Още няма ясен регламент как ще се плащат допълнителните пенсии

- Господин Петров, докъде стигнаха промените в нормативната уредба, които да позволят въвеждането на мултифондове в пенсионното осигуряване?

За въвеждането на мултифондовете говорим в индустрията и с регулатора още от 2006 г. В крайна сметка бяха очертани два основни подхода.

Единият беше мултифондовете да са отделни юридически лица, както е в момента – универсален, професионален или доброволен фонд. Те нямат собствени органи на управление, а се администрират и управляват от пенсионноосигурителното дружество. Такова беше предложението на Комисията за финансов надзор (КФН). Ние го подкрепяхме, защото според нас това беше най-чистият и лесен за въвеждане модел. Той можеше да се случи с минимални промени в законодателството, още преди 5-6 години.

Вторият подход бе предложен от представители на бранша - моделът с обособени портфейли в рамките на доброволния пенсионен фонд (ДПФ). Това също би имало своите предимства от гледна точка на гъвкавост в отношенията с клиентите. При този вариант обаче, можеше да възникнат затруднения с регулацията, тъй като щяха да се получат обособени имущества под юридическо лице, което няма собствени органи на управление.

Много дълго дискутирахме как да изглежда модела и през 2007 г. се обединихме около идеята да работим за портфейли в рамките на ДПФ. Желанието ни беше да разберем как би работил подходът под шапката на доброволните и след това да го пренесем към задължителните пенсионни фондове. Там също е много важно да се въведат мултифондовете, както заради задължителния характер на осигуряването, така и заради различната толерантността към риск на хората. Поносимостта към риск е в тясна зависимост от възрастта и съответно оставащия период на осигуряване на клиентите ни. Колкото по-близо е човек до пенсиониране, толкова по-консервативно следва да се управляват средствата, за да може да бъде запазена номиналната стойност на натрупванията в краткия период от време.

 

- Сега как е...

През 2009 г. имаше готов законопроект, който беше свързан с мултифондовия модел, а също и с много важната фаза на изплащане на пенсиите. Законопроектът беше резултат от огромните усилия на няколко работни групи с участието на експерти, юристи, актюери и финансисти от пенсионноосигурителните дружества, и от КФН. Работата по документа беше много интензивна и ни отне повече от година. Проектът така и не видя бял свят.

 

- Значи сега е написан напълно нов законопроект...

Така е. Интересното в новия законопроект е, че КФН предлага да бъде въведен моделът на мултифондовете базиран на отделни юридически лица. Както казах, този модел е по-прозрачен и трябват по-малко промени. Това обаче означава, че на практика рестартираме дискусията за мултифондовете.

 

- Означава ли това, че промените ще се забавят?

Ще се забавят. Кодексът за социално осигуряване (КСО) е много чувствителен закон и не съм сигурен дали ще намери място в последните няколко месеца в програмата на парламента, където да бъде одобрен.

Преди мултифондовете, имаше едно предложение за повече промени в нормативната уредба – за инвестиционния режим, процесите свързани с управление на риска и с вътрешния одит, изискванията към органите на управление... включително и таксите. Става въпрос за поетапно намаление на инвестиционните такси в задължителните фондове и след това постепенно намаление и на таксите за управление. Предложение имаше и да отпадне таксата за прехвърляне от един пенсионен фонд в друг. Не съм сигурен обаче докъде стигна този законопроект.

Новият законопроект до голяма степен е изцяло свързан само с мултифондовете и ни връща в началото на дискусията и не съм сигурен колко време ще е необходимо, за да се обединим около обща позиция и да подготвим текстовете. Мултифондовете са нещо, което трябва да се въведе много скоро. Този модел щеше да ни спести много главоболия през последните няколко години. Ако преди време бяхме успели да сегментираме клиентите на база рисковия им апетит, в кризисните моменти портфейлите щяха в много голяма степен да са адекватни на рисковата им ориентация.

 

- Разписано ли е в нормативната уредба от кога и по какъв начин трябва да започнете да изплащате пенсии?

