Зелена сделка... или не?

Има една тема, която ще погълне много ресурси, по нея много ще се говори и ще се пише. И вятърната мелница ще се върти. Зелената сделка (Green Deal)! Това са политики, които трябва да направят Европа климатично неутрална до 2050 г., каквото и да означава това.

Целта е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50% чрез възобновяема енергия, висока енергийна ефективност, кръговата икономика, увеличаване на биоразнообразието и дела на екоземеделието, намаляване енергийното потребление на сградите, силен ръст на иновациите, дигитализация, умни градове, високотехнологична индустрия... Звучи примамливо и мнозина, без да се замислят, казват: Да!

Знаещи и незнаещи

Социологическо проучване през октомври 2021 г. показа, че над 70% от българите нямат никаква представа какво е Зелената сделка, а над 80% не знаят каква е българската позиция. Интересно какво знаят останалите 30% и другите 20% по тези въпроси, по които още никой нищо със сигурност не може да каже за Зелената сделка. Но вече се надига зелен скептицизъм и доста над 50% смятат, че зелената трансформация е реална заплаха. Новите технологии също се нуждаят от наличието на природни ресурси, което налага развитието на минната индустрия да продължи. Колкото и на някои нейното спиране да изглежда „еко“. 

Лесните решения

Доброто намерение за кръгова икономика и пълен икономически реинженеринг може да вкара България и света в кръгова отбрана от непосилно високи цени и недостиг на ресурси, или пък в имитация на грижа за природата. Някои вече се готвят за предлагат съвети как бизнесът да се възползва от Зелената сделка. Но едва започнали да говорим за нея, а вече се появи информацията, че 26 000 т COVID отпадъци са в световния океан, основно от болниците. Точна илюстрация за „зеления“ начин, по който човечеството свикна да решава екологичните въпроси. Дали наистина ще си променим нагласите или ще продължим с имитациите – е въпрос с отложен във времето отговор.

Предлагаме три мнения от представители на бизнеса и синдикатите.

Стоян Ставрев, управител и собственик на „Българска консултантска организация“:

Закриването на структуроопределящи предприятия ще е неизбежно

Правителството и бизнесът трябва да обединят усилия за  защита на българския интерес

Зелената сделка е набор от политики, предложени от Европейската комисия.  За решаването на тази задача се предвиждат законодателни промени във всички държави от ЕС , насочени към прилагането на методите на производство. За да подпомогне страните членки да преодолеят кризисната ситуация от преструктурирането на цели отрасли от икономиката,  се създава фонд "Справедлив преход",  разполагащ с

бюджет от 1 трилион евро

Подпомагането ще бъде в изпълнение на мерките, предвидени  в териториални планове, които ще определят конкретните инвестиции за развитие на човешкия капитал и за модернизация на производствата и преминаването от въглища към други видове гориво или към други енергийни модели.

Презумпцията е, че този финансов ресурс ще доведе до създаването на нови производства, ще привлече допълнителни инвестиции и ще помогне за преодоляването на безработицата в резултат на затварянето на предприятия.

Комисията предлага да се повиши обвързващата цел за

възобновяемите източници

в енергийния микс на ЕС на 40%. Чрез определянето на допълнителни цели в предложенията се стимулира и използването в промишлеността и транспорта на възобновяеми горива като водород.

Според плановете, залегнали при създаването на зеления пакт, 35 млн. сгради може да бъдат санирани до 2030 г. и 160 000 допълнителни „зелени“ работни места може да бъдат създадени в строителния сектор до 2030 г.

Като всяка сделка и Зелената сделка крие 

значителни рискове

На първо място това е неизбежното закриване на предприятия, които са структуроопределящи за икономиките на някои държави. Това особено силно важи за икономиките на страните с по-ниска конкурентоспособност, каквито са тези от Източна Европа. По този начин вместо да се намаляват различията между регионите, ще се задълбочат съществуващите неравенства. На ниво Европейски съюз преориентирането на икономиката на ЕС към нисковъглероден модел води до риск от прехвърляне на производството от ЕС в други държави с по-ниски амбиции за намаляване на вредните парникови газове.

Основен минус за България към момента се очертава необходимостта от затварянето на въгледобива и въглищните електроцентрали и загубата на значителен брой работни места. Едно от възможните решения е изграждането на нови ядрени мощности. Правителството и бизнесът трябва да обединят своите усилия за  защита на българския интерес и осигуряването на необходимата енергия за страната ни.

Ирена Цакова, директор "Разрешителни и правни дейности" за „Дънди Прешъс Металс“ в България:

Развитието се гради и с метални полезни изкопаеми

Декарбонизацията и дигитализацията изискват огромна концентрация на капитали, ресурси, знания и технологии

Зелената сделка е един от най-амбициозните проекти на ЕС и практически всеки човек в различна степен ще усети въздействието му в живота си. От позицията на представител на минния бранш е важно да уточня още в началото, че природата може без хората, но хората не могат без природата. И макар да е много важно да мислим и действаме така, че да пазим и да съхраняваме околната среда, не можем да избягаме от историческия факт, че човешката цивилизация се гради на едно единствено нещо – експлоатация на природни ресурси и тяхната трансформация в полезни за хората предмети. И в този факт няма противопоставяне между желанието на човека да живее по-добре и осъзнатата нужда

да намалява отпечатъка

който оставя върху природата.

