Проф.д-р Ганчо Ганчев, декан на Стопанския факултет на Югозападния Университет

Минималната заплата спокойно може да е 400-450 лева

Финансовият ресурс, който имаме не се използва в България, а се изнася

Таня Киркова, 08:01 11.01.2013

- Проф. Ганчев, говорите за необходимост от нова икономическа политика? За данък общ доход предлагате повишаващо се подоходно облагане. Какво предлагате по отношение на работните заплати? За инвеститорите не е ли привлекателно именно ниското заплащане на труда у нас?

Не може да се очаква хора с 300 лева заплата да работят ефективно като немски работници, получаващи примерно 3000 евро. Затова тази теза е абсурдна. Повишаването на работната заплата е и фактор за увеличаване на производителността, особено за страни като България, в които доходите са поразително ниски. При нас има база за повишаване на минималните доходи и работните заплати.

 

- За да достигнем средните европейски равнища с колко би трябвало да се увеличи минималната работна заплата у нас и кога?

За съжаление прекалено бързо не може да стане. Но при сегашното равнище, което е около 300 лева, то е просто смехотворно - 150 евро. В коя европейска страна някой работи за 150 евро? Дори българите, включително българските роми, които се трудят в Испания, в Португалия… получават минимум по 1000 евро месечно.

Как може едни и същи хора да работят там за 1000 евро и да имат някаква производителност, а тук изведнъж - за 300 лева. Просто има някакъв абсурд в икономическата ситуация у нас. Очевидно трябва да се стремим към повишаване на минималните работни доходи, за да насърчим хората да работят повече. Не да живеят на социални помощи.

 

- С колко може да се увеличи минималната работна заплата (МРЗ) в момента?

Нямам точни изчисления, но според мен спокойно може да се повиши над 400-450 до 500 лв. на първо време. В момента МРЗ е прекалено ниска. Идеята беше, че ниската работна заплата ще насърчи чуждия капитал да инвестира у нас и да реализира големи печалби. Наблюдаваме обаче обратното - ниската работна заплата стимулира българската работна ръка да напуска страната. Ефектът е точно обратен и е катастрофален за икономическото развитие на страната.

Не можем да оцелеем като нация с толкова ниски заплати. Ние просто изчезваме. Хората се пренасят там, където им плащат повече. Очевидно българският бизнес трябва да се научи да работи ефективно, стимулирайки хората да работят ефективно. Ако изчезне България, ще изчезне и българският бизнес.

Така че е необходима една комплексна политика, която да насърчи и бизнеса и хората да работят по-интензивно и да имат по-високи доходи.

 

- Смятате ли, че има достатъчно финансов ресурс в държавата и българския бизнес за повишаване на минималните заплати?

В момента БНБ и правителството се хвалят, че има увеличаване на депозитите. Какво означава това? Това е финансов ресурс. Този финансов ресурс обаче от една страна е освободен от самите фирми, които не виждат перспективи за работа в България, продават бизнеса си и депозират парите в банките. Банките пък не желаят да предоставят заеми, защото считат, че икономическата среда е несигурна, рискът е голям и т.н.

 

- Какво е решението?

Точно това, което ние казваме - превръщането на държавата в катализатор на икономически растеж.  Катализатор означава, че държавата трябва да създава предпоставки за стабилизиране и динамизиране на макроикономическата среда, така че този свободен ресурс, за който говорим, да бъде инвестиран.

Точно това е парадоксът, че ресурс има, но той не се използва.

 

- Къде е ресурсът?

Ресурсът е в банките. Пари има, но поради това че средата е несигурна, нито фирмите инвестират, нито банките отпускат кредити и парите в крайна сметка отиват в чужбина.

 

- След като има голям депозитен ресурс в банките, защо има толкова голяма междуфирмена задлъжнялост?

Това е пак въпрос на работа на правораздавателната система. Много от фирмите, които имат да получават нещо от други фирми, не могат да го получат. Тези които са задлъжнели паралелно си прибират парите от други. Тези два паралелни процеса показват, че правораздавателната система в областта на междуфирмените делови отношения, не работи.  Защото какво означава това - да имате пари, да не можете да ги вземете от някого, а той да си преведе парите някъде другаде. Това означава, че тази система не работи.

