Как се определя минималният осигурителен доход?

Твърде често сме свидетели на това как управляващите искат да въведат нов нормативен акт, за да регулират социално-икономическите процеси в страната, който в много случаи касае твърде малка група от обществото. На този фон изглежда необяснима липсата на какъвто и да било текст, който да регламентира преговарянето и определянето на минималните осигурителни доходи (МОД) в 85 икономически дейности, които през 2012 г. обхващат 1.95 млн. заети.

Процесът обикновено започва около края на юли с изпращането на писмо от министъра на труда и социалната политика до национално представителните работодателски и синдикални организации. То е придружено от практическа информация като декларирания среден осигурителен доход за първите шест месеца на годината, макроикономическите допускания на правителството за развитието на икономиката през следващата година и дата, на която работна група ще разгледа постигнатите договорености. Още тук става ясно, че МОД не се определя на база преговори между работодателски и синдикални организации в съответната икономическа дейност, а на национално ниво с участието на Министерството на труда и социалната политика.

След получаването на писмото работодатели и синдикати имат около 1-2 седмици, за да постигнат съгласие по новите МОД и да изпратят споразуменията си за разглеждане в работната група. За по-малко от един работен ден тази група разглежда споразумения в 85 икономически дейности с 9 квалификационни групи професии във всяка и определя МОД за следващата година.

Практиката показва, че работната група винаги взима предвид постигнатите споразумения и те влизат в сила за следващата година. Малка подробност е, че понякога тези споразумения се сключват с работодателски организации с малък брой членове, но важат за цялата икономическа дейност. Нищо, че не отговарят на критериите за представителност в чл. 35 от Кодекса на труда.

Ситуацията е по-сложна при икономическите дейности, в които липсва споразумение, независимо дали причината е несъгласие между работодателските и синдикалните организации или липсата на такива. В някои от тези случаи МОД се увеличават със средния ръст на договорените МОД в секторите, където има постигнато споразумение. В други случаи няма увеличение. Как се определя къде да има ръст и къде - не, не става ясно. За първи път при определянето на МОД за 2013 г. нямаше административно увеличение в сектори без постигнати споразумения.

Процедурата за определяне на МОД за 2014 г. е към края си и вероятно нивата на МОД ще останат близки до тези от 2013 г. Въпреки това все още не е ясно какво ще се случи със секторите, където няма постигнати споразумения. "Ще взема решение, след като го обсъдим със социалните партньори", коментира министърът на труда и социалната политика.

При наличието на множество на брой добри международни практики и дългата работа на синдикалните и работодателските организации по определянето на МОД изглежда абсурдна липсата на какъвто и да било нормативен документ, който да регламентира процеса. Това създава сериозна възможност за злоупотреби и голяма несигурност, тъй като от един човек решава къде да се увеличи МОД и къде не, както и с колко да е ръста.

Всичко това поставя под въпрос изобщо съществуването на МОД у нас - ако процедурата е неясна и зависи от прекалено много фактори, включително и субективни/политически, то това е основание да се замислим дали ползите от праговете превишават разходите. По въпроса има няколко становища до момента:

1. Министерство на финансите, 2013, Пазар на труда, конкурентоспособност и влияние на минималните осигурителни прагове. Според анализаторите „на агрегирано ниво не се наблюдава значимо негативно влияние на увеличението на минималните осигурителни прагове върху броя на лицата, осигурени на минимален праг". В същото време на секторно ниво се наблюдават сериозни различия. Така например, „праговете имат по-значимо въздействие в дейности, където има голям дял наети на минималния праг, като строителство, търговия, хотели и ресторанти, както и някои трудово-интензивни отрасли на преработващата промишленост (от хранителната и текстилната промишленост)".

2. Европейска комисия. 2013, Пазарът на труда в България: силен ръст на заплатите, въпреки растяща безработица. Основните заключения на изследването са, че минималните осигурителни прагове по икономически дейности и квалификационни групи професии са много близки до съответните средни основни възнаграждения. Това е особено валидно при заетите с ниска квалификация и съответно ниски възнаграждения, където безработицата е най-висока. Освен това системата може да постави сериозна бариера пред наемането на нискоквалифицирани работници в отделни райони на страната, тъй като не позволява коригирането на възнагражденията надолу по време на криза. В допълнение, системата въвежда регресивно данъчно облагане - по-висока ефективна осигурителна ставка за наетите с по-ниско заплащане в сравнение с такива с по-високо, като по този начин разтваря данъчната ножица между двете групи.

3. Институт за пазарна икономика - Оценка на въздействието от промяната на минимални осигурителни прагове през 2009 г. Анализът показва, че настоящата стойност на ползите и разходите от увеличението на МОД с 26,6% през 2009 г. за икономиката възлиза на загуба от 4,65 млрд. лв. Само за първата година загубата за икономиката е в размер на 545 млн. лв., което е около 0,74% от БВП на страната през същата година. Нетните ефекти в десет-годишен период се разпределят както следва:


- Загуба в размер на 6,09 млрд. лв. за бизнеса и гражданите;

- Печалба в размер на 1,44 млрд. лв. за държавата.

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg