В търсене на фламандски печива

Чували сте навярно хора да казват, че когато пътуват, обичат да се изгубят, ей така по уличките без посока и да не следват организиран маршрут. Има и един друг начин да се „изгубите”, когато пътувате, много е полезен ако отивате някъде за втори или трети път и вече сте видели дежурните забележителности и ви се иска да кривнете извън утъпканата пътека.

В моя случай реших да го изпробвам в провинциалната (или така да се каже по-рурална) част на Фландрия, холандско-говорeщия регион на Белгия. Важно е човек да има някакво хоби и това да му служи като зар, който хвърля на съдбата, за да го заведе на нови места. Реших че няма да мога да си простя, ако не опитам древните печива, с които много малко фламандски градове се гордеят и са ги превърнали в свой символ.

Тази практика навярно би била полезна да се приложи за развитие на провинциалния туризъм и в България, но се отклонявам от темата. Градчето Герардсберген (Geraardsbergen) е известно със своите mattentaarts (матентарти), които представляват малки банички, пълни със сладка извара. Там твърдят, че началото им датира някъде от Средните векове, и със сигурност за първи път са упоменати в готварска книга през 1514 година. Те са един вид чийзкейк, обвит в хрупкаво многолистно тесто, и се прoдават в малки кръгли форми, така че да хапнете едно или осем, ако много ви се усладят. Препоръчвам тези от пекарната De Vesten.

За да стигнете до града, ще се наложи да смените два влака от Брюксел (белгийските железници и гари имат същия омърлушен вид като българските, но пък са точни). След това, за да стигнете до De Vesten, ще трябва да минете през цялата централна част на градчето, ще усетите ритъма на фламандската провинция, ще погледнете какво има по витрините на местни магазини. Ще прекосите централния площад, където пред сградата на кметството с радост ще установите, че и там има статуя на пикаещо момченце, досущ като това в Брюксел, което събира погледите на целия свят. Само дето това в Герардсберген е даже по-старо (или поне това е причина за спор между двата града), а пък ето - вие стоите и си го гледате, и снимате. Уникално, нали?

А след това ще трябва и да изкачите един хълм нагоре, за да стигнете до пекарната, но пък ще имате гледка към целия старинен площад. Свивате наляво, стигате до пекарната, купувате си баничките и докато се радвате на вкуса им, защо да не отиде още малко по-нагоре? Кой е очаквал, че в тази иначе плоска държава, ще има катерене нагоре?!

Ако пък се случите там към края на февруари и се изкачите нагоре, ще станете свидетели на един много древен фестивал, който също е символ на града и даже е вписан в списъка на ЮНЕСКО. Има цяла процесия от граждани, облечени в старинни дрехи, които се качват до върха на хълма, където има параклис, и оттам общинарите хвърлят хиляди гевречета към зрителите отдолу, които пък се стремят да съберат колкото се може повече от тях. Това е един вид инсценировка на местна легенда, която разказва, че когато градът е бил под обсада през Средновековието, местните жители се опитали да заблудят врага, изхвърляйки храна през стените, за да си помислят обсаждащите, че вътре има толкова много провизии, че чак не знаят какво да ги правят. Реалността обаче е, че всъщност са умирали от глад и този психологически трик не е проработил, тъй като градът е бил завладян. Но пък почитта към тази местна хитрост, която показва и смелостта да рискуваш, е останала.

Градчето Лийр (Lier) пък се гордее със своите vlaaikes (флайкес) - малки кексчета с подправки, които датират от преди повече от 300 години. Известният фламандски писател Феликс Тимерманс (Нобелов лауреат и родом от същия град) казва за тях, че могат да стоят свежи много дълго време, но да не се оставят на слънце, защото тогава стават твърди като бетон и не могат да се разбият дори с чук. На мен повече ми хареса обаче едно друго печиво, което си купих от любопитство заедно с тях. То се казва appelbol и като отхапеш от кората откриваш, че вътре има цяла-целеничка ябълка, която също се е пекла с тестото.

И докато ги хапвате и се разхождате, ще откриете, че този симпатичен град има един куп интересни забележителности.

Площадът, например, който има много сгради с типични фламандски назъбени фасади и барокова общинска сграда с камбанария от 14-и век. При моето посещение площадът беше напълно зает от шатри на панаир (много обичат панаири в Белгия), но пък имах възможността да се редя с местните на опашка, за да пробвам пържени картофи във фуния със сос (което също си е класика в страната).

По посока към реката ще откриете интересна часовникова кула, построена за стогодишнината на страната, т.е. през 1930 г. А за това, че и датира към този период, можете да се сетите и като видите изображението на карта на света на лицето на часовника, където са ясно маркирани Белгия и Конго, което по това време е било тяхна колония. Интересно как ревизионизма към колониалното минало обхванал като параноя западните общества, е подминал това творение. А пък на реката Нете може да зърнете традиционни плоскодънни като корито лодки, снабдени с мрежи, с които се ловят змиорки – голям деликатес в този край – най-вече приготвени със зелен сос.

Лийр е и мястото, където през 19-и век е бил намерен и единствения скелет на мамут в Западна Европа. Оригиналът е в Брюксел, но реплика може да бъде видяна и в местния музей. Също така си струва да се посети местния бегинаж, нещо като град в града, където от Средновековието жени са живеели в полу-монашески обет, давайки им право сами да ръководят живота си и дори да се занимават с предприемачески дейности, без да са зависими от мъже или патриархалното общество.

Има и един бронзов скулптурен ансамбъл, който може би ще ви хване окото. Представлява овчар с овце и отново е свързан с местна легенда, датираща от Средновековието. Херцогът на Брабант бил благодарен на жителите на градчето, че са му помогнали в борбата срещу град Мехелен. Попитал ги дали за награда искат да им построи университет или пазар за добитък. Те избрали второто, което накарало херцога да възкликне: „Ох, тези овчеглавци”, станало и нарицателно за жителите на града.

И ето, не е ли странно как открихте всичко това, само защото ви се бяха прияли някакви старовремски банички и затова бяхте тръгнали на път?

Текстът е част от бр. 106 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.