Сметищата може да издигнат следващите лидери на Източна Европа
Словакия даде пример какво би могло да се случи в Полша, Румъния, България, Украйна и Русия
Снимка: Pixabay
~ 5 мин.
Ако се чудите откъде може да дойде новото поколение либерални политически лидери в Източна Европа – регион, обхванат от национализъм и корупция – проверете сметищата. Новоизбраният президент на Словакия Зузана Чапутова е усвоила своите политически умения около едно от тях.
Чапутова е родом от Пезинок, малко градче, разположено на около час път от столицата Братислава. През 1997 г. градчето решава да използва за сметище яма, останала от стар завод за тухли. Проектът бързо излязъл от контрол.
„Те искаха съоръжението да е с площта на 11 футболни игрища и с височината на четириетажна сграда“, припомни Чапутова във интервю от вчера в Братислава.
Равнището на рециклируемост в Словакия (9%) е едно от най-ниските в Европа. Това е само една от причините защо управлението на сметищата е доходоносен бизнес в страната. Западноевропейските държави изнасят своя нерециклируем отпадък на изток, тъй като земята за сметища там е по-евтина. Незаконният внос на боклук е голям източник на приходи за организираната престъпност. Европейският съюз редовно критикува Словакия за неправилно управление на сметищата.
В един момент в проекта за депото за отпадъци се намесил богат бизнесмен на име Мариан Кочнер, който се стремял да получи разрешение да разработи сметището. Чапутова се срещнала няколко пъти с него и установила, че е „човек, който дава на другите да разберат, че има власт“. Той бил открит за своите връзки със словашката управляваща партия „Посока – социална демокрация“ (Smer).
Кочнер сега е в затвора с обвинение, че е поръчал убийството на разследващия журналист Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова. Убийството предизвика протести в Словакия и накара Чапутова да се намеси в политиката. Тя е познавала Куциак от съвместната работа по случаи на корупция.
„Колкото повече разбирахме за разследването на убийството, толкова повече имена се появяваха, които помнех от съдебното дело за сметището“, коментира новият словашки президент.
Освен че я свързал с влиятелни фигури като Кочнер и бившия премиер Роберт Фицо, който беше принуден да подаде оставка заради протестите след убийството на Куциак, случаят за депото за отпадъци също така научил Чапутова на много от това, което по-късно ще ѝ помогне да направи летящ старт в националната политика на Словакия. Освен това делото оформило нейните проевропейски възгледи.
„За мен това беше урок в правната ми кариера, но също така урок как да мобилизирам хората и да работя с медиите. Казусът също така ме направи благодарна, че сме в Европейския съюз – в крайна сметка присъдата на Европейския съд ни помогна много“, коментира тя.
Това, за което случаят със сметището не успял да помогне, е Чапутова да стане известна за широката общественост. Като член на младата партия „Прогресивна Словакия“, тя се кандидатирала за президент на шега, започвайки с почти никаква подкрепа. Тя пътувала из страната, разговаряйки с хората и, както тя твърди, „нарушавайки всички правила на маркетинга“ в старанието бъде себе си, вместо да се превръща просто в носител на послание.
Словакия е консервативна, католическа страна, а да бъде себе си за Чапутова означавало да говори за своите либерални възгледи, включително, че подкрепя гей браковете и осиновяванията. Това я направило уязвима на атаки от дясното и дало на кандидата на Smer - еврокомисарят Марош Шефчович - удобно поле да популяризира консервативните си позиции като църковен човек на хората. За Чапутова откровеността не вършела толкова добра работа.
„За известно време бях на осмо място, а след това на пето“, спомня си тя и добавя: „Нищо не предполагаше, че мога да обърна резултата. Питах се дали има смисъл да продължавам с предизборната кампания“.
Тогава, с наближаването на изборния ден, кандидатите се срещнали под формата на телевизионни дебати и Чапутова, заедно със своя медиен опит и умения да убеждава, усъвършенствани покрай делото за сметището, започнали да печелят. Словаците, присъствали на протестите за Куциак, я припознали като един от своите. Случаят от Пезинок се завърнал в обществената памет. Гласуването на Чапутова се превърнало в начин да се отхвърли традиционната политика и подкопаването ѝ чрез корупцията. В края на краищата половината от бюджета за предизборната ѝ кампания бил платен от събрани малки дарения. Чапутова спечелила мнозинството от гласовете на първия тур от президентските избори, след което окончателно победила Шефчович в балотажа на 30 март.
