Турската лира се срина със 7% при отдавна невиждани разпродажби

Турската лира се срина със 7% до рекордно ниско ниво в сряда в най-голямата си дневна разпродажба след историческия срив през 2021 г. Пазарът отчита заявките на новоизбраното правителство да разхлаби стабилизиращите мерки като насочване към по-ортодоксални политики, пише Reuters.

Лирата e под натиск, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган беше преизбран на 28 май. Курсът спрямо долара достигна 23.5 към 11.30 ч. българско време. Общият срив на турската валута от началото на тази година надхвърля 20%.

Ердоган обяви новия си кабинет през уикенда и назначи за финансов министър Мехмет Шимшек, бивш вицепремиер, който е добре приеман от чуждестранните инвеститори. По-късно Шимшек каза, че икономическата политика трябва да се върне на „рационална“ основа.

Пазарите очакват и назначаването на нов управител на централната банка, който да замени Сахап Кавчиоглу, който изпълняваше безропотно неортодоксалната парична политика на Ердоган, която включваше намаляване на лихвите при рекордно висока инфлация.

„Виждаме нормализиране на политиката“, каза Тим Аш от BlueBay Asset Management. „Мисля, че виждаме въздействието на Шимшек, който настоява за рационална политика.“

През по-голямата част от тази година властите поеха практическа роля на валутните пазари, използвайки десетки милиарди долари резерви, за да поддържат лирата стабилна.

Банкерите казват, че продължаващото постепенно обезценяване на турските пари ще доведе до подобряване на пазарните условия и ще спре намаляването на резервите на централната банка.

„Лирата се приближава всеки ден до ниво, което няма да е необходимо да се защитава с резерви. Очаквам загубите да продължат известно време“, каза валутен търговец, добавяйки, че резките загуби в рамките на деня показват, че валутата се доближава до „очакваните нива“.

Някои анализатори прогнозират, че лирата ще отслабне до диапазона 25 – 28 спрямо долара.

Връщане към ортодоксалната политика

Под натиска на Ердоган, самоопределящ се като „враг“ на лихвените проценти, централната банка намали своя лихвен процент до 8.5% от 19% през 2021 г., за да стимулира растежа и инвестициите. Но това предизвика невиждана в новата история на Турция валутна криза през декември 2021 г. и изпрати инфлацията до 24-годишен връх над 85% миналата година.

Завръщането на Шимшек, който беше министър на финансите и вицепремиер през 2009 – 2018 г., сигнализира за отдалечаване от необичайните намаления на лихвите въпреки високата инфлация, която предизвика ерозия на стойността на лирата с над 80% за пет години.

Ердоган обмисля да назначи Хафизе Гайе Еркан, висш финансов изпълнителен директор в Съединените щати, за управител на централната банка, съобщи Reuters в понеделник. Еркан се e срещнаla с Шимшек в Анкара в понеделник.

T[ ще бъде петият шеф на централната банка на страната за четири години, след като Ердоган уволни предишни управители като част от честите промени в паричната политика.

Сега турските власти се надяват, че чуждестранните инвеститори ще се завърнат след дългогодишно изселване. Пазарните наблюдатели обаче предупреждават, че Ердоган се е обръщал към конвенционалните политики в миналото, само за да промени решението си малко след това.

„Дори и без политическа намеса, процесът на насочване на Турция към устойчив път ще бъде турбулентен и вероятно ще включва значителна девалвация и по-високи доходи“, каза Пол Макнамара, директор на дълга на нововъзникващите пазари в мениджъра на активи GAM.

„Смятаме, че справедливата стойност за лирата вероятно е около 15% по-ниска, но задържането на девалвация без значителна външна подкрепа ще бъде отчайващо трудна задача“, каза той преди спада в сряда.

„Ортодоксалната политика би включвала преди всичко позволяване на лирата да намери устойчиво ниво без намеса и изоставяне на де факто капиталовия контрол, който е в сила в момента.“