Разписани са текстове, но са много общи. Има много неща, които трябва да се усъвършенстват. От една страна ние трябва да гарантираме пожизнена пенсия, без да съществува възможност средствата да бъдат извадени от мястото, където се намират във фазата на натрупване и да бъдат управлявани по начин, по който да се осигури гаранцията. Заедно с това е предвидено, без да е много ясно как ще става това, в определен период от време, ако лицето загуби живота си, ние да изплатим натрупаните от него средства на наследниците.

Трябва да съществуват следните два избора – първият е да гарантираме пожизнена пенсия чрез създаване на общ резерв от средствата на лицата, които са преминали в пенсионна възраст. В този случай няма да има право на онаследяване на пари. Вторият е да запазим индивидуалната партида на пенсионера и да гарантираме изплащането на пенсия до изчерпване на средствата по партидата. Така ще бъде възможно наследяването на оставащите средства в случай, че пенсионерът почине, но изплащането на пенсията ще бъде извършвано в рамките на определен срок. Тя няма да бъде пожизнена.

 

- Знае ли се колко ще получава човек, който е осигуряван 12 години в частен фонд, и колко човек с повече години?

Във всички случаи размерът на пенсията зависи от натрупванията в партидата. Периодът на натрупване е от много голямо значение. Важни са също инвестиционните резултати и размерът на таксите. За фазата на изплащане КФН трябва да определи и параметрите за изчисление на изплащаните пенсии, за да бъдат условията унифицирани.

По отношение на размера на пенсията - Националният осигурителен институт (НОИ) е първия стълб и той ще изплаща пенсия, както в момента. Пенсията от НОИ трябва да осигури заместване на около 35% от доходите. Вторият стълб ще дава допълнителна пенсия и при обичайни обстоятелства трябва да осигури от порядъка на 15% заместване.

Отново ще подчертая, че от значение е периодът, за който човек е осигуряван и на какъв доход. Ако той е получавал 1000 лв., но е осигуряван в НОИ и УПФ на 400 лв., той ще получи 35% или 15% върху 400 лв., а не върху 1000 лв.

От УПФ ще започнем да изплащаме пенсии по-скоро - след 2015 или 2016 г., в зависимост от условията за пенсиониране. Въпреки това времето не е много и фазата на изплащане трябва да бъде уредена в много кратки срокове.

 

- Къде инвестират пенсионните фондове?

Спрямо 2007 г., в момента инвестициите ни до голяма степен са консервативни. На практика акциите, като един от рисковите инструменти, са около 20% в портфейла на фондовете, което отговаря по-скоро на консервативен портфейл, отколкото на балансиран. Рисковите активи биха останали на тези равнища, докато не станем свидетели на успокоение на пазарите и на политическия фронт в Европа, в резултат на осигурена фискална стабилност на държавите в Еврозоната.

 

- Продажба или спад на стойността на актива доведе до по-малък дял на акциите?

Продажба! От началото на годината рисковите инструменти са във възходящ тренд, който обаче не е ясно ще бъде устойчив. Вече дори започнаха корекциите на определени пазари.

Преди няколко месеца намалихме инвестициите в тези рискови инвестиции, за които смятахме, че ръстът е изчерпан.

 

- След корекцията ще увеличите ли покупките на акции?

Да, но трябва да имаме достатъчно увереност, че е намерено решение на проблемите. Част от нашата стратегия е да управляваме активно значителна част от портфейлите, което съобразяваме с обстоятелствата на пазарите.

 

- Ще запазите ли консервативния подход до края на годината?

Да. Очакваме пазарите да останат неспокойни и ще задържим тази стратегия. Резултатите засега са добри. Успяхме да извлечем полза от рискови инструменти, които през втората половина на миналата година ни създаваха главоболия, но от началото на тази се представят изключително добре. Някои по-малко рискови активи също се възстановиха. Последната емисия еврооблигации на България поскъпна, с 4-6% ако не греша, на вторичния пазар само за няколко седмици след емитирането. Подобно беше положението и с книжата на много други централноевропейски икономики.

 

- Вие подадохте ли поръчки?

О, да! За близо 20 млн. евро, но не записахме нито цент и купувахме по-късно на вторичния пазар. МФ направи избора да удовлетвори поръчки само на чуждестранните инвеститори, вероятно във връзка с перспективата да има нова външна емисия през 2014 г. В началото на 2015 г. падежират глобалните ни облигации в долари.