Рекетът на рейтинга или рейтингът на рекета

На 16 януари 2013 г. Европейският парламент подкрепи поредния текст, регламентиращ дейността на агенциите за кредитен рейтинг. На разбираем език приетият текст звучи горе-долу така:

"Вие, кредитните агенции, сте виновни за задълбочаването на дълговата криза в Европа, защото сваляте кредитния рейтинг на страните прекалено бързо. В същото време закъсняхте със свалянето на рейтинга на гръцкия дълг. Всъщност Вие сте виновни и за финансовата криза като цяло, понеже се забавихте със свалянето на кредитния рейтинг на редица ключови финансови институции.

За да функционирате по-добре, оттук нататък ще публикувате най-малко две и най-много три непоискани оценки годишно по предварително определен график. Това ще помогне оценките Ви да станат по-своевременни, така че да не подлъгвате хората.

При небрежност или подвеждане на инвеститорите последните ще могат да Ви съдят за изразеното от Вас мнение. Причината е, че макар Вие самите да го определяте като "мнение" и да подчертавате, че то подлежи на промяна при промяна на обстоятелствата, ние сме решили, че това Ваше мнение е обвързващо за надзираваните от нас институции. Така че внимавайте какво Ви е мнението, защото ЕЦБ вече се чуди на какъв език да си чете устава, за да оправдае изкупуването на всички финансови инструменти, които определяте като боклук.

Внимавайте и какво съдържа оценката Ви. Бъдете прозрачни, но не давайте препоръки за политики. Не може да очаквате от правителствата да променят политиките си, така че последиците от тях да дадат положително отразяване на кредитния рейтинг на съответната държава според методологиите Ви. А на европейските финансови институции и международните инвеститори ще кажем следното: Не слушайте тези агенции. Ние скоро ще си направим наша кредитна агенция, която ще ви даде реална представа за това колко хубаво е да инвестирате в Европа".

По време на провелите се дебати в Европейския парламент (ЕП) ясно си пролича, че болшинството от депутатите не разбират материята, която обсъждат и регулират. Показателно в тази насока е изказването на унгареца Илдико Пелч-Гал от групата на Европейската народна партия (ЕНП): "Този законодателен текст е само първа стъпка. В него има интересни идеи като например да се разчита на вътрешния рейтинг, което може да доведе до създаване на европейска агенция за кредитен рейтинг. Една такава агенция ще ни дава по-ясна представа  за случващото се на пазарите".

Едва ли има нужда да обясняваме важността на външната оценка на платежоспособността на една държава. Достатъчно е да кажем, че дори бившият СССР разполагаше с кредитен рейтинг и на негова база получаваше заеми от европейските банки. В същността на новите регулации на практика стои заклеймяването на едно "мнение", което именно с регулативни инструменти беше превърнато в съществен елемент от финансовата система. С други думи регулаторите се опитват да замажат лошите резултати от собствената си регулация чрез въвеждането на допълнителна такава.

Европейските бюрократи едновременно се позовават на пословичните гафове на агенциите при оценяване на дълг на частни емитенти (като Lehman Brothers)  и на забавеното понижаване на гръцкия кредитен рейтинг. Забележете, че и в двата случая става дума за закъсняло понижаване или изкуствено завишаване, а не за прекомерното занижаване, което всъщност се явява проблем за европейските страни. На свой ред правенето на паралели между дейността и регулацията на агенциите при оценка на частен и държавен дълг показва само и единствено неразбиране на проблемите, произтичащи от текущата регулация.

Иначе в текста има и някои смислени идеи. Такива са например ограничаването на дяловото участие на агенциите в оценявани предприятия, както и задължението на институции, предлагащи сложни финансови инструменти, периодично да сменят оценителя на тези инструменти. Подтикването на финансовите институции да развият свой собствен капацитет за оценка на риска също е нещо хубаво, както е похвален и стремежът към "по-голяма конкуренция".

Но най-радващото в цялата работа е, че новите правила може веднъж завинаги да развенчаят мита за "лошите рейтингови агенции" и невинните политици-реформатори, на които първите пречат да поведат страните си към светло бъдеще. Облигационните пазари разполагат с всички данни, които са им необходими за да правят собствена оценка на случващото се. И както скоро ще се убедят европейските държавници - скриването на бележника с двойките под дивана не помага на ученика.