В държавната енергетика няма симптоми за прозрачност
Оттеглянето на Жаклен Коен от БЕХ отново напомни за задкулисните практики в енергийните дружества
Снимка: Архив
~ 2 мин.
Александра Сотирова-Делчева Набързо, накратко и без обяснение. Така Министерството на енергетиката обяви вчера оставката на директора на най-голямото енергийно дружество в страната - „Български енергиен холдинг“ (БЕХ), Жаклен Коен. През юли 2019 г. така се случи и назначаването му на поста от енергийния министър Теменужка Петкова. Като мотив за оттеглянето му вчера се посочиха лични причини, а кой ще го замести на важния държавен пост - не стана ясно.
Името на Коен обаче стана проблемно миналото лято, когато се оказа, че връщането му начело на БЕХ създава неочаквани пречки за заема, който компанията трябваше да получи от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за газовата ни връзка с Гърция. Миналата година източници коментират пред „Капитал“, че именно заради Коен ЕИБ е отказала да подпише финалния договор с БЕХ. Причината е, че той неофициално е сред лицата, които, според ЕИБ, носят репутационен риск, а договорът с ЕИБ е подписан с предишния директор. Това наложи през октомври да бъдат предприети кадрови промени в ръководството на БЕХ и като зам.-директор бе назначена Ина Лазарова, която персонално да движи проекта за газовата връзка с Гърция (IGB).
Според експерта Руслан Стефанов, директор на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, държавната енергетика е свикнала да работи така – без симптоми за прозрачност. Пред БНР той коментира: „Отдавна сме свикнали промените в българската енергетика и особено в държавните енергийни дружества да не стават по някакъв модел или по някакви правила, а просто се случват, без да бъдат обяснявани на гражданите и на експертите. Винаги се говори за някаква „инсайдърска информация“ – кой какво знаел, как дочул, заради кои проекти и т.н. Това говори за нивото на прозрачност в държавната енергетика.“
Относно критериите, според които се назначават ръководителите в енергийните компании, той заяви, че такива няма. По думите му практиките са установени - липса на конкурсно начало, на независими оценки, липса на ясни послания и параметри, по които работят тези държавни дружества.
Според експерта ще бъде лесно да се прецени дали даден човек е изпълнил своите задължения, ако при неговото назначаване има яснота защо се назначава, какви параметри ще защитава в държавната енергетика, какви финансови резултати трябва да постигне и в какъв времеви отрязък, както и кои са важните инвестиционни решения, които трябва да бъдат реализирани.
„Тъй като няма такива критерии, името не е от значение – от значение е към кой политически и корпоративен кръг то бива приписвано“, подчерта Руслан Стефанов. „И това е големият проблем – отдавна тези назначения карат хората и нас, експертите, да смятаме, че няма друга причина да бъдат назначавани тези хора, освен да обслужат конкретна идея или политически проект. От тази гледна точка усещането за задкулисие, за неясни сделки, е много голямо.“
Относно дейността на БЕХ той заяви, че за никого не е тайна, че БЕХ „представлява едно сборище от различни дружества, между които просто се прехвърлят средства, така че да не се допусне фалитът на едно или друго. Тоест БЕХ се превърна реално в прикриване на загубите на различните дружества, от които то е съставено.“