 

- Симеон Дянков се хвали, че сме трети с най-нисък държавен дълг…

Нашият държавен дълг е 17% от БВП, гръцкият е 10 пъти по-голям - 170% от БВП. Гърция се намира на върха на икономическата криза, с нисък рейтинг и т.н. В Гърция едва 31% от населението е заплашено от бедност, докато в България този дял достига 49-50%. Излиза, че тяхната политика, въпреки че са в най-тежката криза в крайна сметка е по-добра от нашата. Ако някой може да направи друг извод при тези данни, да го направи.

Изводът е, че ние сме по-зле от тях. Тоест ние сме по-зле от държавата в най-тежка криза в света.

 

- Какви са очакванията ви за безработицата у нас?

Тенденцията е към нарастване на безработицата. Да се надяваме, че няма да расте. Положението е трагично, тъй като броят на заетите е вече равен на броя на пенсионерите. Ако безработицата допълнително расте, това е един изключително негативен фактор. Борбата с бедността, борбата с безработицата трябва да бъде първостепенна задача.

Всички неща като дефицит и дългове са второстепенни на тези крайно негативни процеси, които протичат. Ние имаме неправилно фокусирана политика. Целта на една макроикономическа политика е постигане на пълна заетост, минимизиране на безработицата, натоварване на производствените мощности. Това го пише във всеки учебник. При нас целта е дефицитът да не е 1.5, а примерно 1.1%. Това не може да бъде цел на политиката.

 

- Как може да се насърчат чуждите инвестиции? Предложената мярка - даване на българско гражданство на инвеститорите, ще доведе ли до увеличението им?

Чуждите, както и българските инвестиции се нуждаят от една стабилна среда, но не само стабилна от ниски бюджетни дефицити, а ясни насоки за това, че ще нараства потреблението, ще нараства търговията и т.н. Тоест яснота в реалната икономика - че ще има растеж и разбира се, не на последно място - от добра съдебна система, която гарантира правата на собственост и бързото решаване на конфликтите. И стабилност от гледна точка на реалните процеси и наличието на добра правораздавателна система. И двете неща ги няма.

Ако не ги решим, не можем да очакваме особени чужди инвестиции. Освен всичко друго, с чуждите инвеститори трябва да се работи конкретно. На нас не ни трябват инвеститори изобщо. Инвеститорите, които дойдоха до 2008 година се оказаха чисто спекулативни - в недвижими имоти и финансови инструменти. Те изчезнаха и всичко, което уж беше създадено от тях, се разпадна.

Имаме нужда от инвеститори във водещите отрасли на икономиката. Стабилни, дългосрочни инвестиции, които да създават работни места с високо заплащане, висока добавена стойност. Такива инвестиции са възможни при конкретна работа с големи водещи   транснационални компании.

Правителството, в интерес на истината, се опитва да прави нещо такова, но засега няма резултат.

 

- Какво мислите за идеята инвеститорите да се насърчават с получаване на българско гражданство?

Много се говори дали трябва да даваме гражданство. Чрез даване на гражданство няма да решим проблема. Няма да привлечем големи сериозни инвестиции на големи транснационални компании. Те нямат нужда точно от това насърчаване. Разбира се, би било полезно, макар че по тази линия могат да дойдат мафиоти, които по-скоро ще дестабилизират страната. Не очаквам да постигнем нещо съществено по линия на гражданството. Това не е сериозна политика.

 

- Кой е най-големият проблем на българската икономика в момента?

Най-големият проблем е, че нашата икономика не създава работни места. В началото на реформите имаше 4 милиона заети, сега са грубо 2 милиона. В периода от 1990 година насам не сме създали нито едно работно място, а сме загубили 2 милиона. Това е трагедия. Никъде другаде не се наблюдава подобно нещо.

 

- Какво е отношението ви за референдума за ядрената енергетика?

Поръчаният от правителството анализ на НSBC - една от най-големите банки, е стигнал до извода, че проектът все пак е добър от гледната точка на икономическата ефективност. Що се отнася до самия референдум, който има много противници, смятам, че щом политиците ни питат за нещо, все пак е хубаво. Трябва да се отиде и да се гласува. Нека всеки прецени как да отговори на този въпрос. По принцип е добре да се правят високо технологични инвестиции като тези. Не мога да се ангажирам конкретно с АЕЦ "Белене", тъй като не съм запознат конкретно с параметрите на проекта. Всички забравят за тази поръчка, която самото правителство даде на HSBC, които са стигнали до извода, че централата може да бъде икономически ефективна. Какво повече можем да кажем ние, без да навлизаме в технологични, икономически и конкретни проблеми.



Етикети: икономика | дълг | дефицит | минимална заплата | проф. Ганчо Ганчев