Вместо да търсим кадри отвън, да върнем българите от чужбина

Г-н Георгиев, кое е определението, което вие давате на предприемача в България?

За мен най-ценно е новото поколение предприемачи, които стартираха бизнес през последните 5-10 години, поставяйки си за цел да създадат продукти и услуги за европейската и световната сцена. Трябва да се мисли глобално, защото България е малък пазар и няма достатъчно силна конкуренция, която да те кали и да те научи на различните аспекти от бизнеса. 

Новото поколение предприемачи мислят мащабно. Те са борбени, използват технологиите и достъпа до информация, за да трупат знания, и прилагат най-добри практики. Въпреки недоразвитата в много отношения среда в България, те са упорити и безкрайни оптимисти. 

Според проучването на Глобалния предприемачески монитор (GEM) за България за 2015-2016 г. нивото на предприемачество у нас е най-ниското в Европа. Така че тези нови предприемачи са малко. Но пък и нивото на „страх от провал“ е също ниско, което е показател, че не се отказваме. За щастие статута на предприемачеството в обществото е висок, така че техните усилия и потенциал за възраждане на България се оценяват.

След деиндустриализацията в България каква е мисията на предприемачите?

Мисията е да изстреляме България от дъното на Европа и да осигурим бъдеще за децата си, да върнем част от напусналите Българи и да спрем други да напускат. Това е решението на демографската криза, а не импортът на имигранти. Ние сме малка държава, не разполагаме с много природни и енергийни ресурси и за целта трябва да имаме много ясна стратегия и фокус. Трябва да се изберат 2-3 приоритетни сектора и там да се фокусират усилията на държавата, бизнеса и обществото. 

Примери има много – Сингапур е град държава с радиус 20 км, но след 50 години на целенасочена стратегия се превърна в образец за модерен икономически, образователен и туристически център. Друг пример е Швейцария, която има няколко ключови сектора, в които са лидери на световно ниво. 

Не може просто да сме предприемчиви и да сме конкурентни във всичко – трябва да си изберем сектори, където имаме шанс и капацитет. Не казвам, че трябва да е само IT, но не трябва и да са 10 посоки.

Вече е модерно да се говори за изграждането на предприемаческа екосистема. Как оценявате създаденото дотук, какво липсва, какво е нужно да се направи, за да има устойчивост?

Създаденото през последните 3-4 години е феноменално, не толкова като икономически резултати, а по-скоро като енергиен заряд. Постави се началото на новата вълна предприемачество. От сенките излязоха впечатляващи млади хора с хъс и желание да успеят от България, а не да емигрират и „да се спасят“. Българите в чужбина почнаха да обръщат внимание на случващото се тук и все по-често се чува за изявени специалисти, които искат да се завърнат и да продължат реализацията си в България. Рисковите инвеститори също научиха за нас и започнаха да следят процесите и интересните компании. Много фактори спомогнаха и катализираха този процес и заслужават да бъдат изброени:

-          Зараждането на пространства за споделена работа, като BetaHaus, CowOrKing и други, които се превърнаха в своеобразни центрове на предприемаческата култура

-          Фондовете за начални инвестиции LAUNCHub и Eleven, които подпомогнаха стотици стартъпи от България и региона и стартираха лавината

-          Фондовете за по-късни инвестиции, като Neveq, BlackPeak, които помагат за мащабирането на по-напреднали компании

-          Екипът на президента и ЕИФ, без които първоначално финансиране за стартъпи в България нямаше да има

-          Шепата ангели и ментори, които са солидна подкрепа за младите екипи

-          Предприемаческите организации, като StartUp, Start It Smart и други, отдадени да развиват младите таланти

-          Организации като Глобалния предприемачески монитор, които целят да изследват и измерват предприемачеството и да представят препоръки към администрацията, бизнеса и обществото

Това зароди така нужната искра. Но за да стане огън, преди да е угаснала искрата, са нужни:

-          Премахване на административните пречки за продължаване на европейското финансиране на фондовете за начални инвестиции

-          Подпомагане от бизнеса и държавата на организациите, които измерват и подпомагат предприемаческата екосистема

-          Мащабно отразяване в медиите на добрите примери и положителните тенденции, което ще е добре дошла промяна на изцяло негативните новини, които ни заливат

-          По-активното включване на бизнеса за развитие стимулиране на иновациите и подпомагане, а не задушаване, на младите екипи които стартират собствен бизнес

Най-важният фактор са самите предприемачи и те трябва:

-          Да не се отказват

-          Да се подкрепят и да работят за развитието на цялата среда, не само за себе си

-          Да четат и учат и да не се самозабравят – сега сме в романтичния период и към тях има голям интерес, но това е малко изкуствено. Светът навън е много неприветлив и конкурентен, така че трябва да са готови.

