Brexit заплашва цяла Европа
Вижте кои държави ще пострадат най-много
Изходът на Великобритания от ЕС ще се превърне в „данък, разтеглив във времето“, както за британците така и за жителите на други страни. Ако Островът излезе от съюза през 2020 г. икономиката ще загуби 3% от БВП, а другите държави от ЕС – 1%, смятат експертите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Сред краткосрочните ефекти на изхода ще бъдат отслабването на паунда и намаляването на притока на капитали в страната. В по-дългосрочен план, основният риск за Великобритания ще бъде загубата на достъп до единния пазар на ЕС.
Според основния сценарий, изходът на Обединеното Кралство от ЕС ще струва 3,3% от БВП през 2020 г. и 5,1% - през 2030 г. (2,7% при оптимистичен и до 8% при най-песимистичния сценарий). Според официални данни, направени от Министерството на финансите на страната, общото икономическо забавяне ще бъде 3.8-7.5% (в зависимост от формата на достъп до единния пазар на ЕС).
Ключовият риск - намаляването на достъпа до единния европейски пазар. Сега на страните от ЕС се падат 45% от британския износ (вносът от Съюза е 55%). В допълнение, страната ще загуби преференциални споразумения с още 53 страни (в рамките на зони за свободна търговия). Това ще доведе до спад в износа от Обединеното кралство с 8%, в случай на споразумението за свободна търговия с ЕС - с 6.4% (включително директно към ЕС с 6% и 3% съответно).
Допълнителните загуби от спада в производителността се очакват и от понижението на миграцията в страната. В допълнение заради британската икономика ще пострадат най-много Ирландия, Белгия, Швейцария и Франция, общите загуби на ЕС (с изключение на Великобритания) през 2020 г. ще възлизат на 1% от БВП.
Ако мнозинството от британци гласува за изход от ЕС, преговорите за това ще отнемат поне още една година и половина и вероятно ще последва един от следните сценарии: присъединяване към Европейското икономическо пространство (ЕИП), което сега включва всички страни от ЕС, както и Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. В този случай, Великобритания все още ще има достъп до пазара, но ще трябва да плаща вноски в европейския бюджет и няма да има възможност да влияе на регламента на ЕС. Вторият вариант след изхода – по аналогия на Швейцария, но тогава ще се прилагат ограничения за банките, трети - във формата на митнически съюз (както с Турция), но тук няма да има достъп до единния пазар на финансови услуги.