Трансатлантическото споразумение (TTIP) и българският износ за САЩ - митове срещу факти

Напоследък все повече се обсъждат преговорите по Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ и потенциалните ефекти от него върху страните членки на ЕС, включително и България. За съжаление, дебатът често става заложник на някои страхове и митове, които се разпространяват от няколко зелени неправителствени организации, които имат своите представители и в България. Най-разпространяваните митове са, че ТТИП ще отвори вратата за отглеждането и продажбата на ГМО продукти, ще позволи проучването и добива на шистов газ и ще даде на „корпорациите” власт да съдят правителствата за техни решения, като по този начин отнемат на последните правото им да регулират социално-икономическите отношения в страните. 

Друг често срещан аргумент срещу споразумението, който може да се чуе от противниците му, е, че и в момента митата за внос в САЩ на продукти от ЕС са много ниски и ефектите от премахването им ще са незначителни или дори никакви. Един по-внимателен анализ на износа на България за САЩ и митата, с които той се облага, показва, че това не е точно така.

Износ на България за САЩ

За 2013 г. България е изнесла за САЩ стоки на стойност 595 млн. лева. САЩ се нарежда като 19-тият най-голям износен пазар за България и 9-тият най-значим сред трети страни.

Износът на България за САЩ е силно диверсифициран, като най-значителното перо в него – машините - има дял от около 16% на база данните за 2013 г. Забележително е, че двете най-големи пера в износа на България за САЩ са продуктови групи с висока добавена стойност – машини и електрическо/електронно оборудване. Общо, те формират около 28% от износа. И двете продуктови групи бележат висок ръст на износа за САЩ през последните 5 години – около 30% на годишна база. Сред машините, основните продукти са различни компютърни компоненти и оборудването за автоматична обработка на данни, докато при електрическото и електронното оборудване основните продукти за износ са електронните вериги, електрическите резистори (реостати) и сигнална/пътна техника.

Други относително големи продуктови групи в износа на България за САЩ са минералните горива и масла, както и тютюнът и тютюневите изделия, всяка от които държи дял от около 8% в износа. В първата от тези групи водещи са нефтените масла, а във втората – непреработеният тютюн. Други около 6% от износа се държи от изкуствените торове, а медта и медните изделия заемат дял от около 5%. За САЩ изнасяме както нитратни, така и фосфорни торове, докато при медта водещи са различи медни изделия като пръти, профили, ламарини, листове и ленти. Освен дотук изброените продукти, изнасяме също така дървени столове (и други метални и дървени мебели); чорапи; медицински инструменти и уреди; ензими; сирене; билки, маслодайни и слънчогледови семена; пресни и охладени зеленчуци; плодове; житни и тестени изделия; лекарства; спортна екипировка; пирони и кламери; чакъл; стъклени чаши; етерични масла; каучукови тръби и маркучи; етерични масла; фураж[1].

Износът на повечето от гореизброените продукти бележи растеж последните 5 години, като някои от тях дори отчитат трицифрен ръст – сред тях са медта, лекарствата, продуктите от стомана и желязо, ензимите. Единствените изключения от тези позитивни тенденции в износа са тютюнът и нефтените масла, които бележат средногодишен спад последните пет години.

Мита по вноса или какво би спечелила България от премахването на тарифните бариери

Някои от основните пера в износа на България за САЩ се облагат с 0-лево мито, други се облагат с ниски мита (1-2%), но трети, които формират съществена част от износа, се облагат с двуцифрени мита, които достигат фрапантните 45,3%[2] за непреработения тютюн.

Условно, продуктите, които България изнася за САЩ, могат да бъдат разделени на три групи според митата, с които се облагат:

1/ Група с нулево мито – тук попадат продуктите в двете основни износни групи, машините и електрическото/електронното оборудване. Същото се отнася и за торовете, мебелите, медицинското оборудване, ензимите, слънчогледа, лекарствата, пироните/кламерите и чакъла. Всичките тези продукти заемат дял от около 50% от общия ни износ за САЩ.

2/ Група с ниски мита (0,1-2%) - нефтените масла, които заемат дял от близо 8% в износа за САЩ, се облагат с мито от 1,1%. С мита между 0 и 2% се облагат също различните маслодайни семена (0,1%), медицинските растения (1,5%), спортната екипировка (1,9%), етеричните масла (1%), каучуковите тръби и маркучи (1,3%). Тези продукти заемат дял от около 12% в износа.

