Възстановяването на българската икономика се очаква да започне наесен

Българският финансовия сектор очаква икономическото възстановяване в страната да започне през третото или четвъртото тримесечие на 2020 г. Няма обаче консенсус по въпроса дали то ще бъде „V“- или „U“-образно, доколкото това са два от най-вероятните възможни сценарии за възстановяването на българската икономика от пандемията. В последно време, възможността за възстановяване под формата на „W“, също често се обсъжда поради риска от нови вълни на пандемията, които отново биха върнали икономическия спад или биха забавили растежа при започнало възстановяване. Това показва изследването на Министерство на финансите за икономическите оценки и очаквания на финансовия сектор.

Според него за малка и отворена икономика като нашата, която е силно зависима от икономиките на държавите от ЕС и участието ѝ във веригите на добавената стойност, възстановяването ще зависи в голяма степен и от това на останалите европейски държави. В частност е важно и дали процесите на овладяване и затихване на пандемията у нас ще протичат паралелно и в синхрон с тези в глобален и регионален план, а оттам и от продължителността и вида на ограничителните мерки. Ако пандемията в страната затихва, но в същото време има значителни огнища и ограничения в основни търговски партньори, процесът на възстановяване на нашата икономика ще се забави, обясняват от финансовите институции.

Според тях частният сектор и държавата трябва да са готови за работа в настоящия режим продължително време, а мерките да се разхлабват поетапно, частично и селективно в съответните сектори. Сред посочените аргументи са, че този подход ще доведе до „стабилизиране на дъното“, макар и на ниски нива. Така всеки, дори и частично работещ бизнес, ще намали безработицата и тежестта за държавата. Посочено мнение сред управляващите дружества е, че кризата не трябва да остане „неизползвана“ – тя е подходящ момент за увеличаване на дигитализацията в публичния сектор, за изграждане на ефективни връзки между институциите, подобряване на ефективността и оптимизиране на работата на държавната администрация.

Значителна част от финансовия сектор оценява като задоволителна икономическата ситуация в България през първото тримесечие на 2020 г. Припомняме, че за периода януари-март страната ни бе едва една от четирите държави в ЕС с отчетен ръст, макар и той да бе най-слабият в последните пет години за нас.

Мненията на финансовите посредници в настоящото издание обаче показват значителна промяна в техните оценки и очаквания спрямо първата за годината анкета, породена от пандемията, въведеното извънредно положение в страната и наложените ограничителни мерки срещу разпространението на вируса.  Техните прогнози за второто тримесечие са със сигурност за забавяне на темпа на растеж.

Финансовите участници в анкетата прогнозират темпът на инфлация да се понижи значително или да стане отрицателен до края на второто тримесечие. През изминалите два месеца наистина се наблюдава забавяне на инфлацията, а на месечна база НСИ отчита дори дефлация. Въпреки това нивото на инфлацията у нас стои значително над това в страните от еврозоната, показа последният доклад на Европейската комисия относно конвергенцията.

Финансовите посредници очакват съществено понижение на заетостта на годишна база през второто тримесечие в сравнение с първото. Предвид действащото извънредно положение през април и първата половина на май, това е периодът с най-голямо отражение на ограничителните мерки върху икономиката и в частност заетостта. За първо тримесечие беше отчетено понижение на заетостта с 1.5% на годишна база. Фактор, значително ограничаващ негативните ефекти, според индустрията е държавната мярка „60/40“, в която към 9 юни са включени 125 хил. лица, по оценка на МФ.

Участниците в анкетата обаче единодушно смятат, че междуфирмената задлъжнялост ще се увеличи през второто тримесечие на настоящата година вследствие на по-ниските приходи или липсата на такива поради преустановена дейност на бизнеса.

Лихвите

Финансовият сектор очаква основният лихвен процент да запази текущите си нива у нас. Участниците в анкетата прогнозират и липса на промяна в лихвените проценти по депозитите в лева и евро у нас, а възвръщаемостта на депозитите, деноминирани в щатски долари, да се понижи минимално.

През март и април лихвените проценти достигнаха нови рекордно ниски исторически стойности, но при по-ниски месечни обеми на новите депозити. Това, от своя страна, доведе до запазване на предпочитанията към овърнайт депозити, както на фирмите, така и на домакинствата. През следващите месеци тяхното ниво ще зависи от баланса между пониженото търсене на кредити и степента, до която фирми и домакинства ще прибягнат до използването на спестени средства за покриване на текущи разходи поради негативни ефекти върху дейността и доходите вследствие от пандемията. От друга страна, важен фактор за този баланс ще остане и високата ликвидност и притокът на привлечени средства в банковата система, както и липсата на сигурна друга алтернатива на депозитите в банки. 

Според обобщеното мнение на анкетираните, през второто тримесечие ще се наблюдава слабо повишение на лихвените проценти по кредити и в трите основни валутни сегмента. В най-голяма степен това очакване е застъпено от търговските банки, но като цяло делът на мнението, че те ще се запазят без промяна, преобладава. Мнението на анкетираните отразява и повишения риск от очакванията за рецесия в обстановка на световна пандемия. В среда на ниски лихвени проценти, но и на натиск върху нетния лихвен доход на банките, премията за риск също ще играе роля.

Състоянието на банките

Очакванията за дейността на банките се влошават. Обемът на отпуснатите кредити ще се свие през второто тримесечие според анкетираните, което ще е характерно най-вече за дългосрочните кредити за фирми (с матуритет над 5 г.). Към края на април като проявление на ефектите по линия на Covid-19 се вижда осезаемо забавяне в нарастването на кредита за фирмите. Банките очакват привлечените средства в банкови депозити да са по-малко спрямо първото тримесечие на годината, като това ще е по-силно изразено при депозитите на фирми и чуждестранни финансови институции. Конкуренцията от страна на други търговски банки ще се забави, докато тази от други небанкови институции ще намалее.

Състоянието на инвестиционните посредници

Очакванията на инвестиционните посредници за дейността им през второто тримесечие се подобряват спрямо предходното издание.  Според анкетираните реализираният оборот от търговия с акции и облигации на БФБ ще ускори нарастването си спрямо предходната анкета. Повишеният оптимизъм на ИП съвпада и с традиционното предстоящо събитие в края на юни „Денят за акции“, организирано от БФБ и Централен депозитар. Песимизъм се наблюдава по отношение на листването на нови емисии акции и облигации на фондовата борса.

Състоянието на пенсионните дружества

През първото тримесечие на 2020 г. активите на управляваните от ПОД допълнителни пенсионни фондове (задължителни и доброволни) отчетоха понижение с 3.6%, с което очакванията от предходното издание не се реализираха. Въпреки това положителните нагласи за умерено нарастване на акумулираните активи в допълнителните задължителни пенсионни фондовe се запазват и за второто тримесечие на годината. Анкетираните единодушно прогнозират конкуренцията на осигурителния пазар да остане без промяна през второто тримесечие.