В България трудно се намират подготвени кадри

Спирос Номикос е изпълнителен директор на „Солвей Соди“ в България, част от международната химическа група „Солвей“. Economic.bg се разговаря с него за дейността и развитието на компанията, за бизнес климата и възможностите за развитие на иновации в България.

Г-н Номикос, разкажете ни за дейността на “Солвей” в България.

В България международната химическа група „Солвей“ е представена чрез завода за производство на синтетична калцинирана сода „Солвей Соди“ в Девня.  Пуснат в експлоатация през 1974 г., приватизиран през 1997 г., днес „Солвей Соди“ е с производствен капацитет от 1,5 млн. тона сода годишно и изнася над 90 % от произведената сода на глобалния пазар, осигурявайки 1 % от износа на България. Исторически, индустриалното производство на калцинирана сода е най-старият бизнес на Група “Солвей”, създадена преди повече от 150 години от Ернест Солвей в Белгия.

Как бихте оценили бизнес климата в България?

Нашата продукция е предназначена  за износ и това, което преди всичко ни интересува, е ситуацията на глобалния пазар, но бизнес климатът в България също е от съществено значение. За да можем да управляваме и развиваме нашето производство, за нас са важни политическата стабилност в страната и предвидимостта в близко бъдеще. Това са фактори, без които е трудно да се планират големи инвестиции, необходими за конкурентоспособността ни. Разбира се, както във всяка държава, има и проблеми, които трябва да се разрешат, и точно тук на преден план излиза значението на добрия климат на партньорство, на открит и конструктивен диалог с правителството, с държавната и местната администрация. При липса на информираност потенциални инвеститори биха могли да предпочетат друга страна в региона.

Какви трудности срещнахте по време на развитието на компанията си тук?

Тъй като нашата компания е активна на световните пазари, където конкуренцията е много изострена, сме длъжни да управляваме конкурентоспособността си по възможно най-добрия начин. Няма нещо по-специфично, което да не сме успели да постигнем, но не винаги ни е било лесно. Това, което би могло да се подобри, е, когато се приема нов закон, да се правят по-задълбочени предварителни консултации с бизнеса, директно или чрез индустриални организации като Българската стопанска камара, КРИБ и други.

Какви са възможностите в България за развитие на иновации?

Иновациите на първо място зависят от хората. Понастоящем, в различни градове има много инициативи, водени от млади хора, които се опитват да създадат добавена стойност за страната. Държавата трябва да помага на това ново поколение в творческия му процес. Що се отнася до бизнеса, иновациите са абсолютно задължителни за компаниите, ако искат да растат и да осигурят своето бъдеще. Иновационните открития са изключително атрактивна тема, но за нас иновационният процес означава постоянно подобрение, състоящо се от малки иновации в технологията на производство, в начина на работа.

Смятате ли да продължите да се развитието на компанията тук в България?

Трябва да се развиваме непрекъснато, иначе ще загубим пазарната си позиция. Необходимо е непрекъснато да подобряваме работата си, за да сме сигурни в своята конкурентоспособност. Това е ежедневна битка. Нашето производство изисква постоянни инвестиции, за които се нуждаем от подкрепата на нашите акционери и служители, както и на институциите.

За да се развива едно предприятие, първо трябва да се привлекат потенциални инвеститори. Дружество „Шишеджам“ е прекрасен пример за това. Те са акционер в „Солвей Соди“ заедно със „Солвей“. След като се убедиха в успеха на нашето дружество и прецениха, че бизнес климатът в България е добър, инвестираха стотици милиони долари в Търговище, където имат завод за стъкло. Ако един инвеститор не е добре информиран, лесно може да се откаже. В тази връзка правителството трябва да промотира повече България, за да привлича нови инвеститори.

Много бизнесмени се оплакват, че има сериозна липса на подготвени кадри. Срещате ли същия проблем?

Има много добри кадри в България. Но е трудно, ако искаш да намериш готови кадри. Например, на един оператор в содовия завод са необходими 3 до 5 години, за да се каже, че той може да се справи с работата, както и успоредно обучение. Смятам, че всяка компания трябва да обучава своите служители, за да бъде сигурна, че те ще се справят добре с работата си.

Фактът, че млади хора напускат страната, не е добър и ще направи процеса на подбор по-труден. В този смисъл сътрудничеството между институциите, учебните заведения и бизнеса трябва да се засили, за да се намери правилният баланс между нуждите на индустрията и типа обучение, което да се осигури на младите хора.