Словашкият президент няма особено силна власт, но също така не е фигура с единствено представителни функции. На този пост Чапутова ще назначава министър-председателя, както и основните съдии и прокурори. Премиерът има повече власт, но стигането до този пост е трудно без партийна машина зад гърба на кандидата. Въпреки че Чапутова прекратява членството си „Прогресивна Словакия“, след победата ѝ партията вече се радва на ръст в подкрепата към себе си. Прохождащата през 2017 г. партия вече е втората или третата най-популярна партия в Словакия, а новоизбраният президент може да ѝ даде още инерция преди парламентарните избори през 2020 г.
В голяма част от Източна Европа ямите и депата за отпадъци са благодатна почва за такъв вид доброкачествен популизъм, който не експлоатира културните идентичности и не си играе с базовите инстинкти. В страните с ниски нива на рециклиране и мафии, които активно участват в бизнеса с отпадъците – Полша, Румъния, България, Украйна и Русия – протести срещу зле управлявани бунища могат и биха ескалирали бързо, тъй като политиката за отпадъците не е смешна тема.
В Русия през последните години протестите срещу водената политика за отпадъците в сателитните на Москва градчета бяха най-видимите действия срещу действащия режим, принуждавайки президента Владимир Путин да се опита да поеме контрол над проблема и лично да нареди да бъдат затворени някои сметища, макар някои от приближените му да имат интереси в бизнеса с отпадъци.
В Полша управляващата партия „Право и справедливост“ също се опитва да обезвреди местните протести чрез законодателни промени за по-добро управление на отпадъците и ограничаване на широкоразпространената практика боклукът да се изгаря, за да се освободи място за повече отпадък.
В Украйна криза с отпадъците в западния град Лвов през 2017 г. подкопа амбициите на кмета Андрей Садовий за влизане в националната политика – към ден днешен той е нереалистичен кандидат за президентския пост.
Активистите, които се борят срещу дейността на мафията, злоупотребата с обществени средства и замърсяването на околната среда около сметищата не са добре познати. Те може да бъдат споменавани в една или друга новина за някое съдебно дело, но не получават достатъчно публичност. Но, както и Чапутова, те трупат ценен опит, учат се как работят държавите им по някои от най-чувствителните теми, сформират силни възгледи относно текущите управленски практики и възможните средства за правна защита. Бъдещите граждански настроени, харизматични и опитни лидери в Източна Европа, тези които започват да оспорват посткомунистическите националисти днес, идват от узряващите граждански общества в региона. Примерът на Чапутова показва, че малко известните активисти днес могат с лекота да са президентите и премиерите на утрешния ден.
Чапутова е родом от Пезинок, малко градче, разположено на около час път от столицата Братислава. През 1997 г. градчето решава да използва за сметище яма, останала от стар завод за тухли. Проектът бързо излязъл от контрол.
„Те искаха съоръжението да е с площта на 11 футболни игрища и с височината на четириетажна сграда“, припомни Чапутова във интервю от вчера в Братислава.
Равнището на рециклируемост в Словакия (9%) е едно от най-ниските в Европа. Това е само една от причините защо управлението на сметищата е доходоносен бизнес в страната. Западноевропейските държави изнасят своя нерециклируем отпадък на изток, тъй като земята за сметища там е по-евтина. Незаконният внос на боклук е голям източник на приходи за организираната престъпност. Европейският съюз редовно критикува Словакия за неправилно управление на сметищата.
Местните в Пезинок не искат сметището, което е близо до жилищните квартали. По време на 14-годишната правна битка, която завърши в Европейския съд, населението на Пезинок проведе 15 протеста. Чапутова, ангажиран към гражданите адвокат от неправителствена организация, представляваше местното население пред съда. Тя спечели случая, който отне голяма част от професионалния ѝ живот, но и я научи много за това как функционира Словакия. „Случаят беше пример как са свързани политическото и бизнес влияние“, коментира Чапутова.
В един момент в проекта за депото за отпадъци се намесил богат бизнесмен на име Мариан Кочнер, който се стремял да получи разрешение да разработи сметището. Чапутова се срещнала няколко пъти с него и установила, че е „човек, който дава на другите да разберат, че има власт“. Той бил открит за своите връзки със словашката управляваща партия „Посока – социална демокрация“ (Smer).
Кочнер сега е в затвора с обвинение, че е поръчал убийството на разследващия журналист Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова. Убийството предизвика протести в Словакия и накара Чапутова да се намеси в политиката. Тя е познавала Куциак от съвместната работа по случаи на корупция.
„Колкото повече разбирахме за разследването на убийството, толкова повече имена се появяваха, които помнех от съдебното дело за сметището“, коментира новият словашки президент.
Освен че я свързал с влиятелни фигури като Кочнер и бившия премиер Роберт Фицо, който беше принуден да подаде оставка заради протестите след убийството на Куциак, случаят за депото за отпадъци също така научил Чапутова на много от това, което по-късно ще ѝ помогне да направи летящ старт в националната политика на Словакия. Освен това делото оформило нейните проевропейски възгледи.