3/ Група с високи мита (над 2%) - всички останали продукти, т.е. близо 40% от износа на България за САЩ, се облага с мито над 2%. В тази група най-високите мита са върху необработения тютюн (45,3%), който заема дял от около 8% от износа, сиренето (19,6%), което заема дял от близо 3%, и чорапите (16,7%), които имат дял от около 4%. Фуражът с мито от 18%, стъклените чаши с мито от 13,2% и зеленчуците с мито от 5,2% също попадат в тази група. На последно място се нареждат медните изделия, които се облагат с мито от 2,2 или 2,3%, в зависимост от продукта, но заемат относително висок дял от близо 5% в износа за САЩ.

По-горният преглед идва да покаже, че ако Трансатлантическото споразумение доведе до премахване на митата в търговията между САЩ и страните от ЕС, то това ще донесе силни положителни ефекти за около 40% от износа на България. Други 12% от износа на България за САЩ също ще спечели от евентуалното премахване на митата за внос на стоки от ЕС в САЩ. Предвид това, че в момента около 50% от износа на България за САЩ се облага с мито, което в повечето случаи е над 2%, а в някои достига дори фрапантните 45%, трудно може да се приеме аргументът, че ползите от премахването на митата ще са незначителни. Напротив, те ще са значителни от гледна точка на българските износители за американския пазар и това се вижда много ясно от направения преглед на вносните тарифи на САЩ.

Еквивалентно адвалорно мито по основните продукти, които България изнася за САЩ

Продукт	Мито (%)
1.Машини, атомни реактори, бойлери и др.	0,0
-          Компютърни компоненти	0,0
-          Оборудване за автоматична обработка на данни	0,0
2. Електрическо, електронно оборудване	0,0
-          Електронни интегрирани вериги	0,0
-          Електрически резистори и реостати	0,0
-          Електрическа сигнална/пътна техника	0,0
3. Минерални горива, масла, дестилирани продукти	0,3
-          Нефтени масла	1,1
4. Тютюн и преработени тютюневи продукти	30,1
-          Непреработен тютюн	45,3
5. Торове	0,0
-          Нитратни торове	0,0
-          Фосфорни торове	0,0
6. Мед и изделия от мед	1,0
-          Медни прътове и профили	2,3
-          Медни ламарини, листове и ленти	2,2
7. Мебели, осветителни тела и др.	1,1
-          Дървени столове	0,0
-          Други мебели	0,0
8. Дрехи и аксесоари, плетени или трикотажни	13,6
-          Чорапи	16,7
9. Оптическа, фото, техническа, медицинска апаратура	1,5
-          Медицинско оборудване	0,0
10. Самолети, сателити и части за тях	0,0
-          Самолети с тегло над 25 тона	0,0
11. Модифицирано нишесте, скорбяла, ензими	1,7
-          Ензими	0,0
12. Млечни продукти, яйца, мед	16,6
-          Сирене	19,6
13. Маслодайни семена, зърно, семена	1,4
-          Маслодайни семена	0,1
-          Медицински растения	1,5
-          Слънчогледово семе	0,0
14. Зеленчуци и плодове	9,0
-          Зеленчуци	5,2
15. Фармацевтични продукти	0,1
-          Дозирани лекарства	0,0
16. Играчки, спортни принадлежности	0,7
-          Спортна екипировка	1,9
17. Камък, гипс, цимент, азбест	1,5
-          Натрошен камък, чакъл	0,0
18. Продукти от стомана и желязо	1,1
-          Пирони, кламери	0,0
19. Стъкло и продукти от стъкло	3,9
-          Стъклени чаши	13,2
20. Етерични масла, парфюми, козметика	0,8
-          Етерични масла	1,0
21. Каучук и продукти от каучук	1,8
-          Каучукови тръби, маркучи и др.	1,3
22. Хранителни отпадъци, фураж	3,5
-          Фураж	18,0

 

Източник: Trade Map 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] Ако се съди от статистиката, немалък дял от 3,5% в износа за САЩ се държи от „самолети с тегло над 15 тона”, като този износ започва през 2011 и продължава до 2013 г. (в предходните години единствено през 2004 г. също има такъв износ за около 23 млн. лева). Предвид това, че България не произвежда самолети от 1954 г. насам, а износ на части за самолети (които са в друго перо на класафикацията) не е осъществяван, единственото логично обяснение е реекспорт на такива самолети през България.  

[2] Митата са дадени като еквивалентна адвалорна тарифа, т.е. като % от стойността на износната стока.

Източник: Институт за пазарна икономика