америка трябва да диктува условия. Другите страни трябва да играят по правилата, които установява Америка и нашите партньори, а не обратното.

Именно такова право ни дава ТТП. Именно по тази причина моята администрация тясно си сътрудничи с Конгреса, за да постигнем одобрение на нашето търговско споразумение с представителите на двете партии, като вземем под внимание това, че колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще бъде да ратифицираме ТПП. Светът се промени. А с него се промениха и правилата. И те трябва да се наложат от САЩ, а не от страни, подобни на Китай. Нека се възползваме от тази възможност, да ратифицираме Транстихоокеанското партньорство и да направим така, че Америка да не загуби своя дял, а да диктува правилата.