„За мен това беше урок в правната ми кариера, но също така урок как да мобилизирам хората и да работя с медиите. Казусът също така ме направи благодарна, че сме в Европейския съюз – в крайна сметка присъдата на Европейския съд ни помогна много“, коментира тя.
Това, за което случаят със сметището не успял да помогне, е Чапутова да стане известна за широката общественост. Като член на младата партия „Прогресивна Словакия“, тя се кандидатирала за президент на шега, започвайки с почти никаква подкрепа. Тя пътувала из страната, разговаряйки с хората и, както тя твърди, „нарушавайки всички правила на маркетинга“ в старанието бъде себе си, вместо да се превръща просто в носител на послание.
Словакия е консервативна, католическа страна, а да бъде себе си за Чапутова означавало да говори за своите либерални възгледи, включително, че подкрепя гей браковете и осиновяванията. Това я направило уязвима на атаки от дясното и дало на кандидата на Smer - еврокомисарят Марош Шефчович - удобно поле да популяризира консервативните си позиции като църковен човек на хората. За Чапутова откровеността не вършела толкова добра работа.
„За известно време бях на осмо място, а след това на пето“, спомня си тя и добавя: „Нищо не предполагаше, че мога да обърна резултата. Питах се дали има смисъл да продължавам с предизборната кампания“.
Тогава, с наближаването на изборния ден, кандидатите се срещнали под формата на телевизионни дебати и Чапутова, заедно със своя медиен опит и умения да убеждава, усъвършенствани покрай делото за сметището, започнали да печелят. Словаците, присъствали на протестите за Куциак, я припознали като един от своите. Случаят от Пезинок се завърнал в обществената памет. Гласуването на Чапутова се превърнало в начин да се отхвърли традиционната политика и подкопаването ѝ чрез корупцията. В края на краищата половината от бюджета за предизборната ѝ кампания бил платен от събрани малки дарения. Чапутова спечелила мнозинството от гласовете на първия тур от президентските избори, след което окончателно победила Шефчович в балотажа на 30 март.
Словашкият президент няма особено силна власт, но също така не е фигура с единствено представителни функции. На този пост Чапутова ще назначава министър-председателя, както и основните съдии и прокурори. Премиерът има повече власт, но стигането до този пост е трудно без партийна машина зад гърба на кандидата. Въпреки че Чапутова прекратява членството си „Прогресивна Словакия“, след победата ѝ партията вече се радва на ръст в подкрепата към себе си. Прохождащата през 2017 г. партия вече е втората или третата най-популярна партия в Словакия, а новоизбраният президент може да ѝ даде още инерция преди парламентарните избори през 2020 г.
В голяма част от Източна Европа ямите и депата за отпадъци са благодатна почва за такъв вид доброкачествен популизъм, който не експлоатира културните идентичности и не си играе с базовите инстинкти. В страните с ниски нива на рециклиране и мафии, които активно участват в бизнеса с отпадъците – Полша, Румъния, България, Украйна и Русия – протести срещу зле управлявани бунища могат и биха ескалирали бързо, тъй като политиката за отпадъците не е смешна тема.
В Русия през последните години протестите срещу водената политика за отпадъците в сателитните на Москва градчета бяха най-видимите действия срещу действащия режим, принуждавайки президента Владимир Путин да се опита да поеме контрол над проблема и лично да нареди да бъдат затворени някои сметища, макар някои от приближените му да имат интереси в бизнеса с отпадъци.
В Полша управляващата партия „Право и справедливост“ също се опитва да обезвреди местните протести чрез законодателни промени за по-добро управление на отпадъците и ограничаване на широкоразпространената практика боклукът да се изгаря, за да се освободи място за повече отпадък.
В Украйна криза с отпадъците в западния град Лвов през 2017 г. подкопа амбициите на кмета Андрей Садовий за влизане в националната политика – към ден днешен той е нереалистичен кандидат за президентския пост.
Активистите, които се борят срещу дейността на мафията, злоупотребата с обществени средства и замърсяването на околната среда около сметищата не са добре познати. Те може да бъдат споменавани в една или друга новина за някое съдебно дело, но не получават достатъчно публичност. Но, както и Чапутова, те трупат ценен опит, учат се как работят държавите им по някои от най-чувствителните теми, сформират силни възгледи относно текущите управленски практики и възможните средства за правна защита. Бъдещите граждански настроени, харизматични и опитни лидери в Източна Европа, тези които започват да оспорват посткомунистическите националисти днес, идват от узряващите граждански общества в региона. Примерът на Чапутова показва, че малко известните активисти днес могат с лекота да са президентите и премиерите на утрешния ден.
