За цената да информираш държавата

Скоро ще има правителство. Независимо дали то ще ни хареса или не, има неоспорими реформи и такива, по които съгласие май няма скоро да се постигне (пенсионна, здравна, образователна и др.).

Факт е, че фирмите изнемогват от регулациите – те са неясни, често се променят, новостите са нелогични и нерядко облагодетелстват само част от бранша, убивайки малките участници, струват скъпо и правят невъзможно създаването на нови работни места и постигането на така необходимия по-висок растеж.

В интерес на истината, в самата администрация все по-често се среща разбирането, че наистина трябва да се върви в посока опростяване. Още повече, че на европейско ниво този процес е ясно структуриран и тече от години. Самата Европейска комисия има инициатива за намаляване на административната тежест и очаква всяка страна да си поставя цел за намаляването ù.

Точно по тази инициатива, икономическото министерство (използвайки консултанти) от четири години мери административния товар върху бизнеса и дава препоръки за намалението му. Обобщените резултати в Таблица 1 илюстрират следното:

• Цената за бизнеса да информира държавата е огромна – над 3 млрд. лв./годишно и то само за изследваните 35 нормативни актове;
• Цената за бизнеса да информира държавата без това да е обосновано е стряскащо висока – над 450 млн. лв./годишно и то само за изследваните 35 нормативни актове;
• Ненужните изисквания към бизнеса да информира държавата се разпростират във всички области, но има силна концентрация, свързана с изземването на доход (облагане) и преразпределението му (подпомагане).

По-важно е, обаче, защо задълженията за информиране тежат на бизнеса. Обясненията, до които са стигнали консултантите по проекта, са стряскащи, но съвсем не и неочаквани (подробности в Таблица 2):

1. Администрацията разработва сложни и скъпи за спазване инструкции – това увеличава ненужно административните разходи за бизнеса с поне 114 млн. лв./годишно.
2. Администрацията изисква справки на хартиен носител (т.е. ходене на място и чакане), вместо да дава възможност за електронна комуникация – товарът за фирмите е поне за 5 млн. лв./годишно.
3. Администрацията изисква напълно ненужно информиране от бизнеса за над 92 млн. лв. на година.

Всеки предприемач вероятно може да даде пример за излишни изисквания за предоставяне на данни, справки, отчети и т.н. Досега, обаче, се твърдеше, че няма достатъчно информация и данни за това какви са конкретните тежести и тяхната цена.

Е, вече е ясно.

Сега остава някой да реформира – премахва, намалява и опростява.

Дали това ще се случи с новото правителство? Едва ли. Подходът на управляващите и депутатите, без изключение, е преобладаващите реакции на проблеми в обществения живот да бъдат под формата на повече регулации, правила, закони и изисквания. Дори и да има опростяване в определени области или от конкретни органи, това невидимо се компенсира от безобразието, сътворено от други.

Последно, за ориентир ще представим нагледно какво ни струват на практика пропилените милиони ненужни разходи за информиране на администрацията. Ако приемем, че действащите в момента нормативни актове са 300 (силно подценено допускане), то оценените нормативни актове (35 броя) представляват около 12% от цялото законодателство. Нека приемем, че в останалите 88% от нормативните актове няма толкова много на брой и скъпоструващи задължения за информиране. Приблизителната подценена сметка за общия административен товар, произтичащ от законодателството ни, е в размер на поне над 1 млрд. лв. Държим да поясним, че това е сумата само за задълженията за информиране, които са оценени и които бизнесът реално плаща и тя не включва по-големите, невидими, разходи за икономиката  - нерегистрираните нови фирми, поради административния товар, неотворените допълнителни работни места, поради високите разходи за съобразяване с регулации и изобщо – пропуснатите възможности.