В последните години има редица възможности да се привлече финансиране за стартиращ бизнес. Но роди ли се значим бизнес, или по-скоро се трупа опит?

Ражда се. Трябва време и още малко цикли. Има компании, които вече правят десетки, дори над 100 хиляди приход на месец. Успешно се разрастват в чужбина или оперират глобално от самото начало. Това си е голям успех за един стартъп. Аз обаче съм повече оптимист заради желанието и професионализма, които младите демонстрират. Успехите ще дойдат – ако не с първото, то тогава с второто или третото начинание. По-важното е да се създаде критична маса, а не да имаме 1-2 успешни компании по случайност.

Имате ли виждане как, използвайки цялата енергия на нацията и необходимите финансови инструменти, да насърчим инициативността на хората с идеи и те скоро да се превърнат в гръбнак на икономиката? Утопия ли е това?

За продължение на положителните тенденции в близко бъдеще трябва да разчитаме преди всичко на бизнеса и медиите. Пример за успешни подкрепа от бизнеса са образователните програми и академии, които се създадоха през последните години. Организират се най-разнообразни курсове, събития, привличат се именити лектори. Това ще помогне, но няма да реши изцяло най-големия дългосрочен проблем – образованието. Идеи има много, а все още липсват умения как те да се реализират успешно и затова всички форми на образование са ключ към дългосрочен успех. Важно е да се говори за успехите, да се споделят добрите примери и да се насажда позитивизъм. Хората днес са жадни за добри новини и щом ги има – нека ги разпространяваме.

Образованието търпи остри критики. Какво е реалистично да се промени?

Образователната система върви на по-бавни обороти от необходимото, заради затормозената и мудна административна машина и нормативна уредба. Аз например съм завършил едно от малкото специализирани IТ средни училища в България – Технологичното училище „Електронни системи“. Въпреки огромното желание на директорката, учителския колектив и асоциацията на завършилите ученици, е много трудно да се прокарат промени. 

Хем искаме България да е  Силициевата долина на Източна Европа, хем IТ училището е в незавидно състояние. В момента то „произвежда“ 100 талантливи деца на година, които стават водещи специалисти в страната. Как можем да мащабираме това по модела на MIT, Eton College или други, за да подготвяме 500 или 1000 специалисти? Дори това да направим, пак няма да са достатъчно за търсенето, което имаме. Ако срещнем разбиране от държавата и бизнеса, имаме конкретни идеи за подобрение и безкрайна мотивация да го направим, за да подготвим следващото поколение.

Време е да променим и отношението към самото училище…

Уважението към училището и учителската професия трябва да се възроди. А това идва от семейството. Трябва да се работи за реабилитиране на учителите и за привличане на млади „будители“. Това може да стане чрез подкрепа на инициативи като „Заедно в час”. Бизнесът и успелите българи да помогнат на тези хора, които са се отдали на каузата да подобрят и възродят образованието в България, което по мое време беше на много високо ниво. Също така е нужно да се стимулират и приемат нови методологии на обучение. Един добър пример е програмата Jump Math на Явор Джонев. Много полезни биха били и курсове по предприемачество, които може да се въведат в учебната програма. Знанието може да бъде усвоено, не е вярно, че всички предприемачи се раждат такива.

Каква е работещата формула за създаване на успешен бизнес в новите реалности?

На първо място - привличане на група хора, заредени с енергия за успех. Добрият екип е по-важен от добрата идея. След това бих поставил нестихващ апетит за знания и добри практики – за да си конкурентен на световно ниво, трябва да учиш всеки ден. И накрая – смелост, последователност и фокус. Конюнктурата също е важна – върховенството на закона е нещото, което най-много ми липсва в България. Но за да променим това, трябва да създадем достатъчна критична маса от хора с ново мислене и умения, а предприемачите са точно такива.

Вие сте съосновател на „Телерик”, но в състояние ли е вашият „бизнес квартет” да повтори своя успех?

Никога не трябва да казваме никога. За мен обаче е по-ценно да се появят 10, 20, 50 успешни компании. Това ще бъде критичната маса, която да даде неспирния тласък за промяна.

Повече четете в темата за предприемачеството в бр. 67 на списание "Икономика"!