Целите, които преследва Зелената сделка – декарбонизацията и дигитализацията – изискват огромна концентрация на капитали, ресурси, знания и технологии. Всичко това идва на определена цена - икономическа, финансова, социална. И както е във всеки бизнес, когато осъществяваш даден проект, се изисква подготовка, управление на промяната и адаптация. За да се осигурят инвестициите, необходими за тази сериозна трансформация, са нужни политическа стабилност, готовност за финансова ангажираност, регулаторна предвидимост и сигурност за инвеститорите, доверие и прозрачност.

Фокусът към минните компании

 да подобряват практиките си и да са все по-отговорни по отношение на рамката ESG или екологична, социална среда и управление е дългогодишен. В „Дънди Прешъс Металс“ като публична компания, листвана на една от най-прозрачните фондови борси в света, сме длъжни да прилагаме все по-строгите изисквания от доста години. С последователни усилия и много работа с хората сме постигнали известни успехи. Всъщност ДПМ е призната за една от най-надеждните и с най-високо доверие компании на борсата както по отношение на производството, така и по отношение на устойчивото развитие.

Въпреки всички постижения, които имаме обаче, и въпреки належащата нужда от много голямо количество суровини за обезпечаване на процесите по декарбонизация и дигитализация

не се вижда подкрепата на институционално ниво

за бизнеса. С пандемията от COVID-19 ясно видяхме колко сме зависими от суровини и стоки извън Европа. Ако продължаваме да поставяме все по-неизпълними изисквания пред бизнеса, включително дългите разрешителни процедури, не виждам как можем да постигнем конкурентоспособност и суровинна независимост. Много важно е бързо да направим този преход, но скоростта зависи от административната тежест и от разрешителните режими – бизнесът вече има натрупани доста иновации и знания, но работи в рамките на законовите изисквания, които не се адаптират бързо.

Инж. Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“:

Скъпо ще си платим

Като затворим въглищните централи, България ще се превърне в енергийно зависима територия

Попитали един човек защо харесва началника си. Той отвърнал, че не го харесва. А те му казали: Ние не те питаме дали го харесваш, а защо го харесваш. Работата със „Зелената сделка“ е същата като този анекдот. Събраха се едни хора, без да питат никакви специалисти какво мислят по въпросите за опазването на околната среда, и зададоха посоката. Към момента дори не са ни предложени опции да планираме поведението си, а ще трябва да следваме някакви решения, каквото и да ни струва това. А на нас в България това ще ни струва скъпо. Иска се политическа смелост,

да центрираме националния интерес

във всичко това. От Зелената сделка се пораждат проблеми в българската енергетика, но не са само там. Ще има проблеми с транспорта и селското стопанство, но това ще са универсални проблеми на ЕС. Още в средата на 2020 г. Министерският съвет създаде Консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка. Досега той е имал само едно заседание, вероятно защото през тази година работещ парламент имахме за кратко, а в Консултативния съвет задължително трябва да участват и депутати. Той трябва да отстоява българските позиции, но засега не застъпва никакви позиции.

Ще има средства за подпомагане на икономиката, но това е само претекст парите да преминат от едно място на друго. Българите не бива да си представят как ще сложат по една пачка от тях в джоба си. Средствата ще отидат при определени хора и локалното боричкане за тях вече започна.

Притеснява ме мисленето, че някой може да управлява климата и в тази посока има

твърде много тревожни въпроси

на които не се дава отговор. Например до 2050 г. трябва да преминем изцяло на електромобили, но как ще осигурим толкова ток?! Същите, които преди 30 години твърдяха, че атомната енергия е нещо страшно и постигната немалко „успехи“ в това самоубийство, сега обясняват, че атомната енергия е чиста енергия. Не е безопасно да се уповаваме на хора, които с еднаква сила проповядват ту едната, ту другата крайност.

Като затворим въглищните централи, България ще се превърне в енергийно зависима територия. Не сме никак далеч от това. Имаме нужда от ядрените реакторите, които си ги платихме, но все още нямаме работеща нова ядрена мощност.

Европейските политици

които определят бъдещето на целия ЕС, нямат способността да си признават, когато сгрешат. Най-много да си замълчат, сякаш нищо никога не е било. И пак продължават да правят нови грешки. Овластени чиновници, чиито имена дори не знаем, спекулират с името на Европейската комисия и императивно говорят от нейно име. Така ни спускат решения, които трябва сляпо да следваме. Базовият проблем е, че никой не си е направил труда да попита европейските граждани какво мислят за т. нар. Европейска зелена сделка. Никой няма и да  попита, защото „сделката“ е подплатена с огромни пари, които няма как да бъдат спрени.

Не разполагам с нищо оптимистично за бъдещето, което ще бъде свързано с осъществяването на Зелената сделка, която с твърде много неизвестни вече влиза в ход.

Текстът е част от бр. 105 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.