Предизвикателствата пред социалното подпомагане в България
Изследването на ИПИ цели да предложи решения, които да доведат до по-ефективно подпомагане на най-нуждаещите се
~ 3 мин.
Изследването, проведено от Институтът за пазарна икономика (ИПИ) има за цел да потърси проблемите при разпределениетп на социални помощи по основните социални програми и да предложи възможни решения, които да доведат до по-ефективно подпомагане на най-нуждаещите се.
Повечето слабости на българската система за социално подпомагане са структурни и дългосрочни. Такива са влошаващата се демографска структура на населението, ниската заетост и големите различия между регионите. Капанът на безработицата в България остава сред най-високите в ЕС, което означава, че в общия случай безработните нямат стимул за търсене на нова заетост преди да изтече срокът за получаване на обезщетения за безработица.
Предвид свиващия се размер на работната сила и застаряващото население, запазването на сегашната структура на системата за социално подпомагане може да има силно негативни последствия. Проблемът е особено сериозен, ако се вземе предвид нуждата за осъвременяване на размера на някои от социалните плащания. Ниската ефективност на програми като "Подпомагане на семейства с деца" и въпреки това - увеличението на разходите по тях в навечерието на кризата (2009 г.) наложи замразяване на отпусканите помощи по други социални програми. Жертва на тази политика е и една от програмите с най-висока ефективност - "Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход".
Някои основни изводи от изследването:
- Покачването на социалните помощи и данъчно-осигурителното бреме има директен негативен ефект върху стимулите на безработните, икономически неактивните и заетите на ниска заплата лица да търсят работа или по-високо заплащане за труда си. Това е фактор, който трябва да бъде взет предвид при бъдещо увеличение на социалните плащания;
- Повишаването на минималната работна заплата създава допълнителни стимули за завръщане на пазара на труда, но намалява възможностите за намиране на работа заради по-високия разход на работодателите. Това може да доведе до повишаване на броя на бенефициентите по социалните програми и съответно до допълнително нарастване на разходите по тях;
- Залагането на диференциран подход при някои от социалните помощи (като тези по програма "Подпомагане на семейства с деца") ще насочи по-големи помощи към семействата в най-тежко положение.
Анализът съдържа и конкретни препоръки за реформи в две от водещите програми за социално подпомагане, а именно - "Месечни добавки за социална интеграция" на хора с увреждания и "Подпомагане на семейства с деца", т.е. така наречените детски надбавки:
- В голяма степен ефективността на добавките за социална интеграция е жертва на недостатъците и анахронизма на цялостната държавна политика за подкрепа на хората с увреждания в България. Преобладаващата част от злоупотребите са следствие от универсалното значение на решенията на медицинската експертиза за придобиването на определени привилегии, между които редица данъчни облекчения и освобождаване от винетни такси. Това е фактор, създаващ грешни стимули на бенефициентите за сдобиване с решение от ТЕЛК. Много от тези привилегии нямат директно отношение към възможностите за социално включване на лицата с увреждания.
- Подходът при отпускането на помощите по програма "Подпомагане на семейства с деца" би следвало да стане диференциран, т.е. да се въвеждат коефициенти, с които да се диференцира размерът на детските надбавки спрямо дохода на семейството. По този начин по-големи помощи ще се насочат към по-бедните семейства и пределна полезност на помощите ще се приближи за различните семейства.
Крайната цел на предстоящата реформа трябва да бъде ефективното насочване на средствата към хората, които най-много се нуждаят от тях. В условията на ограничени финансови възможности съвременните модерни социални системи трябва да имат за цел не само устойчивото и дълготрайно омекотяване на негативните последствия от социалното изключване, а и максимално бързото изваждане на бенефициента от програмата. С повишаването на успешните случаи на социална интеграция и ефективността на административните органи това ще доведе до освобождаване на ресурс, който може да бъде използван за засилване на ефектите от провежданите програми.
Повечето слабости на българската система за социално подпомагане са структурни и дългосрочни. Такива са влошаващата се демографска структура на населението, ниската заетост и големите различия между регионите. Капанът на безработицата в България остава сред най-високите в ЕС, което означава, че в общия случай безработните нямат стимул за търсене на нова заетост преди да изтече срокът за получаване на обезщетения за безработица.
Предвид свиващия се размер на работната сила и застаряващото население, запазването на сегашната структура на системата за социално подпомагане може да има силно негативни последствия. Проблемът е особено сериозен, ако се вземе предвид нуждата за осъвременяване на размера на някои от социалните плащания. Ниската ефективност на програми като "Подпомагане на семейства с деца" и въпреки това - увеличението на разходите по тях в навечерието на кризата (2009 г.) наложи замразяване на отпусканите помощи по други социални програми. Жертва на тази политика е и една от програмите с най-висока ефективност - "Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход".
Някои основни изводи от изследването:
- Покачването на социалните помощи и данъчно-осигурителното бреме има директен негативен ефект върху стимулите на безработните, икономически неактивните и заетите на ниска заплата лица да търсят работа или по-високо заплащане за труда си. Това е фактор, който трябва да бъде взет предвид при бъдещо увеличение на социалните плащания;
- Повишаването на минималната работна заплата създава допълнителни стимули за завръщане на пазара на труда, но намалява възможностите за намиране на работа заради по-високия разход на работодателите. Това може да доведе до повишаване на броя на бенефициентите по социалните програми и съответно до допълнително нарастване на разходите по тях;
- Залагането на диференциран подход при някои от социалните помощи (като тези по програма "Подпомагане на семейства с деца") ще насочи по-големи помощи към семействата в най-тежко положение.
Анализът съдържа и конкретни препоръки за реформи в две от водещите програми за социално подпомагане, а именно - "Месечни добавки за социална интеграция" на хора с увреждания и "Подпомагане на семейства с деца", т.е. така наречените детски надбавки:
- В голяма степен ефективността на добавките за социална интеграция е жертва на недостатъците и анахронизма на цялостната държавна политика за подкрепа на хората с увреждания в България. Преобладаващата част от злоупотребите са следствие от универсалното значение на решенията на медицинската експертиза за придобиването на определени привилегии, между които редица данъчни облекчения и освобождаване от винетни такси. Това е фактор, създаващ грешни стимули на бенефициентите за сдобиване с решение от ТЕЛК. Много от тези привилегии нямат директно отношение към възможностите за социално включване на лицата с увреждания.
- Подходът при отпускането на помощите по програма "Подпомагане на семейства с деца" би следвало да стане диференциран, т.е. да се въвеждат коефициенти, с които да се диференцира размерът на детските надбавки спрямо дохода на семейството. По този начин по-големи помощи ще се насочат към по-бедните семейства и пределна полезност на помощите ще се приближи за различните семейства.
Крайната цел на предстоящата реформа трябва да бъде ефективното насочване на средствата към хората, които най-много се нуждаят от тях. В условията на ограничени финансови възможности съвременните модерни социални системи трябва да имат за цел не само устойчивото и дълготрайно омекотяване на негативните последствия от социалното изключване, а и максимално бързото изваждане на бенефициента от програмата. С повишаването на успешните случаи на социална интеграция и ефективността на административните органи това ще доведе до освобождаване на ресурс, който може да бъде използван за засилване на ефектите от провежданите програми.
